Култура
„Дарени предмети, споделени истории”
След 50 години всяко нещо се превръща в история. Вашата също може да е разказана чрез дарение.
Ако един предмет Ви е много скъп и искате да бъде запазен, най-добре е да го дарите на музей. Няма никаква гаранция, че хората, дори най-близките, биха го съхранили. Прехвърлянето му от „ръка на ръка”, времето, неправилното боравене с него – всичко това са фактори, които водят до компрометиране и дори до унищожаване на любимите вещи. В музея – напротив, за тях се грижат специалисти, които ги съхраняват във фонд и ги включват в изложби, за да бъдат показани по най-добрия начин пред широката публика.
В изложбата „Дарени предмети, споделени истории”, която бе открита в „Зала 2” на музей „Етър”, са представени част от постъпили културни ценности, благодарение на дарителската кампания, посветена на 55-годишнината на музея.
Главният уредник Ваня Донева акцентира върху факта, че предметите – в известна степен, допълват историята на музея. Така е с дарението, свързано с наследниците на фамилия Сакови. Сакова къща е една от емблемите на „Етър” – разпознаваем обект, популярен от милионите професионални и любителски снимки.

„В къщата експозицията е сборна. Ние нямаме предмети от рода Сакови. Такива постъпиха от дарение и ще бъдат разположени в самата къща”, каза Ваня Донева.
Сега посетителите могат да видят дарението на известния габровски род в изложбата „Дарени предмети, споделени истории”. Става въпрос за вещи, използвани във фамилията от началото до 30-те години на ХХ век.
Уредникът Даниела Димкова обработва с голям интерес дарението на Елена Михайлова от Саковия род. Тя предоставя вещи, използвани от Димитър Саков и съпругата му Мария – дамско бельо от началото на ХХ век, красиво портмоне от черно кадифе, чадър за предпазване от слънце, бронзова бонбониера, сервиз със сини растителни орнаменти, лъжичка за причастие, детско облекло. Даренията на представители на Саковия род продължават да постъпват в музея.

Бивши и настоящи членове на екипа на „Етър” също се включват в дарителската кампания. Техните предмети постъпват в отдел „Духовна култура”. Уредникът Величка Илиева разказва за Анна Едгар Купецка, работила в „Етър” до края на 70-те години на ХХ век.
Елитен екскурзовод, тя говори отлично немски език. Започва работа на повикване – при посещение на делегации, след което е ангажирана за постоянно. 90-годишна днес, Анна Купецка живее в Германия и прави няколко дарения на музей „Етър”. В изложбата са представени книги с шевици от 30-те години на ХХ век. Те, сами по себе си, са библиографска рядкост.
Екскурзоводът Дамян Христов остава в музейната история с многобройни дарения. В изложбата може да се види икона от края на ХІХ век, принадлежала на баба му Тота от село Жълтеш. Във фонда на отдел „Занаяти” също постъпват дарения, които поетапно ще бъдат показвани в изложбата. Уредникът Росица Бинева представя предмети на мебелиста Димо Царев и на медникаря Цонко Тотевски.

От думите й става ясно, че Маргарита Мънчева – първи екскурзовод в музея, дарява предмети на баща си Димо Димов, останал в паметта на габровци като Димо Царев. През 30-те години на миналия век го смятат за цар в занаята, откъдето идва и този прякор. Димо Царев изработва мебели и се усъвършенства професионално, следвайки световните тенденции.
В изложбата могат да се види и сервиз на майстор Цонко Тотевски, който е класически представител на медникарството. Съдбата го отвежда в Разград, където прави неуспешен опит да обучи свой наследник.

Изложбата „Дарени предмети, споделени истории” ще бъде допълвана и обновявана във времето. Кампанията, посветена на 55-годишнината на музей „Етър” продължава. Дори да се съмнявате в стойността на един предмет, не го изхвърляйте, а се обърнете към музейните специалисти. Една на пръв поглед обикновена вещ може да бъде свидетелство за живота на хората от дадена епоха. И не забравяйте, след 50 години всяко нещо се превръща в история. Вашата също може да бъде разказана чрез направено дарение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.
Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.



До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.
Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.



Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.
Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.



Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

-
Кримипреди 7 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Новинипреди 6 дниКомуникацията между институциите в региона е добра, работи се в синхрон
-
Новинипреди 4 дни170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената
-
Новинипреди 6 дниСребро за Иван Екимов от международен шахматен турнир
-
Любопитнопреди 5 дниДрескод футболна фланелка за споделеното гледане на първия полуфинал
-
Новинипреди 6 дниГабровски учител участва в международен педагогически форум
-
Кримипреди 4 дниТри нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово
-
Новинипреди 4 дниПолагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана








