Свържи се с нас

Култура

Сдружение на руските художници в България гостува на галерия „Видима”

Published

on

снимка: Галерия „Видима“

Сдружението на руските художници в България гостува на галерия „Видима” – Севлиево.
Гостите на събитието ще могат да се запознаят с три прекрасни дами, отдадени на живописното изкуство.

Изложбата, озаглавена „От цялото сърце” или „От всего сердца”, ще ни потопи в дълбоката руска душевност. В платната на руските художнички ще открием носталгичен поглед назад към родината и впечатляващи пейзажи, вдъхновени от прекрасната българска природа.

снимка: Галерия „Видима“

Сдружението на руските художници в България е създадено от Татяна Пачгина, Олга и Владимир Рибакови през 2017 г. През изминалата година те успешно представят изложби в София, Велико Търново, Русе и Бургас.

В сдружението има художници, които сега започват да се учат и такива, които рисуват от години. Възрастовият диапазон също е широк – от младежи на 18-годишна възраст до 70-годишни. Творят в различни стилове, но намират едно общо вдъхновение – България.

Началото на сдружението започва от обща изложба на основателките Татяна, Олга и Владимир. С помощта на социалните мрежи то се разраства бързо и към него се присъединяват много други творци, които носят Русия и руската култура в душата и корена си. За изминалата година с голям успех бяха показани изложби във Велико Търново, Бургас, Русе, Поморие, Ямбол.

Тази година започна с голяма изложба в Руски Културно Информационен Център София, последва изложба в Орешака, а след изявата в Севлиево, предстоят още изложби във Велико Търново, Бургас, Русе и други градове.

снимка: Галерия „Видима“

Сдружението вече наброява повече от 30 художника от цялата страна. По думите на председателя Олга Рибакова тази цифра не е окончателна, и отбелязва, че България и природата предразполагат към творчество.

Сдружението обединява както професионални художници, получили академично образование, така и любители, които обаче показват голямо желание и развитие. Всеки може да научи нещо от другите.

Дейността на сдружението не се ограничава само с провеждането на изложби, подчертава Олга. Това е платформа за културен обмен между България и Русия.

Изложбите на руските художници показват както вдъхновението, което получават от красотата на българската природа, така и носталгични спомени от Русия. Брезовите гори, необятните полета, руското село и величествените православни храмове.

С изложбата „От цялото сърце“ в галерия „Видима“ ще се запознаете с едни от главните фигури и основатели на сдружението – Олга Рибакова, Татяна Пачгина, Татяна О’Махони, както и с техните прекрасни впечатления от България и красивите спомени от Русия!

Откриване е насрочено за днес, 14 май, от 17.30 ч. в галерия „Видима“.

снимка: Галерия „Видима“

Художничката Оля Рибакова е родом от Сибир – суров край, където и през май може да падне сняг, а зимата продължава повече от 6 месеца.

„Когато пристигнах в България за първи път си помислих, че очите ми са промити с изворна вода – толкова прекрасна, живописна и разнообразна ми се стори българската природа. Колкото повече опознавах България: героичната и история, дълбоката и уникална култура, добрите и отзивчиви хора, толкова по-силно укрепваше желанието ми да се заселя именно тук . Ние избрахме да живеем в малкото село Мусина близо до старта столица В. Търново. Сега нашият дом е тук, както са тук и нашите приятели и живота ни. Тук черпя идеите за моето творчество, моето вдъхновение, от тук са изворите и за моите картини.“

Оля Рибакова е родена в Екатеринбург. Живяла е, учила е и е работила в град Томск. Тя е психолог и журналист, започва да рисува преди 10 години.

„Оттогава аз се уча неуморно, овладявайки все нови и нови похвати и умения. Последната ми любов е – живописта на старите майстори. Завладяха ме удивителните платна “ Малките холандци“, одухотвореността в простите неща, в обикновените радости на живота. Аз също виждам одухотворено простичките неща и обикновените радости на живота. Опитвам се да намирам универсалните ключове на творчеството, отключващи сърцата на хората. “
В кметството на своето село Оля е създала постоянно действаща експозиция от картини, които тя е подарила. Тя е един от учредителите на „Сдружението на руските художници в България“ и нейните картини са обиколили много градове в страната, а също и в Русия: в Томск и Москва. Картините и са част от чатни колекции в САЩ, Холандия, Белгия, България и Русия.

снимка: Галерия „Видима“

Животът на Татяна/О’Махони/ е посветен на семейството и изкуството. Тя е родом от Севастопол. Рисува, откакто се помни. Родителите й са инженери. “Сестра ми също е инженер, мечтаеха и аз да работя нещо такова. Но аз се оказах бялата врана в семейството“, разказва Татяна. Още на 16 години направила стенопис в училището, в което учи. После завършила и точно това в Университета по изкуствата в Москва.

Съдбата отвела Татяна във Великобритания, след като се омъжила за ирландец. Там семейството живяло 17 години. На Острова Татяна завършила и живопис в един от местните университети. Участвала в редица изложби с други художници.

Няколко са темите, които вълнуват авторката. “Обичам историята и за това в картините ми присъстват различни мотиви, свързани с нея“, споделя художничката. Чаровната рускиня признава, че е пристигнала със семейството си в България, за да може синът й да опознае славянските си корени. Младежът изкарал две години тук, но сега живее близо до Лондон. Татяна с усмивка разказва, че той продължил семейната традиция – завършил технически университет. Тя и съпругът й почти 4 г. живеят в България и нямат намерение да я напускат. Посетили много места в страната, преди да се установят в Царева ливада. Били в Стара Загора, Казанлък, Елхово, Бургас, Варна, Добрич, Плевен и Русе. “Когато дойдохме във В. Търново, това беше любов от пръв поглед. Но се оказа, че северно от В. Търново релефът е много равен, а аз съм свикнала с планините, затова избрахме полите на Балкана. Там се чувствам като у дома си, защото около Севастопол също е хълмисто”, пояснява тя.

Татяна обича да рисува и социални теми. Миналата година направила изложба против изсичането на горите в България. Третата тема, която претворява като автор, е свързана с Втората световна война. Рисува, когато нещо я развълнува дълбоко.

снимка: Галерия „Видима“

Татяна/Пачгина/ е млада и красива рускиня, влюбена в България и Велико Търново. Обиколила е цяла Европа, но виждайки старата българска столица на снимка, решава, че това е мястото, където иска да живее и да роди децата си. Така и става. Вече 7 години е търновски жител, а в града намира вдъхновение и сбъдва мечтата си да стане художник. Татяна Пачгина е родена в Ижевск. Градът се намира в централна Русия, в близост до планината Урал, а в него живеят около 700 000 души. Мястото е известно с това, че в района е роден най-известният руски композитор Пьотр Илич Чайковски, там се произвеждат и автоматите “Калашников”.

Още като дете Таня била влюбена в рисуването и три пъти в седмицата за по 2-3 часа посещавала школа по изобразително изкуство. Чаровната дама завършва реклама и връзки с обществеността в родния си град, където e живяла първите 22 години от живота си. Още в първи курс в университета започнала да работи в рекламата. Когато завършила, се преместила в Москва, където работела като директор на рекламния отдел в голяма компания за производство на млечни продукти и сладоледи от Сибир.

Но това не ѝ било достатъчно. Така, в търсене на един по-различен свят, Татяна решава да тръгне за Европа. А и искала да осъществи детската си мечта – да стане художник. Обиколила Стария континент на длъж и шир, била в Кипър, в Чехия, в Швеция и цяла Скандинавия. Дошла във Велико Търново, когато мъжът ѝ Юри и показал снимка на Велико Търново.

“Архитектурата, къщите накацали по склона, зеленината ме привлякоха толкова много, че реших да ги видя. Дойдохме тук и като зърнах Царевец заявих, че искам да живея тук. Красивите пейзажи ме заслепяват и до днес. Усещам неспирно вдъхновение да рисувам, а и българите са много гостоприемни и топли като хора”, разказва с усмивка на симпатичен български рускинята. Татяна допълва, че в Швеция и Русия няма толкова цветове, колкото в България. Тук тя се занимава най-вече с рисуване и реализира мечтите си. Създава предимно пейзажи, но експериментира с портрети и икони. Вярва, че ако рисува всеки ден, ще стане майстор. Привърженик е на максимата 5 % талант и 95 % труд.

Таня живее на Варуша, където има много художници. Рускинята казва, че атмосферата за рисуване там е идеална. “Щастие е да виждаш такава красота всеки ден. Живея в старата част на града и се чувствам като герой на приказка”, усмихва се тя. След къщата до църквата “Св. Никола” във В. Търново семейството си взело и имот в Полски Сеновец, което е близо до Полски Тръмбеш. Селото я впечатлило, защото много от къщите там са направени с каменна зидария, както е в Арбанаси.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Култура

Фотоизложба разказва улични съдби, заснети с любов

Published

on

На 4 юли , петък, от 17.30 ч. в експозиция „Колю Фичето“ на Исторически музей – Дряново ще бъде открита трогателната фотоизложба „Светът на Улични сърца“. Изложбата е посветена на живота и обитателите на Приюта за безстопанствени кучета „Улични Сърца БГ“ в село Глушка.

Посетителите ще имат възможност да се потопят в атмосферата на приюта, като видят света през погледа на неговите четириноги обитатели чрез силни, емоционални и разтапящи сърцето фотографии.

„Светът на Улични Сърца“ ще може да бъде разгледана до 28 юли, като всеки кадър от експозицията разказва история на надежда и преданост. Събитието насочва внимание към нелеката съдба на изоставените кучета и провокира хората да осиновят домашен любимец.

Зареди още

Култура

Габровски талант с първо място на международен фестивал в Обзор

Published

on

Младият певец Никълъс Александър Мак Доналд от музикалната школа “Wild Sound” към читалище “Будителите 2017” – Габрово, с вокален педагог Зора Колева, завоюва първо място и спечели купа на XIII Международен фестивал на изкуствата “Морско конче”, провел се в Обзор.

С впечатляващо сценично присъствие и блестящо вокално изпълнение на песните „Болката от ляво“ на Васил Найденов и „I’m Still Standing“ на Елтън Джон, Никълъс впечатли международното жури и публиката.

Фестивалът събра над 200 участници – вокални и танцови изпълнители от България, Грузия, Естония и Украйна. Компетентното жури бе с председател Румяна Иванова и членове Мила Пендичева, Красимир Янкулов и Александър Ромалийски от Украйна.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица