Култура
Жена, занимаваща се с грънчарство, прави най-голямото дарение на „Етър“-а
Дирята на майстора в сенките на историята (Виолета Керемедчиева – Клара)
Дирята на майстора в сенките на историята В дните на ХVІІ Международен панаир на традиционните занаяти – 6, 7 и 8 септември, в музей „Етър“ ще се проведе и Майсторска надпревара, която тази година е посветена на грънчарството. Един от изявените майстори грънчари в 55-годишната история на музея е Виолета Керемедчиева – Клара. Най-голямото дарение, което „Етър”-а получава в своята история е нейно и съдържа 366 грънчарски предмета, на стойност 5 667 лв.
Ако днес казваме, че габровското грънчарство съществува, то се дължи на личности като Лазар Донков – създател на музея, и Виолета Керемедчиева. Нейното творчество не радва само очите, то има много по-дълбоко значение, защото позволява на хората да завързват разкъсаната тъкан на приемствеността. Тази известна жена живее в миналото на старите майстори грънчари и се среща с големия свят. Познавайки я, човек може да научите малко за магията на занаята и много за умението на даровитите хора да общуват със света на красотата.
Виолета Керемедчиева – Клара е родена е през 1950 г. През 1970-та завършва Национална гимназия за приложни изкуства в град Троян. Там се оформят трайните и интереси към културното ни наследство в областта на керамиката. За първи път тя чува за музея на открито„Етър“ през 1969-та като ученичка в ІІІ курс. Предстои й дипломиране през следващата година и задължителното за онова време разпределение. В „Етър“-а е изградена лявата страна на чаршията – от Табаханата до Сакова къща. Търсят се майстори за готовите работилници. Внушителната фигура на Лазар Донков с наметнато през рамо сако и цигара в ръката е респектираща за нея при първото й идване.
След години си спомня: „Срещата ми с Лазар Донков в музея беше съдбовна за мен. В работата той изгради у мен самочувствието, дори самолюбието, което амбицира всеки ден да вървиш напред. Поощряваше ме, даваше ми литература, откриваше образци. Възлагаше ми най-отговорни поръчки. Този човек ме възпита да уважавам труда, не само своя, но и чуждия. Донков е пример за идеалния ръководител, който поощрява творчеството. Какъв изключителен дипломат беше, как умееше да овладява всяко положение. В празник винаги намираше време да дойде и да ни поздрави лично…“.

Лазар Донков я командирова в Етнографския музей в София. Богатите фондове я срещат с образци на непознатата за съвременниците габровска керамика. Тя ги прерисува, взема размери, изучава композициите на гребенчатата шарка – пояс от две успоредни прави, а между тях вълнообразна линия, над пояса „стоборка“ с гребен или клечица и глазура от лимонено жълто или топло оранжево, а после цялата украса, повторена със зелена глеч.
Много са скептиците в музея, че младото момиче ще успее.
Вечният зевзек Кольо Коев подвиква: „Лазаре, ако станат грънци, ще се кача на комина и ще кукуригам“.
Но още на следващата 1972 г. на Националното изложение в Орешака габровската керамика получава ІІ-ро място – най-скъпата и свидна награда за целия творчески път на Клара. Член на Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти (ЗМНХЗ), тя работи в музей „Етър” от 1970 до 2006, като изследва задълбочено специфичните особености и форми на традиционната габровска керамика и спомага за възраждането й.
Клара почита историята и обичаите, помни имената и уроците на своите учители грънчари. Учи занаят при троянския майстор Байо Добрев и идва на работа в Етнографски музей на открито още при неговия създател – Лазар Донков. Щастлива съдба я среща с Петър Събчев, завършил химия в чужбина, а занаят практикувал в бащината грънчарница, който и дава рационалния състав на глината и още много практични съвети.
Заедно със съпруга си Иван обикаля всички габровски села, махали и майстори. Започва занаята от корена и от традициите, които никой не може да измисли сам. В Габрово името и е известно на всички, а в чужбина заедно с името – и произведенията и. Една жена, която намира хармония със света и себе си в една стара професия, привидно необичайна във времето на космическите технологии.
Източила безброй съдове, нарисувала безброй цветя на любимите си чинии, на плоска за греяна ракия, на тонче за вино, на шулци-кани, на кравайче-стомна, на шулец-стомна, която е едно намигване за габровската пестеливост, събрал две форми в една – кана и стомна, съд за поливане и съд за пиене.

Подаръците и даренията, които прави за България, са част от творческото й общуване със света на онези, които са богати с това, което дават. Клара най-добре разговаря с откритите хора, които не се притесняват от въпросите и чувствата си. С чужденците, които не крият любознателността си.
Клара има над 70 участия в изложби и конкурси в страната и чужбина – Германия, Белгия, Франция, Италия, Португалия, Индия, Япония, Афганистан, Нигерия, Куба и много други. Дългогодишен секретар е на Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти, група Габрово.
Носител е на много отличия: включена в Международния биографичен речник КОЙ КОЙ Е в Кембридж; член на Международната организация на преуспелите жени; личност на град Габрово за 1998 година; включена в книгата „Габровци на ХХ век“; носител на Почетен знак и плакет на Габрово за принос в съхраняването и развитието на художествените занаяти и издигане на международния авторитет на Габрово и още много други.
През 1998 година тя прави изложба в музей „Етър“, посветена на 90-годишнината на Лазар Донков, основател и дългогодишен директор на музея, неин духовен учител. И както тя казва, колекцията от 366 предмета – много от тях реплики на традиционни съдове, е една свещичка, запалена в памет на Лазар Донков. Без неговата вяра и подкрепата на съпруга си Иван, тя не би останала в този мъжки занаят.
Автор: Величка Илиева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Теодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“

Севлиево ще посрещне първото си голямо художествено събитие за 2026 година с откриването на изложбата „Преведена реалност /индивидът и множеството/“ на младата художничка Теодора Георгиева.
Експозицията ще бъде открита на 16 януари (петък) от 18.00 часа в галерия „Видима“. Изложбата е третата самостоятелна изява на авторката и включва 20 живописни платна и една видеоинсталация, създадени специално за пространството на галерията.

С проекта си Георгиева продължава да развива своите търсения, свързани с темата за взаимодействието между индивида и колектива, като използва образа на мравката като метафора на трудолюбието, сплотеността и оцеляването.
В творбите си художничката противопоставя антонимите голямо и малко, единство и множество, хаос и хармония, търсейки паралели между природните модели и социалните структури. Колоритната палитра, пастьозната мазка и динамичните композиции доближават живописта ѝ до абстрактното, но без да губят връзката с реалността.

Видеоинсталацията, включена в изложбата, документира движението и адаптацията на мравките в естествена среда, като превръща тяхното поведение в метафора за човешкото съществуване и постоянния стремеж към равновесие между личната свобода и колективната отговорност.

С „Преведена реалност“ галерия „Видима“ продължава своята мисия да подкрепя българското визуално изкуство, предоставяйки поле за изява както на утвърдени, така и на млади творци.
Теодора Георгиева е родена през 2003 г. в Плевен. Завършва НУИ „Панайот Пипков“ и в момента е студентка в четвърти курс по специалност „Изящни изкуства – живопис“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награда за живопис от Националната изложба „Младата българска живопис“ (2025) и награда за самостоятелна изложба от „Следващите 25“ (2024).


Култура
Идеи и гласове за бъдещето на културния туризъм

Проф. д-р Светла Димитрова, председател на Българския национален комитет на ИКОМ и директор на музей „Етър“, прикани музейните директори да бъдат по-смели в представянето на културното наследство, което според нея не просто носи стойност, а има и потенциал да привлича приходи, а България – уникално място със своя непрекъснат исторически континуитет.
Това стана по време на нейното изказване на работна среща с представители на музеите в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив, където бе представена „Визия за развитие на културния туризъм в България“. Срещата бе водена от министър Мирослав Боршош.

Официалните гости на събитието бяха генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, заместник-кметът по култура археология и туризъм на Пловдив Пламен Панов, изпълнителният директор на Регионален център за опазване на нематериално културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова, председателят на Българския национален комитет на ИКОМ проф. Светла Димитрова, председателят на Сдружение „Български музеи“ д-р Огнян Тодоров и други.
Срещата започна с думите на министъра на туризма в оставка Мирослав Боршош, който подчерта, че независимо от бъдещото политическо ръководство, културният туризъм следва да бъде в центъра на тематичните акценти през новата година.

Той припомни, че България дълго време се е развивала основно в посока летен и частично зимен туризъм, но последните данни показват рязък ръст на вътрешните пътувания.
Генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев посочи, че БТА е естествената информационна платформа за българските културни институции.
Той припомни създаването на редакция ЛИК, която системно отразява културния живот у нас и по света, и сподели, че агенцията вече има договори с 12 музеи и галерии, които редовно предоставят свои програми и събития.
Д-р Огнян Тодоров от Сдружение Български музеи очерта трите основни приоритета на организацията: включването на 49 общински музея в държавна финансова рамка, подобряване на условията и задържане на специалистите, и осигуряване на стабилни средства за проектна дейност.

Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев също сподели визия за по-активно участие на медиите в подкрепа на българския туризъм. По неговите думи това може да стане чрез разкази за музейните пространства с видео материали, които да достигат до публиката онлайн и чрез ефирно време.
Д-р Ирена Тодорова от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО припомни, че музеите са пазители не само на предмети, но и на нематериални традиции и знания. Тя изтъкна, че още от 2015 г. ЮНЕСКО работи активно за популяризиране на тази роля на музеите.


Култура
Обявено е 12-то издание на конкурса за събитие на годината в областта на културата

Обявено е дванадесетото издание на конкурса за събитие на годината в областта на културата. Зрители, граждани, творци, автори и изпълнители могат да правят предложения за своите фаворити от 12 до 23 януари.
Отличия и номинации за свои спектакли през изминалата година вече получиха Кукленият и Драматичния театър в Габрово. И не само те. Ще ги припознаят ли габровци като висок художествен факт и емоционална провокация?
„Без Ви да даваме насока, или Ви влияем, с горните два примера само напомняме, че можете да се разровите в спомените си, да надникнете в сърцето си и фотоалбумите си, за да дадете личната си оценка.
Уверяваме Ви, Вашето мнение е важно. Не за организаторите на конкурса, а за самите творци, за Габрово като общност и духовно средище вече 165 години. За Вас самите, които и през тази година ще седнете „на първия ред”.
Започна набирането на предложения за участие в ежегодния конкурс „Събитие в областта на културата” – Габрово 2025″, споделят организаторите на инициативата.
Клубът на будителите към НЧ „Будителите 2017” ще връчи своята награда както всяка година. Конкурсът отличава събитието, докоснало сърцата на габровци през изминалата година и прави своеобразна ретроспекция на създадения в общността културен продукт.
Предложенията се приемат от 12 до 23 януари 2026 г. на e-mail: buditelite@mail.bg и buditelite@buditelite.bg, или във Фейсбук на страницата Народно Читалище „Будителите 2017“ и на страницата „Клуб на будителите“ .
Гласуването за номинираните събития ще продължи от 26 януари до 20 февруари по същия начин. Вотът на публиката и журито ще определят събитието на Габрово в областта на културата за 2025 година и победителят ще получи специалната годишна награда. Наградите ще бъдат връчени на церемония през март.


-
Кримипреди 14 часаДвама души загинаха при пожар в Габрово
-
Новинипреди 7 дниУченик от НАГ извади кръста от водите на „Янтра“ в Габрово
-
Кримипреди 11 часаУмишлен палеж е сред версиите за пожара, отнел живота на двама
-
Новинипреди 6 дниЧестит Ивановден!
-
Новинипреди 5 дниПътищата в региона са проходими при зимни условия
-
Кримипреди 17 часаМъж с девет присъди подкара кола с фалшиви номера, бягайки от полицаи
-
Културапреди 18 часаОбявено е 12-то издание на конкурса за събитие на годината в областта на културата
-
Културапреди 14 часаТеодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“







