Свържи се с нас

Култура

„Духът на Габрово е толкова важен, колкото материалната му същност“

Published

on

Ивелина Елмазова е член на СБЖ – Габрово от 1992 г., а от 20 години работи в частния сектор с рекламната си агенция. От 1998 г. до 2009 г. я познаваме като продуцент и автор на телевизионното предаване „Много повече”, което през 2007 г.  получи наградата на Община Габрово „Златен Хирон” за социално чувствителна и значима журналистика с положителна насоченост. Като автор и продуцент, Ивелина Елмазова има зад гърба си повече от 1500 предавания – радио и телевизионни, както и  десетки  публикации.

Агенцията й разполага с 3 информационни източника – интернет сайт, ежемесечно издание „Област Габрово сега” и лед екран, разположен срещу Община Габрово. Агенцията е член на националната асоциация за дигитална външна реклама в България, а  Ивелина Елмазова е в нейния управителен съвет.

Познаваме я най-вече като човек, организиращ събития – не само в Габрово и региона, но и в други градове в цялата страна. Ивелина Елмазова е организатор на десетки празници, фестивали и официални церемонии, семинари и много други форми на публичност.

Нарича себе си мечтател и не се взема на сериозно – просто обича своята работа и винаги е готова да опита  нещо ново, защото, според нея, животът е движение напред, а не покой на място. Може би и затова в петък,14.11.2014 г., беше избрана за председател на Клуба на будителите с изключително мнозинство на учредителното събрание, събрало представители на…….. с идеята за общност, в която хората от различните сектори  ще правят нещата заедно, помагайки си и работейки за каузата „Духът на Габрово”.

снимка: Личен Архив

снимка: Личен Архив

Г-жо Елмазова, какво се крие зад идеята по създаването на новото дружество?

Слава Богу, нищо не се крие, а се разкрива нещо много хубаво, което почти 2 години група приятели си мечтаем да се случи в града ни. И то стана! А именно – да създадем общност на дейците на културата и не само, в която всички, които желаят, са добре дошли да бъдат част от това да работим за духа на града ни.

Мисля, че човек е истински жив, когато духът му е истински буден. А в Габрово има невероятно много не само творци, но и други будни, широко скроени хора, човеци с главно Ч, които трябва да имат своята общност, за да общуват и реализират различни инициативи, а това неизменно ще доведе до положителна промяна в нас и около нас – ако позволим на това да се случи. Имаме волята да го направим, бъдейки над нещата от лични интереси, вражди и предразсъдъци Нали все говорим за гражданското общество как липсва? Ето, в Габрово, достатъчно голяма група хора рискуват да бъдат над много неградивни неща, водещи до нищото и създават гражданска общност, без да търсят политическа и лична облага. Нека не слагаме прът в колелото, преди да е тръгнало с въпроса какво се крие. Искаме да сме заедно, да сме по-силно, по-добри и по-защитени. Нали това е част от целта на социума?!

Разкажете повече за структурата на дружеството, с отворен характер ли ще бъде то, как ще се финансира неговото функциониране?

Дружеството ни е с идеална цел. А името му е „Клуб на Будителите”. За нас най-важни са отношенията ни и идеите ни. Защото хората правят нещата, а не парите. Много неща се правят с пари, но в извървения път до целта е важен начинът, по който стигаш до нея. Затова сега не говорим за пари. Когато решиш да създаваш семейство, е важно в него да има доверие, положителни емоции, разбирателство, а след това идват парите – иначе, обратното на тази схема, си е сделка. Членовете на дружеството ще си плащат членски внос. Това е всичко. А, иначе, за различни инициативи за Габрово, които ще реализираме, ще ни помагат хората от бизнеса, някои от които имат изключително положителна нагласа към тази общност, в която не парите, а идеята е важна. Пример за това е концерт-спектакълът по повод 50-годишнината на Дома на културата. Финансирането на събитието беше изцяло от спомоществователството на работодатели, които не само осигуряват работни места в града ни, но и с радост изиграха ролята на благодетели за каузата да се случи този празник.

Клубът на Будителите ще има своето духовно и физическо място в града. Освен че ще присъства в културния и социален живот на Габрово, но и ще притежава собствен терен, предоставен от един от членовете. Това ще е заведението до блок Дунав /бившия Ирландски пъб/. Там ще могат да се правят изложби, модерен театър, творчески вечери, музикални срещи, дискусии и всякакви други форми на изява, свързани с безграничната жажда на духа да твори.

Като контрапункт на днешния творчески живот в града ли ще действате, с оглед създаване на по-силно конкурентна среда, за съживяване на обществения живот в града?

На този въпрос ще Ви отговоря метафорично. Според нас, ние създаваме общност с идеята за дом, където нашите души да се чувстват у дома си. Този факт не ни превръща в изчезващ вид динозаври. В тази духовна и икономическа криза ние трябва да оцелеем! Хората, които носят знанието, мъдростта, изкуството, науката са светулките в тази твърде дълго продължаваща нощ. Те имат отговорността да показват пътя на другите, но всъщност какво се случи във времето? Системата им внуши и те повярваха в това, че са динозаври които не вписват в реалността, защото всичко е само пари и интереси, и те не са адаптивен вид, който говори за лукс по време на глад. Затова правим тази общност – защото, ако се държим заедно, ще светим, а не обратното, както беше през последните 20 години.

Затова и отговорът на въпроса Ви за това дали ще бъде контрапункт на културната среда в града е излишен. Което не означава, че няма да търсим път за промяна на нещата, които се случват, разговаряйки за това градивно с всички, от които зависи промяната.

Планирани ли са вече първите му прояви и каква ще бъде тяхната посока?

На 2 декември предвиждаме да организираме обществен дебат за култура. Фабриката е партньор на Червената къща, София, по проект, финансиран от Норвежката програма.

През декември ще стартираме обществено онлайн допитване за културното събитие на годината и ще организираме церемония през януари, на която ще обявим победителя и това как мислим да разгърнем събитието в бъдеще.

На 4 декември в Дома на хумора и сатирата организираме спектакъл „Импровизация на тема бъди силен и прости” по книгата на актьора Давид Алфандари „Когато клоуните плачат“. Театралният проект и режисурата са на Диана Кавак, чиято кариера започва в габровския Експериментален Сатиричен театър. Диана Кавак е завършила режисура във Висшия институт по сценични изкуства и кино във Флоренция, а към настоящия момент е преподавател в НАТФИЗ.

Най-големият проект е организирането на джаз концерт-спектакъл, който ще се състои на 13 декември, в който ще участват музиканти, работили с Маестро Манол Цоков – имена като Венци Благоев, проф. Владимир Радулов, доц. Стефка Онекян и други доайени на джаз музиката в България.

Събитието ще бъде посветено на Маестро Манол Цоков. По време на събитието ще бъде излъчен и документален филм, посветен на Суинг Дикси бенд. Работното заглавие на този наш общо проект е „Следи”.

И не на последно място – в нашата общност „Клуб на Будителите” членуват трите читалища, които организират, с помощта на рекламна агенция „Елмазови”, базар „Забравени традиции, живи вкусове” или, както всички го наричаме, „Селски мол”. А този път Селския мол ще гостува на Мол Габрово на 22 декември.

Догодина планираме да подготвим едно много голямо събитие, посветено на децата и младите хора, което ще наречем „Патиланско царство”. Дължим го на Ран Босилек. Това събитие ще включва както изкуства, така и спорт, хоби, наука и др.

Всички тези събития ще станат реални, благодарение на общите усилия на членовете на клуба на будителите и на добрата воля на благодетелите – всички онези фирми, които подкрепят духовния живот в града.

Вие, като председател на новосформираното сдружение какво послание искате да отправите към габровци?

Това, което се случва със създаването на „Клуб на Будителите”, е начало на нещо, което може да промени не само нас – участниците в тази общност, но и средата около нас. Ако сме повече, ще правим повече хубави неща, ще изпитваме по-добри чувства един към друг и ще създадем мостове, за да вървим заедно, правейки нещо добро. Стига граници, пропасти и етикети! Това е нашият град и духът му е толкова важен, колкото и материалната му стойност. Нека да имаме такава общност и да бъдем по-смели в творенето на доброто, което живее във всеки – ако намериш пътя към него…

Затова и пътят към нас е отворен за всички, които са припознали идеята ни за общност като своя.

Автор: Стефка Бурмова.
Интервюто е публикувано във вестник 100 Вести, 18 ноември 2014г., бр.268 (5322).

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Култура

Писателката Даян Шаер гостува на габровци

Published

on

Писателката Даян Шаер гостува на габровци в Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“. Даян Хасан Шаер е млада авторка от българо-сирийски произход. Тя определя себе си като мост между двете държави, древната сирийска култура и съвременното излъчване на модерна европейска жена се съчетават в нея и в литературното й творчество по интересен начин.

Писателската дарба тя носи в сърцето си, но необичайната ѝ фамилна история, развила се на два континента и в две твърде различни една от друга култури има своя принос за темите, които засяга в своите книги.

„Сирия бе една невероятна приказка  преди войната, като да разтвориш „1001 нощ“…, потапяш се в нея. Всяка страница е уникално различна и красива. За съжаление войната отне части от тази приказка, но постепенно в годините виждам, че тя започва отново да съгражда себе си. Беше някакъв много интересен контраст, като два различни свята, което се е запечатело някъде в мен, защото по-късно се ражда на страниците на първата ми книга“, казва самата писателка.

Първата ѝ книга – „Има ли места в Рая“, е книга за „историите, които ни променят завинаги. Това е приказка за безсмъртните мечти и заличените животи. За смелостта на младо момиче и за силата на духа, която идва при нас в най-трудните ни моменти. За горещината на лятото и тази на любовта, която гори вътре в нас. И за небето… Това, към което гледаме, когато имаме нужда от Надежда. Но от тези небеса не падат звезди, а бомби. И не сбъдват желания, а взимат животи…“ 

Великият Стефан Данаилов за втората книга на Шаер, наречена „Да откраднеш сърцето на Дявола“: „Признавам, че когато посегнах към ръкописа на бъдещата книга на Даян Шаер се подведох по атрактивността на заглавието. Не очаквах да намеря един дълбок, разтърсващ разказ за вечното човешко чувство – Любовта. Възхитен съм от умението на младата авторка да рисува незабравими цветни картини, в които потапя съдбите на своите герои. Романът се чете на един дъх и не само заради преплитането на житейските им съдби, а заради дълбоко философските изводи за това, което ни се случва докато се вливаме в голямата човешка навалица на времето, в което живеем…“

Третата книга на Даян Шаер дава отговор на въпроса как живее в България сирийка, избягала от войната заедно с трите си дъщери. Историята, която тя разказва в романа си „На моята майка Сирия“ е по действителен случай.

„Вдовицата  на времето“  е четвъртата книга на писателката. Тук Даян Шаер е коренно различна от предишните си заглавия. Книгата е в стил анти-утопия. Както самата Шаер казва: „Анти-утопията си е един измислен свят, който ти изграждаш в своето въображение и е много трудно да го изпипаш така, че читателят да повярва в него…“. Сюжетът на историята е базиран на случка, преживяна от самата авторка.

Най-новата, пета книга на писателката, се нарича „Събуди твореца в теб“ – „Всеки от нас съдържа в себе си стотици истории, за които понякога дори не подозира. Тази книга ще ви помогне да ги изведете вън от себе си и да им дадете живота, който заслужават. „Събуди твореца в теб“ е началото на едно приключение. Вашето неповторимо проглеждане в себе си и отвъд себе си…“

В наръчника „Събуди твореца в теб“ на Даян Шаер читателят ще открие:изпитани стъпки и методи за развиване на личната креативност; любопитни факти от литературния живот и работното място на световноизвестни автори; съвети за създаване на завладяващ сюжет; специално разработен въпросник за изграждане на пълнокръвни персонажи; упражнения, чрез които да приложите тайните на качественото писане; отговор на въпроса „Как да издам своята книга?“

Екипът на Габровската регионална библиотека и нейните партньори канят всички четящи габровци за интересната среща-разговор с писателката Даян Шаер и многоликото ѝ творчество на 18 април, четвъртък, от 17.15 часа в читалня „Д-р П. Цончев“, I етаж, централна сграда на библиотеката.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица