Свържи се с нас

Култура

„Дарени предмети, споделени истории”

След 50 години всяко нещо се превръща в история. Вашата също може да е разказана чрез дарение.

Published

on

Ако един предмет Ви е много скъп и искате да бъде запазен, най-добре е да го дарите на музей. Няма никаква гаранция, че хората, дори най-близките, биха го съхранили. Прехвърлянето му от „ръка на ръка”, времето, неправилното боравене с него – всичко това са фактори, които водят до компрометиране и дори до унищожаване на любимите вещи. В музея – напротив, за тях се грижат специалисти, които ги съхраняват във фонд и ги включват в изложби, за да бъдат показани по най-добрия начин пред широката публика.

В изложбата „Дарени предмети, споделени истории”, която бе открита в „Зала 2” на музей „Етър”, са представени част от постъпили културни ценности, благодарение на дарителската кампания, посветена на 55-годишнината на музея.

Главният уредник Ваня Донева акцентира върху факта, че предметите – в известна степен, допълват историята на музея. Така е с дарението, свързано с наследниците на фамилия Сакови. Сакова къща е една от емблемите на „Етър” – разпознаваем обект, популярен от милионите професионални и любителски снимки.

снимка: Музей „Етър“

„В къщата експозицията е сборна. Ние нямаме предмети от рода Сакови. Такива постъпиха от дарение и ще бъдат разположени в самата къща”, каза Ваня Донева.

Сега посетителите могат да видят дарението на известния габровски род в изложбата „Дарени предмети, споделени истории”. Става въпрос за вещи, използвани във фамилията от началото до 30-те години на ХХ век.

Уредникът Даниела Димкова обработва с голям интерес дарението на Елена Михайлова от Саковия род. Тя предоставя вещи, използвани от Димитър Саков и съпругата му Мария – дамско бельо от началото на ХХ век, красиво портмоне от черно кадифе, чадър за предпазване от слънце, бронзова бонбониера, сервиз със сини растителни орнаменти, лъжичка за причастие, детско облекло. Даренията на представители на Саковия род продължават да постъпват в музея.

снимка: Музей „Етър“

Бивши и настоящи членове на екипа на „Етър” също се включват в дарителската кампания. Техните предмети постъпват в отдел „Духовна култура”. Уредникът Величка Илиева разказва за Анна Едгар Купецка, работила в „Етър” до края на 70-те години на ХХ век.

Елитен екскурзовод, тя говори отлично немски език. Започва работа на повикване – при посещение на делегации, след което е ангажирана за постоянно. 90-годишна днес, Анна Купецка живее в Германия и прави няколко дарения на музей „Етър”. В изложбата са представени книги с шевици от 30-те години на ХХ век. Те, сами по себе си, са библиографска рядкост.

Екскурзоводът Дамян Христов остава в музейната история с многобройни дарения. В изложбата може да се види икона от края на ХІХ век, принадлежала на баба му Тота от село Жълтеш. Във фонда на отдел „Занаяти” също постъпват дарения, които поетапно ще бъдат показвани в изложбата. Уредникът Росица Бинева представя предмети на мебелиста Димо Царев и на медникаря Цонко Тотевски.

снимка: Музей „Етър“

От думите й става ясно, че Маргарита Мънчева – първи екскурзовод в музея, дарява предмети на баща си Димо Димов, останал в паметта на габровци като Димо Царев. През 30-те години на миналия век го смятат за цар в занаята, откъдето идва и този прякор. Димо Царев изработва мебели и се усъвършенства професионално, следвайки световните тенденции.

В изложбата могат да се види и сервиз на майстор Цонко Тотевски, който е класически представител на медникарството. Съдбата го отвежда в Разград, където прави неуспешен опит да обучи свой наследник.

снимка: Музей „Етър“

Изложбата „Дарени предмети, споделени истории” ще бъде допълвана и обновявана във времето. Кампанията, посветена на 55-годишнината на музей „Етър” продължава. Дори да се съмнявате в стойността на един предмет, не го изхвърляйте, а се обърнете към музейните специалисти. Една на пръв поглед обикновена вещ може да бъде свидетелство за живота на хората от дадена епоха. И не забравяйте, след 50 години всяко нещо се превръща в история. Вашата също може да бъде разказана чрез направено дарение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Домът на хумора и сатирата ще отпразнува рождения си ден онлайн

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

За първи път в 48-годишната история на Дома на хумора и сатирата Музеят ще отбележи рождения си ден онлайн.

За съжаление вратите му ще останат затворени, а залите – празни за обичайно очакваните тълпи от гости.

снимка: Борис Петков – Щрък, фоторепортер на „Габрово Нюз“

Тъжно! Ала като се замисли човек, дали всеки един от нас не е преживял поне един рожден ден в живота си без гости, торта и подаръци. Така е и сега.

Времето на извънредни мерки ни призовава да бъдем смирени и дисциплинирани. Да останем по домовете си и да се надяваме, че коронавирусът все някога ще се умори да вилнее.

снимка: Дом на хумора и сатирата

А тогава, тогава ще празнуваме физически заедно – в нови изложби, с цветни детски ателиета, представяния на нашумели книги и филмови прожекции.

Засега, обаче, се налага да поддържаме настроението ви с онлайн изложби от фейсбук страницата на Музея https://www.facebook.com/humorhouse.bg/, както и от фейсбук групата https://bit.ly/2QeolmA, където любезно ви каним да споделяте своите забавни истории, картини, мемета и коментари.

Какъв уникален шанс да празнуваме хем заедно, хем без масраф!

Онлайн програмата за 1 април включва:
Селекция с най-добрите публикации от фейсбук групата на музея, ще откриете на https://bit.ly/39xsadv и https://bit.ly/2X2ERup ;
Шеги за 1 април през целия ден;
Онлайн изложбата ДИЗАЙН С УСМИВКА https://bit.ly/2wG5lXS.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

TetraDkaTa.com организира виртуално поетично четене

Published

on

Поради извънредната ситуация и невъзможността да реализира събития на живо, екипът на сайта за литература изкуство и култура TetraDkata.com организира виртуално поетично четене, озаглавено “Не на шега”.

То ще се състои на страницата на Tetradkata.com във фейсбук на 1 април 2020 г. от 18:30 ч. под формата на видео.

Редица автори, публикували в сайта, ще споделят свои стихове за всички, които проявяват интерес към съвременната българска поезия. Участие ще вземат поетите: Теодора Тотева, Иван Христов, Невена Борисова, Анжела Димчева, Боряна Богданова, Денис Олегов, Петър Чухов, Георги Славов, Васил Прасков, Георги Гаврилов, Анна Лазарова, Яна Вълчева, Иван Хр. Христов, Нели Тотева, Джина Панчева-Дундова, Калоян Христов.

Водещи ще бъдат Калоян Христов и Иван Хр. Христов.

Не пропускайте!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Мария Патрунчева – първата габровка, дипломирана акушерка

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за Мария Патрунчева – първата габровка, дипломирана акушерка.

Мария Патрунчева

В днешните тревожни дни, в които опасността за здравето и живота ни идват от невидим враг, отново взорът ни е обърнат към здравните работници – лекари, медицински сестри, фелдшери и акушерки. Поверяваме живота и здравето си на тях в опасни ситуации като сегашната. В нормални дни, често ги игнорираме, забравяме, дори хулим. От много отдавна обаче, наред с учителите, те са хората, които се грижат не са само за здравето на хората, но и за тяхната просвета и образование. Борили са се с невежеството и предразсъдъците, за да осигурят едно по-добро бъдеще и по-добра защита на своите съвременници и на потомците си. Такава личност за Габрово е първата дипломирана габровска акушерка – Мария Патрунчева.

Мария Патрунчева по време на работа

Родена е на 29 ноември 1874 г. в Габрово. Първоначалното си образование получава в родния град, а след това завършва и петокласното Девическо училище. Работи като учителка в Трявна, с. Бичкинята (дн. квартал на Габрово) и в Падалското училище в Габрово. През тези години младата учителка има силно увлечение към театъра, за което свидетелства нейното участие като актриса в редица представления. Следва съдбоносна среща с млада руска акушерка, от която Мария е запленена и заминава за Нанси, Франция за да следва за акушерка. През 1897 г. завършва университета и се завръща в България, като първоначално бива назначена за акушерка в София. След кратък период бива преместена за градска акушерка в Стара Загора. През 1901 г. се завръща в родния град и повече от 30 години отдава своето време, умения и обич на габровските жени. Без разлика на ден и нощ, в празник и делник тя помага на нуждаещите се майки и на техните рожби да дойдат на този свят. Отзовава се на помощ както в домовете на заможните граждани, така и на по-скромни места, включително и в цигански катуни. В своите спомени тя споделя за трудната и продължителна борба, която повежда срещу вредните традиции и лоши хигиенни навици, спазвани строго от свекърви и баби. Тя влага големи усилия за да изкорени част от тях, в името на живота и здравето на младите майки и техните бебета. Тя ги убеждава, насърчава, дава им съвети и им показва как да спазват хигиена и да се грижат за себе си и за децата си. Често освен съвети, дава и лични средства. За да подпомогне работата й, през 1906 г. Габровската градска община й отпуска сумата от 180 лв. за полаганите от нея грижи за бедни родилки. Освен за тях в Габрово, Мария Патрунчева се грижи и за многобройното си семейство, тя е най-малкото от осемте деца и подпомага своите по-големи братя и сестри. В родния си град тя има честта да работи с д-р Петър Цончев, който като околийски и градски лекар й оказва голяма подкрепа. След 1918 г. тя работи с друг известен габровски лекар – д-р Константин Вапцов. От запазените документи на Мария Патрунчева, научаваме, че в този период от живота си, в който изцяло се отдала на работата си и задълженията към семейството си, тя изпитва дълбоки лични разочарования. Те са деликатно споделени в нейно писмо до Иван Вазов. Той й отговаря в началото на 1914 г., че е трогнат от нейния разказ и може да го използва като мотив в някоя от своите творби.

Диплома от Университета в Нанси, Франция, за завършено Акушерство, 1897 г.

В родния си град Мария Патрунчева работи до 1932 г., когато се пенсионира и се омъжва. Заедно със съпруга си се установява в Трявна, където открива частен кабинет, а след това се връща в Габрово. През 1947 г., след откриването на Обществения родилен дом, тя споделя, че вече може да умре спокойна, защото е видяла съкровената си мечта сбъдната. На 89-годишна възраст през април 1964 г. първата дипломирана акушерка на Габрово почива в старческия дом с. Кряковци (днес квартал на Габрово). За делото й свидетелстват писмата и картичките, изпратени от многобройните благодарни майки, на които тя е оказала помощ. Спомените свидетелстват, че често по пътя, срещайки семейства с деца, майките я спират и й отдават почит, заедно със своите рожби. За всеотдайната си дейност, с Грамота, подписано от Н. В. Цар Борис III от 24 септември 1937 г. тя е наградена със Сребърен медал за заслуга.

Грамота от Н.В. цар Борис III за награждаване на Мария Патрунчева съ Сребърен медал за заслуги, 1937 г.

Днес документите от дейността на Мария Патрунчева: автобиография, свидетелства за завършено образование, диплома за завършено акушерство в гр. Нанси, Франция, удостоверения за назначаване и преназначаване, грамота за награждаването й със сребърен медал за заслуга; дневници, записки, лични бележници, писма, снимки и картички с поздравления, завещание и др. се съхраняват в Държавен архив – Габрово. Те са дарени през 1962 г. лично от първата габровска дипломирана акушерка.

Снимка, изпратена на Мария Патрунчева за спиомен и с посвещение, 1921 г.
Снимка, изпратена на Мария Патрунчева за спиомен и с посвещение, 1921 г.

Автор: Цветомира Койчева,
началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица