Свържи се с нас

Култура

Галерия „Видима” посреща един от любимите художници на севлиевци

Published

on

На 12-ти ноември от 18.00 ч. галерия „Видима” ще представи четвърта самостоятелна изложба на Антон Антонов. Известният художник от Дряново ще разкрие отново душата си пред любителите на изкуството, чрез свои нови произведения, непоказвани досега.

Антон Антонов е роден през 1962 г. в гр. София. Завършва висше художествено образование във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ през 1984 година. Член на СБХ от 1989 г. Има над 60 самостоятелни и над 40 съвместни изяви в страната и чужбина.

снимка: Галерия „Видима”

Негови творби са притежание на музеи, галерии и частни колекции в страната, както и на редица частни колекции в Германия, Италия, Гърция, Франция, Белгия, Португалия, Испания, Холандия, Швейцария, Англия, Китай, Република Турция, Република Южна Африка, Япония, САЩ.

Антон Антонов живее от дълги години в Дряново. Планинското градче не спира да го зарежда с енергия и вдъхновение. А в платната му като основни, първични образи, възбуждащи инстинкта на твореца, буквално и метафорично се сливат и преливат една в друга женствената красота на природата и тайнствената природа на жената.

снимка: Галерия „Видима”

За таланта и уменията на Антон Антонов открито и с възторг говорят много известни български художници и изкуствоведи, в опита си да опишат с думи неговото творчество.

„Неведнъж съм казвал, че Антон Антонов най-вероятно е прероден френски живописец, влюбен в красотата на меките гънки на планината и широко отворените очи на модела си“ Милко Божков.

„Антон създава една напълно модерна живопис, която е не по-малко стабилна и трайна от класическата картина, чието място е в музея, където се съхраняват непреходните художествени ценности.“
Максимилиан Киров

„Неговите творби не могат да бъдат загубени сред творбите на другите художници.”
Проф. Чавдар Попов

„Прероден модернист, който се движи в периода на 20-те и 30-те години на миналия век и се връща в съвремието, за да го актуализира.”
Димитър Грозданов

„В картините му има опит за разговор, така както се чете хубава поезия. Всеки, който се загледа ще намери свой събеседник.”
Ивайло Мирчев

„Във всяко негово произведение, аз виждам една безкрайна искреност, която идва наистина от сърцето, от срещата с природата, с богатството на света, с това, което ни дава един миг, който никога не се връща и е винаги различен.”
Ирина Колбасова

В един такъв миг изплува името на изложбата „Някога, Някъде и Сега” от едни записани някога и някъде мисли на художника, които с удоволствие споделяме и с Вас!

снимка: Галерия „Видима”

„Ден след ден, ние сме обградени от познати или непознати хора, от среда – наша, за живеене или извън нас, безпристрастен пейзаж. Гледаме, понякога виждаме и тези образни реакции, моментни снимки се натрупват в съзнанието. Ние изграждаме един събирателен образ за „видимото”, едни неотделими, като в литографията, отпечатъци, които именуваме и съзнаваме като „образ” на нещата. Тези елементи внасят в общото различна времева характеристика , ние сме различни днес от вчера, възприемаме вече пейзажа, познатия от нашия прозорец, с нагласата за неговото „утре” и навика, че той и ние ще си говорим или мълчим един срещу друг или един в друг отново и отново в бъдещите, идни дни. Така вътрешният образ, пласт след пласт, е вече образ от някъде, някога и сега едновременно. Всяка картина, творба на изкуството, предизвиква зрителя със символите, които ни водят към една скрита природа на нещата. И го подтиква да разлисти тези пластове, да ги разгледа, опознае, осмисли и преживее, за да може да бъде буден в основното усилие и копнеж за човека – да търси истината.” – Антон Антонов.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Как Шипка се превръща в символ на свободата?

За да разберете как Шипка се превръща в символ на свободата, посетете изложбата в РИМ – Габрово.

Published

on

Паметникът на Свободата е своеобразен символ на националната независимост на България. Всяка година на 3 март там се събират хиляди хора. Самото име Шипка е част от най-дълбоката същност на българите. Символите имат тази трудна за обяснение характеристика – да надрастват границите на конкретното, да обединяват много значения, да стават нещо повече от собствените си физически същности.

снимка: РИМ – Габрово

Какво се случва на 3 март 1878 година в прохода Шипка? Вероятно има охраняващ го караул, който научава, че в Сан Стефано е подписан договор между воюващите империи. Още по-вероятно е охранителите да са узнали за това дни по-късно.

Защо тогава Шипка се превръща в символ на българската свобода?

снимка: РИМ – Габрово

За да разберете това, посетете изложбата, посветена на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в Регионален исторически музей – Габрово. Фотодокументалният разказ представя създаването на този важен за съвременните българи обект. Акцентът е върху Шипка, но нека си дадем сметка, че парк-музеят обхваща исторически обекти от Бузлуджа, където легендарната чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа води една от битките за свободата. Именно там Хаджи Димитър загива, а в гениалното стихотворение на Христо Ботев са вплетени природата и митологичните създания с мечтата за независима България. Парк-музеят „Шипка-Бузлуджа“ обхваща и други обекти, от южната страна на прохода, където по време на Руско-турската освободителна война заемат позиции части на двете армии.

снимка: РИМ – Габрово

Все пак изложбата в Регионален исторически музей – Габрово е посветена на Националния празник 3 март и акцентът е върху връх Шипка и върху паметника на Свободата.

„Има три паметника на Свободата – в Русе, в Севлиево и на Шипка. Факт е, че има само един, който се е превърнал в символ за всеки българин. Имената Шипка и Бузлуджа са емоционално свързани с всеки от нас. Само след няколко дни ще станем свидетели на поредните тържества, а всяка година на 3 март на върха идват хиляди. Вярно е, чисто формално Шипка няма пряка връзка с подписването на договора в предградията на Цариград през 1878-ма. Тук важните събития се разиграват през август предходната година, когато българските опълченци и руските воини успяват за защитят прохода от поробителите. Това участие на сънародниците ни във войната може да обясни как Шипка се превръща в символ на свободата”, каза при откриването на изложбата в РИМ – Габрово Чавдар Ангелов, директор на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”.

снимка: РИМ – Габрово

Той сподели, че тематиката на изложбите, които се правят от ръководената от него институция, е доста специализирана – представя се последната за 19 век война между двете империи – Руската и Османската. Чавдар Ангелов напомня, че в българската история Шипка, макар чисто символично, не е само една.

„След Освобождението се появяват още няколко Шипки. Сливница по време на Сръбско-българската война. Родопската Шипка през Балканската война, когато са Родопите са освободени. През 1917 година връх Червената стена е също своеобразна Шипка. Явно войниците и офицерите, участвали във войните, черпят морални сили от българското опълчение, което става основата на формирането на новата българска войска след освобождението”, допълва Чавдар Ангелов.

снимка: РИМ – Габрово

Изложбата, която бе открита в РИМ – Габрово, представя цялата история на създаването на паметника на връх Шипка. Използвани са архивни снимки на Национален парк-музей „Шипка -Бузлуджа“, както и фотографии на Държавния архив.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Музей „Етър“ показва сабята револвер на Стефан Караджа

Само на 3 март музей „Етър“ показва сабята револвер на Стефан Караджа

Published

on

С тази сабя един млад мъж иска да освободи България. Само на 3 март музей „Етър“ показва на посетителите си оръжието на легендарния Стефан Караджа. Сабята на войводата ще бъде изложена в Сакова къща, заедно със „Златното евангелие”, дарено на жителите на опожарения Омуртаг от руския воин Николай Благово, интендант на 11 пехотна дивизия.

снимка: РЕМО „Етър“

За Стефан Караджа сме свикнали да мислим извън времето, както е с повечето от героите, пренесли себе си в жертва на идеята за свободна и независима България. Рядко си даваме сметка, че става въпрос за хора, които днес бихме определили като младежи. Когато загива, Стефан Караджа е само на 28 години. Историята му е известна. Роден през 1840 година, революционер и войвода на чета, участник в Първата и Втората легии, организирани от Раковски в Белград. През 1868 година, заедно с Хаджи Димитър, предвожда легендарната чета, която на българска територия влиза в сражения с войски на официалната османска власт. При Канлъдере Стефан Караджа е ранен, умира от раните си в затвора в Русе.

Сабята револвер остава в Мидхат паша. През този период големият политически реформатор е валия на Дунавския вилает и прибягва до специални правомощия, за да се справи с четата на двамата български войводи. По време на войната, при опожаряването на турския конак, револверната сабя е предадена на околийския управител Димитър Мантов. През 1988 година оръжието на Стефан Караджа е дарено на Историческия музей в Русе и става част от експозицията на къща музей „Баба Тонка”.

снимка: РЕМО „Етър“

Сабята с револвер на Стефан Караджа, която музей „Етър“ представя само на 3 март, е произведена от австрийската фирма „Анри Гуссен и синове”. Патентована е през 1865 година. Острието е леко завито и едностранно заточено. Сабята е вторично никелирана, което скрива гравировката на клина. Ако се демонтира, на нейно място остава цев на револвер. Зареждането с патрони, на това вече огнестрелно оръжие, става чрез дръжката. Револверът е френска система „Лефуше“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Не преминавайте „транзит“ през Младежкия театър

Габровският театър представя „Транзит“ в Младежкия театър.

Published

on

Габровският драматичен театър ще представи в Младежки театър „Николай Бинев“ в София постановката „Транзит“ на режисьорката Валерия Минева. Събитието ще се състои на 28 февруари, четвъртък, от 19.00 часа на голямата сцена.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

Спектакълът, чиято премиера беше на 17 април 2019 г., е реализиран с подкрепата на програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“ и Драматичен театър „Рачо Стоянов“. Автор на драматургичния текст е Валерия Минева, която е отличена с него в конкурса на Театър „София“ за съвременна българска пиеса.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

Представлението ще ви потопи в познатата тема за имиграцията и младите, отчуждението в семейството, пътуванията. Ще видите, че при срещите с непознати, често откриваме хора със сходни съдби. Ще станете свидетели на обрат в семейните отношения, когато настъпи загубата на най-близкия човек. „Транзит“ е разказ, описание, снимка на времето, в което живеем, но и пътуване към себе си, преоткриване на дома, който сме напуснали и към който се завръщаме. Не очаквайте история, пропита с трагизъм, а разговор за нещата около нас, близък и докосващ, забавен и остроумен. Зрители и актьори заедно ще търсят отговорите на въпросите „кои сме и какви искахме да станем“.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

Участват актьорите от габровската трупа Силвия Боева и Любен Попов, младите гост-актьори Християна Йотова, Елена Замяркова, Божидар Георгиев, Найден Банчевски и Валерия Минева. Силвия Боева и Любен Попов са познати лица на театралната публика от много спектакли. Последната им изява е в най-новия спектакъл „Òрото ламя е“ на режисьора Васил Дуев, а преди това участваха в друго негово представление „Начало на спектакъла“, играят в „Чешити“ на реж. Невена Митева. Любен Попов има много изяви в различни телевизионни продукции, последната от които е „Пътят на честта“.

Младата актриса Елена Замяркова участва във втория пълнометражен игрален филм „Сестра“ на реж. Светла Цоцоркова, селектиран в конкурсната програма „Нови режисьори“ на фестивала в Сан Себастиан. Филмът спечели специалната награда на журито. През март тази година публиката ще има възможност да види Елена Замяркова на големия екран, когато ще се състои българската премиера на „Сестра“ по време на 24-я Международен София филм фест. Филмът е включен в конкурсната програма на феста.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

В постановъчния екип на „Транзит“ влизат сценографката Славка Георгиева, художничката на картините Иванка Димитрова и художникът на плаката Христо Георгиев. Мултимедийните ефекти са създадени от Веселин Гърков. Автор на музиката е известният театрален композитор Ян Руменин, който е работил с режисьора Петринел Гочев за седем негови представления, поставени в Габровския театър, Народен театър „Иван Вазов“, Малък градски театър „Зад канала“ и Столичен куклен театър. Той е писал музиката за постановки на Иван Налбантов, режисьорите Димитър Стефанов и Димитър Кабаков.

Не преминавайте транзит през Младежки театър „Николай Бинев“ на 28 февруари, защото с постановката „Транзит“ на ДТ „Рачо Стоянов“ ще се завърнете при себе си и близките ви хора, ще се приберете „у дома“. Билети може да закупите на касата на Младежкия театър.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица