Свържи се с нас

Култура

Боядисване на яйца с естествени багрила на Велики четвъртък в ЕМО „Етър”

Published

on

На Велики четвъртък от 11:30 до 14:30 часа в Етнографски музей на открито „Етър” може да се научите да боядисвате великденски яйца с растенията брош, млечка, коприва и др. В одаята на втория етаж от Къщата с работилница за музикални инструменти и на открито до Гайтанджийскта одая може да видите как се извлича естественото багрило.

За да запазят традициите, хората ги приспособяват към начина си на живот. Колко интересно би било да се върне човек няколко столетия назад и да разбере как се правят неща, които и днес практикуваме.

На Велики четвъртък се боядисват яйца. Почти всеки православен християнин у нас може да разкаже за ранното ставане, за почти ритуалното затваряне на жените в кухните, за разбъркването на боите в различните съдове, за подреждането на готовите вече боядисани яйца в красиви купи или плетени кошници и за изнасянето им пред семейството.

По това време на годината боите за яйца са често срещана в разговорите тема. Все по-модерни, все по-улесняващи домакинята, с все по-наситени цветове. Но от години се наблюдава и друго – хората сякаш започнаха да се пресищат от неестествено ярките цветове на яйцата и да се връщат към техниките на миналото, към естествените багрила и материали.

Човек може да се научи да боядисва Великденски яйца от много места. В Етнографски музей на открито „Етър” може да усвои много повече – как това се прави с растителни багрила. В този случай „бабини деветини” си е истински комплимент. Едно е да стимулираш вносът на изделия от химическата индустрия, съвсем друго е да набереш растения от някоя поляна край населеното място, в което живееш и да знаеш как да извлечеш боя от тях.

Тя няма да навреди на организма ти, нито ще замърси околната среда. И ако еко-животът е на мода днес, не е ли боядисването на Великденски яйца с технологиите от времето на нашите баби наистина еко? Отговорът на налаганата десетилетия тенденция за консуматорски тип общество е в ЕМО „Етър”. И той се крие във внимателното вникване в начина на живот, който нашите деди са практикували столетия.

И така, за да сте еко, за да сте модерни, за да щадите здравето си, започнете на Велики четвъртък с боядисването на яйцата с естествени багрила. За предпочитане е в ЕМО „Етър”, където ще усвоите забравени днес умения.

Багренето с материали от растителен произход е познато от дълбока древност. И днес при археологически разкопки на обекти, които датират от преди Христа, се намират части от тъкани багрени с растения. Синьото се постига с индиго, а червеното с брош.

Природните багрила се ползват навсякъде до към средата на ХІХ в. След това навлизат синтетичните багрила. Хората бързо ги възприемат, защото с тях се багри много по-бързо и лесно. Но пък багрилата извлечени от растенията са с невероятна красота.
Те могат да бъдат доста наситени или с едва доловими, леки, приглушени тонове. От едно растение могат да бъдат извлечени до 15-20 нюанса. За багрилен материал могат да бъдат използвани корени, кори, листа, стебла и цветове.

За разлика от химическите бои, с растителните е трудно, почти невъзможно да се повтори точно същия цвят. Той зависи от това по кое време на годината е събран растителния материал, къде е расло растението, както и от качеството на багрилния материал. Багри се също в кисела и алкална киселина.

Багренето с растения е дълъг процес, но резултатите, които се получават си заслужават търпението.

На Великден цялото семейство отива на тържествената църковна служба. След черква всички се връщат със запалена свещ в къщи и се поздравяват с Христос Воскресе. Отговорът е: Воистина Воскресе.

На този ден свършва големият великденски пост. Отговява се с великденско яйце. С яйца се чука за здраве. Особена радост е то за децата, които от сутринта тръгват по къщите, за да се борят с червени яйца.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица