Свържи се с нас

Култура

Грамота на опълченеца Димитър Шиваров е ценност на месеца в РИМ – Габрово

Културна ценност на РИМ – Габрово за март е Грамота на опълченеца Димитър Шиваров

Published

on

снимка: РИМ – Габрово

Даваме ли си сметка, че борците за българска свобода не са получили признанието си веднага. Казваме „опълченци” и сякаш с това обобщаваме всичко – готовността да се пожертваш, подвига, липсата на каквато и да било увереност, че ще доживееш свободата, в която така вярваш. А ако това се случи, да приемеш предизвикателствата на действителността – доста по-различна от тази, за която си приел жертвата.

Обществената признателност към борците за свободата на България идва десетилетия по-късно. Опълченците получават символите за обществено признание около половин век след извършването на подвизите си. И вероятно това е естествения процес.

С името на Димитър Шиваров някои от днешните габровци свързват известен в родния си град мост. Той е опълченец, получил грамота от държавния глава на България – Цар Борис ІІІ.

„Културна ценност на месец март на Регионален исторически музей – Габрово е Грамота № 76 480 на опълченеца Димитър Шиваров от 15 май 1929 г., която „заповядваме да му се даде“ в София. Той я получава от „Борисъ III с божия милост и народна воля Царь на българите“. Удостоверява неговото награждаване с войнишки кръст II-ра степен „за показаната храброст и отличие в Освободителната война през 1877/ 1878 г.“. Документът е подпечатан и подписан от канцлера на ордените и секретаря. Поставена е в дървена рамка, липсва декоративен кант.”

Това разказва Ирена Узунова, историк от музея.

Грамотата е дарена на Исторически музей – Габрово през 1991 година от фамилия Шиварови.

Ирена Узунова разказва, че Димитър Георгиев Шиваров е родeн в Трявна на 6 май 1856 г., но жизненият му път е свързан с Габрово. Учи в Габровската мъжка гимназия.

снимка: РИМ – Габрово

„Зачислен е в Десета дружина, Трета рота на Българското опълчение на 8 август 1877 г. Участва в боевете при с. Зелено дърво и Шейновския укрепителен лагер в състава на Дясната колона на ген. Михаил Д. Скобелев през същата година, преминава Балкана при много трудни зимни условия през Химитлийската пътека. Уволнен е на 4 април 1878 г. и за отлична служба е произведен в звание ефрейтор. След Освобождението се преселва в Габрово и продължава да се занимава с търговия.”

През 1907 г. е изготвен „Проект за постройка на здание за пивница на г-н Димитър Г. Шиваров“, създаден на 2 април и утвърден на 13 април с. г. Построената кръчма, наричана Шивара, се намира в близост до моста „Шипка“ и затова габровци след 1878 г. го именували с днешното му название Шиваров мост. Неговата къща със салон е с универсално предназначение: „сцена за представления, салон за прожекция на филми, за курсове по модерни танци, събрания, лекции, сказки, място за вечеринки, банкети и сватби“.

Ирена Узунова допълва, че тълкуванията на изследователите за фамилното име Шиваров са различни.

„Счита се, че е възможно да произлиза от растението шавар, което расте покрай дунавските блата. В „Речника на редките, остарели и диалектни думи в литературния език от XIX и XX век“ (1974 г.) и произведението „Преживяното“ от писателят Т. Г. Влайков, лексемата „шиварка“ е пояснена като шивачка, докато в „Рибния буквар“ (1864 г.) словосъчетанието „шиварски син“, което пояснение е на турски език, в превод означава „терзийски син“, т. е. шивашки син. Фамилното име на опълченеца Димитър Шиваров, от което е произлязло името Шиваров мост, идва от диалектната дума „шивар“, както през XIX и началото на XX век в някои български говори наричали занаятчиите шивачи. В българския книжовен език през XX век се използва думата „шивач“, а старата форма „шивар“ не се употребява. Предполага се, че неговият дядо или прадядо е бил шивач в Трявна и те получават фамилното име Шиварови.”

След честването на 45-годишнината от Шипченската епопея, габровският Градски общински съвет на 21 септември 1922 г. обявява за почетни граждани на Габрово опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета и Десета дружина и от Конната сотня. Провъзгласяването им става след получаването на поименните списъци от Централното Поборническо – опълченско дружество в София. Габровското градско общинско управление (7 февруари 1923 г.) потвърждава решението си.

Две години по-късно са изпратени художествено изработени дипломи, подписани от кмета Илия Кожухаров, от двамата му помощници, от секретаря на съвета и от шестимата съветници. На 14 август 1925 г. за почетен гражданин на Габрово е провъзгласен и опълченеца Димитър Г. Шиваров.

Неговият жизнен път завършва на 14 април 1942 г.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица