Свържи се с нас

Новини

На този ден…

Published

on

На 5 февруари:
1762 г. — Френската островна колония Мартиника е превзета от Англия.
1783 г. — При първото от петте последователни земетресения на полуостров Калабрия (Италия) загиват 50 хиляди души.
1818 г. — Маршал Жан Бернадот се възкача на шведския престол като Карл XIV.
1850 г. — В САЩ е патентована първата машина за смятане арифмометър.
1859 г. – Княз Александру Йоан Куза е избран за владетел на Княжество Молдова и поставя основите на съвременна Румъния.
1861 г. — В САЩ е патентована кинокамерата от Коулмън Селърс.
1871 г. — Васил Левски изготвя писма до Филип Тотю в Одеса и Панайот Хитов в Белград, с които кани двамата войводи да се включат дейно в работата на Вътрешната революционна организация.
1885 г. — Белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго, като своя частна собственост в Африка.
1889 г. — Княз Фердинанд I дава разрешение на Военното министерство за закупуване на първите картечници за Българската армия.
1901 г. — Американският магнат Джон Пиерпон Морган създава империята „Юнайтед стейтс стийл корпорейшън“.
1904 г. — Войските на САЩ напускат Куба след 5-годишна окупация.
1909 г. — Русия признава независимостта на България.
1917 г. — Мексико приема своята революционна конституция.
1928 г. — По изкуствен път е получен Витамин D.
1936 г. — Чарли Чаплин реализира последния си ням филмМодерни времена.
1945 г. — По време на конни надбягвания в Мексико конят Голяма Ракета поставя световен рекорд по скорост — 70 км в час.
1953 г. — За пръв път е показан анимационният филм на Уолт Дисни „Питър Пан“.
1958 г. — Военноовъздушните сили на САЩ загубват водородна бомба близо до бреговете на Савана, Джорджия, бомбата не е била намерена.
1958 г. — Гамал Абдел Насър е номиниран за първи президент на Обединената Арабска Република.
1968 г. – Виетнамската война: Започва Битката при Ке Сан.
1971 г. — Проект Аполо: Аполо 14 каца на Луната.
1973 г. – В Торонто (Канада) започва строежът на телевизионната кула Си Ен Тауър – най-високата сграда в света за следващите 34 години.

На 5 февруари с родени:

* 1788 г. — Робърт Пийл, министър-председател на Обединеното кралство († 1850 г.)
* 1808 г. — Карл Шпицвег, немски художник († 1885 г.)
* 1812 г. — Жорж Дантес, френски монархист († 1895 г.)
* 1840 г. — Джон Бойд Дънлоп, шотландски изобретател († 1921 г.)
* 1840 г. — Хайръм Стивънс Максим, британски изобретател († 1916 г.)
* 1843 г. — Никола Ганчев, български революционер († 1876 г.)
* 1848 г. — Жорис-Карл Юисманс, френски писател († 1907 г.)
* 1852 г. — Масатаке Тераучи, министър-председател на Япония († 1919 г.)
* 1866 г. — Рейджиро Вакацуки, министър-председател на Япония († 1949 г.)
* 1871 г. — Константин Н. Робев, български лекар († 1946 г.)
* 1877 г. — Константин Калинин, съветски авиоконструктор († 1938 г.)
* 1878 г. — Андре Ситроен, френски автомобилен пионер († 1935 г.)
* 1882 г. — Луи Вагнер, френски автомобилен състезател († 1960 г.)
* 1889 г. — Станке Димитров, български антифашист († 1944 г.)
* 1899 г. — Уолтър Лангер, американски психоаналитик († 1981 г.)
* 1903 г. — Алексей Леонтиев, съветски психолог († 1979 г.)
* 1905 г. — Георги Герасимов, български художник († 1977 г.)
* 1907 г. — Валтер Науш, австрийски футболист († 1957 г.)
* 1909 г. — Вангел Аяновски, югославски партизанин († 1996 г.)
* 1912 г. — Пиетро Ферарис, италиански футболист († 1991 г.)
* 1914 г. — Алън Ходжкин, британски биофизик, Нобелов лауреат през 1963 г. († 1998 г.)
* 1914 г. — Уилям Бароуз, американски романист († 1997 г.)
* 1915 г. — Роберт Хофщетер, американски физик от еврейски произход, Нобелов лауреат през 1961 г. († 1990 г.)
* 1916 г. — Уго Локатели, италиански футболист († 1993 г.)
* 1919 г. — Андреас Папандреу, министър-председател на Гърция († 1996 г.)
* 1920 г. — Леда Милева, българска поетеса и писателка
* 1923 г. — Евгени Константинов, български писател и сценарист († 1986 г.)
* 1924 г. — Александър Матросов, съветски военнослужещ († 1943 г.)
* 1925 г. — Генчо Стоев, български писател († 2002 г.)
* 1930 г. — Александър Герчев, български лекар († 1997 г.)
* 1930 г. — Веселин Калчев, български музикант († 1999 г.)
* 1932 г. — Чезаре Малдини, италиански футболист и треньор
* 1934 г. — Ханк Аарон, американски бейзболист
* 1938 г. — Петър Драмов, български художник
* 1948 г. — Свен-Йоран Ериксон, шведски футболен мениджър
* 1949 г. — Курт Бек, германски политик
* 1949 г. — Мануел Орантес, испански тенисист
* 1950 г. — Нийл Джордан, ирландски режисьор и писател
* 1954 г. — Клиф Мартинез, американски музикант
* 1956 г. — Ектор Ребаке, мексикански автомобилен състезател
* 1958 г. — Франк Пагелсдорф, германски футболист
* 1959 г. — Антони Дончев, български музикант
* 1961 г. — Ирина Флорин, българска певица
* 1962 г. — Емил Велев, български футболист
* 1963 г. — Пако Айестеран, помощник-треньор на ФК Ливърпул
* 1964 г. — Дъф Маккагън, американски музикант
* 1965 г. — Георге Хаджи, румънски футболист
* 1966 г. — Вяра Анкова, български журналист
* 1968 г. — Маркус Грьонхолм, автомобилен състезател
* 1969 г. — Боби Браун, американски певец
* 1969 г. — Майкъл Шийн, британски актьор
* 1972 г. — Мери-Елизабет Доналдсън, графиня на Монпезат
* 1975 г. — Джовани ван Бронкхорст, холандски футболист
* 1976 г. — Тони Джа, майстор по бойни изкуства
* 1977 г. — Иван Гребенчарски, български скиор
* 1978 г. — Тал Шакед, американски шахматист
* 1981 г. — Жюли Зенати, френска певица
* 1984 г. — Карлос Тевес, аржентински футболист
* 1985 г. — Ванеса Русо, играч на покер от САЩ
* 1985 г. — Кристиано Роналдо, португалски футболист
* 1986 г. — Ведран Чорлука, хърватски футболист
* 1990 г. — Румен Николов, български футболист
* 1992 г. — Марина Кискинова, българска поп певица
* 1992 г. — Неймар да Силва, бразилски футболист
* 1994 г. — Петя Габрова

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица