снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

Днес, 4 юни, в Художествената галерия „Христо Цокев” в Габрово ще бъде открита изложбата „Готови за приключение! Авторали Будапеща – Константинопол”. В нея са включени 20 фотографии и 12 текста за автомобилното приключение през 1912 г. – рали Будапеща – Константинопол, преминало и през България.

Изложбата се провежда под патронажа на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков.

Изложбата е гостувала в Истанбул, Букурещ и няколко града в България. У нас към нея са добавени материали, показващи как в тогавашната българска преса е отразено преминаването на автомобилистите през наша територия. Това е ценен принос на Унгарския културен институт в София, като заслугата е на г-жа Лиана Петрова от УКИ, която е проучила в Националната библиотека информациите за българската отсечка от ралито в различни наши вестници от 1912 г.

В зората на автомобилизма на мода са дългите ралита, по време на които могат да се демонстрират техническите способности на новото транспортно средство. Измежду тези съревнования най-известен е автопробегът Париж – Пекин от 1907 година. В Централна Европа автомобилният спорт се развива благодарение на състезанията за доказване на надеждността на автомобила и са въведени са от принц Хайнрих Пруски.

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

През 1909 г. ралито стига и до Унгария и подтиква представителите на Унгарския автомобилен клуб да организират подобни надпревари. Преди Първата световна война се правят множество едромащабни обиколки: Обиколката Татра-Адрия, Обиколката из Карпатите и т.н. Първата от тях, която пресича целия балкански регион и свършва в Константинопол, се провежда между 29 юни и 6 юли 1912 година. Маршрутът на автомобилния клуб, приел междувременно названието „Кралски”, при тогавашните пътни обстоятелства е минавал по непроходими пътища, буквално през долини и чукари.

Най-популярната автомобилна марка сред участниците в ралито е френската De Dion. В този ранен етап от развитието на автомобилизма, две тенденции мерят сили: французите залагат на бързината, а англичаните – на надеждността на колите.

Изложбата е интересна не само за любителите на автомобили, но и за всички, които се интересуват от историята на автомобилизма.

В Централна Европа, с посредничеството на немците, се разпространяват предимно ралитата за надеждност. Автопробегът, организиран от принц Хайнрих Пруски и носещ неговото име, през 1909 г. достига и Унгария, благодарение на което и тя се включва в кръвообращението на международния автомобилен спорт. Следва кратко прекъсване, но това вече е период на набиране на сила. Унгарският автомобилен клуб създава и Спортна комисия, която се опитва да отговори на изискванията на членската маса, която през 1912 г. наброява 400 души през 1912 година.

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

Накрая от 1912 г. клубът, упълномощен вече да носи името „Кралски”, започва да организира ралита. Те могат да бъдат сравнени по-скоро с днешните олдтаймер ралита: тогавашните автомобилисти – преуспели предприемачи, аристократи, и неколцина въодушевени професионалисти правят няколкодневни преходи. Най-голям проблем представлява неразвитата пътна мрежа: през 1912 г. в Унгария има над 10 хиляди километра държавни пътища с чакълена настилка. С твърда настилка са само 239 километра. Първото шосе с бетонова настилка е направено през 1911 година. Участниците в автомобилната надпревара от 1912 г., след това в ралито Будапеща-Константинопол, в пробега Татри-Адриатика през 1913 г. и в Карпатското рали от 1914 г. надлъж и шир обхождат територията на историческа Унгария и Австро-унгарската монархия, дори понякога излизат и извън границите им. Първата световна война обаче слага край на техните усилия.

Автопробегът Будапеща-Константинопол е първата собствена трансгранична проява на Кралския унгарски автомобилен клуб. От двайсет и петте кандидати на старта в крайна сметка застават деветнайсет, които изминават близо две хиляди километровото трасе. Задачата им не е лека: от Унгария през Балканите до Турция те се движат по едва проходими пътища, буквално през долини и чукари.

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

Запазени са множество снимки и от българския участък на трасето. Например в Дряново, където виждащата се на снимката кула стои и днес. От Филипополис, тоест Пловдив с градоначалника на София. Друга забележителност на пътя е преминаването на прохода Шипка, който заради невероятните си стръмнини подлага колите на огромно изпитание.

Изложбата може да бъде разгледана до 26 юни в Малка зала на ет 2. в ХГ „Христо Цокев”, като напомняме, че всеки вторник входът е безплатен.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/