Свържи се с нас

Култура

Откриват изложба за 120-годишнината на Паметника на Свободата

Published

on

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Днес, от 17.15 часа в Исторически музей – Севлиево ще бъде открита изложба „Символът“, посветена на 120 години от освещаването на Паметника на Свободата в Севлиево. Тя включва текстове, снимки на един от символите на града от различни периоди, като най-ранната снимка е от освещаването на мястото за паметника през 1882 година, информира Мирела Ганчева от местната общинска администрация.

Ще бъдат показани художествени творби от фонда на Музея и ГХГ “Асен и Илия Пейкови“, вдъхновени от един от символите на Севлиево, Паметникът на Свободата.

Паметникът на Свободата в Севлиево е сред първите монументални паметници на загиналите в Априлското въстание и Освободителната война в млада България.

Идеята е на оцелелите опълченци и поборници, които се обединили още през 1882 г. в Севлиевско опълченско дружество „Лев”. Като първа задача в устава им е записано „…да се въздигне паметник в града, който да напомня за загиналите опълченци, въстаници и поборници…”

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Първите средства били събрани до края на 1882 г. от членски внос и дарения на граждани. Пожълтяла снимка от това време, запазена във фонда на музея е запечатала образите на присъствалите на тържествения водосвет в центъра на града. Тогавашният архитект на Севлиевски окръг Хюго Геслер изработил скица и план. Италианският майстор каменоделец Дебонно Аполони изработил постамента и красивата колона. Решено било тя да бъде поставена приблизително на мястото, където след кървавия разгром се издигнали бесилки за осем от ръководителите на Априлското въстание в нашия край. Художникът Отто Хорейши нарисувал проект на статуята – млада жена, символизираща свободна България. В лявата си ръка тя държи лавров венец, за да увенчае загиналите за свободата, а с дясната зове с тръба за обединението на българските земи. Известният Петко Р. Славейков, с когото българската общност в Севлиево поддържала близки връзки от времето на учителствуването му тук, подбрал текстове /два от които авторски/ за четирите бронзови плочи на постамента.

За изработването на статуята била направена поръчка в известната тогава в цяла Европа фабрика за художествено леене „Рихард Вагнер”. Прекрасната творба е дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки /1862 – 1940/, автор на множество известни статуи по света, сред които монумента на цар Освободител в София, Свободата в Русе и скулптурни творби във Видин, Пловдив, Оряхово. Сред най-известните му творби по света са паметниците на Колумб на Буенос Айрес, Гарибалди в Болоня, свети Франциск от Асизи в Кайро и много други.

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Всичко това отнело 12 години и около 30 000 златни лева, две трети от дарения. През февруари 1894 г. статуята била изпратена с кораб и от Виена пристигнала в Свищов. Оттам с волски коли била превозена до Севлиево. На 8 септември 1894 г. се състояло тържественото откриване на Паметника на свободата в Севлиево. Датата е избрана неслучайно- за да се придаде още по-голяма тежест на събитието било решено това да стане на рождения ден на Княгиня Мария Луиза. За да отдаде своята почит на загиналите присъствало хилядно множество. Присъствали високопоставени гости и управници на Севлиевски окръг, изнесени били хоругвите от двете църкви, паметникът бил осветен от градското духовенство.

Оттогава и до днес на всички паметни дни и чествания, Паметникът на Свободата е обсипван с венци и цветя. Около него през десетилетията протича градският живот и той се превръща в символ на града. Той е символ на свободния град и свободните хора, които никога не забравят героите си.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица