Днес, от 16.00 часа в Хаджистояновото училище в Севлиево ще бъде открита изложбата Освободителят на Източните Родопи, посветена на 80-години от кончината на севлиевския генерал Никола Генев.

Мнозина наши съграждани с право принадлежат към изявените личности на съвременна България, но сред най-ярките от тях безспорно е генерал Никола Генев. За него не може да се каже, че е забравен. Севлиевци го помнят. Знак на признателност и уважение към неговия достоен живот и дело са поредица от паметни събития, организирани в негова чест през годините, паметната плоча и барелефа с неговия лик. Улицата на неговото детство и младост е наречена „Генерал Никола Генев”. Там се намирала и бащината му къща, в която той е роден на 18 януари 1856 г. Завършва Хаджистояновото училище, което по това време е единственото в града и почти веднага, макар и много млад, е поканен за учител. Съмишленик на младите хора в града, училищни и читалищни дейци и общественици, той е сред първите членове на възобновения през 1875 година революционен комитет. Възложено му е да организира изработването на въстаническо знаме. Посветените в делото учителки Мариола Караиванова и Рада Поппетева го изработват тайно според неговите указания в бащиния дом на Рада. След разгрома на въстанието, знамето известно време е укривано от майката на Никола Генев, а самият той е арестуван. Вината му не могла да бъде доказана и при общата амнистия той е освободен от затвора. Скоро след това емигрира в Румъния и през 1877 г. се влива в редовете на Българското опълчение. На Шипка проявява смелост и силен характер, които са оценени по достойнство, произведен е в чин подофицер и е награден с орден за храброст. Следва повишение и втори орден в боевете при Шейново, отличен е и при разгромяването на башибозушки части. Завършва с първия випуск на новосформираното Българското военно училище, а през 1883 г. завършва Петербургската стрелкова офицерска школа. В Сръбско-българската война от 1885 г. участва славно като командир на дружина. Имал свое мнение за политиката в българската армия и през 1904 г. подава оставка с чин генерал. Много скоро Родината отново има нужда от неговите умения на военачалник. На 8 октомври 1912 г. генерал Генев е назначен за командир на Македоно-одринското опълчение, а по-късно и на Кърджалийския отряд, който наброява 12 000 бойци. На 8 ноември 1912 г. отрядът нанася тежко поражение на корпуса на Явер паша при Балкан Тореси в Източните Родопи, което завършва с неговото пленяване. Взети са около 10 000 пленници. Ген.Генев с благороден жест връща сабята на Явер паша. Този велик и славен миг е помрачен от вестта, че при гр. Фере е убит синът му Никифор, доброволец във войната. Пред офицера, който му докладва за трагичното събитие, с огромно самообладание и сила ген. Генев изрича: „Освобождението на тези свети наши земи изисква жертви!” През февруари 1913 г. под командването на генерала е отхвърлен към морето голям турски десант при Шаркьой. Заради решителното и умело водене на тези сражения генерал Никола Генев остава завинаги в българската военна история като „Освободителят на Източните Родопи”. След края на Междусъюзническата война той отново излиза в запас и е един от българските офицери, подписали протестно писмо до цар Фердинанд и обявили се против участието на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз. Генерал Никола Генев почива в София на 12 април 1934 г. В последния си път той е изпратен с военни почести. Ковчегът му е носен на ръце от останалите живи опълченци, негови бойни другари и свидетели на славните победи, с които името му се записва в златните страници на българската военна история.