Свържи се с нас

Култура

Ръкописи от XIX век – културна ценност на месеца

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Препис на „История“ на йеросхимонах Спиридон е културна ценност на Регионален исторически музей – Габрово за месец ноември.

Йеросхимонах Спиридон „родом Габровец” и неговата „История” нямат популярността на  Хилендареца и широкото разпространение на Паисиевата история. Остава неизвестна и точната година на рождението му. Предполага се, че е роден в първите десетилетия на ХVIII в. За най-ранните му години също липсват достатъчни сведения. Изворите са категорични за  родното му място – Габрово. Въпреки че създава семейство и има син, той отрано се замонашва и вероятно това става в някой от светогорските манастири. Незнайно кога Спиридон излиза от „отечеството си” Габрово, за да премине пътя на формирането си като книжовник през Атон, Нямц, Рилския манастир. В Света гора приема йеросхимонашески сан – монах, обрекъл се на  „схима”, дал обет за най-строго спазване на монашеските правила. Още  в началото на пребиваването си в Атонската Света гора се присъединява към учениците на видния украински книжовник Паисий Величковски.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Преписът е част от ръкописната сбирка на Историческия музей в Габрово. Създаден е през 1819 г. специално за родното място на Спиридон. Единственият известен досега препис на Историята е комплектуван  в Сборник с различно съдържание, окончателно оформен и подвързан през 1825 г. Първата му част е препис на дамаскинарски текст на „мъдри мисли”, писан от три ръце. Първият преписвач е неизвестен, вторият е габровският обществен и стопански деец Петко Ив. Манафов и неговият син Иванчо.  Афоризмите  на различни мъдрости, слова на Дамаскин Студит, показват висока езикова и писмена култура на преписвачите. Третата част от Сборника е  буквален препис на третото руско издание  от 1798 г.  на Предсказанията на шестдесетгодишния  швейцарски монах-пустинник Мартин Задек. Преписът е дело на  Иван П. Манафов и даскал Николчо поп Недев от Севлиево.  През 1824-1827 г. едновременно с обучението на деца той извършва и книжовна дейност. Тогава при него идва синът на П. Манафов и двамата правят преписа на Предсказанието, който впоследствие е донесен в Габрово и е подвързан заедно с другите два.  Съставен е т. нар. Габровски сборник от 1819-1825 г.,   превърнал се в част от богатата библиотека на Манафови. Те са известни в Габрово като род на търговци, хаджии, участници в борбата за църковна независимост, просветни дейци, книжовници, дарители на Габровското училище и спомоществователи на книги.

Създаденият вероятно в Рилския манастир препис на Историята, за което преписвачът е оставил бележка, и прибавен по-късно в ръкописен сборник, години след това  попада в Габровската държавна мъжка гимназия като дар от Стефан Манафов. През 1883 г. е включен в музейната сбирка при училището. С протокол от 9  декември 1920 г. сборникът е предаден на  музея на Историографическото дружество, чийто наследник днес е Историческия музей в Габрово. Ръкописният сборник съдържа общо 138 изписани листа  от груба, жълтеникава хартия с руски произход. Подвързан е с картон и кожа, върху предната му корица с геометрични фигури, а на задната – в ъглите с неумели изображения на ангели. Самият препис на „История во кратце” обхваща 78 ръкописни листа. Илюстрира  подражание на руски печатен шрифт от ХVIII – ХIХ век. Писмото му е богато украсено. В горната част на всеки лист е с надтекстови заглавия, личи пряко подражание на автографа – Историята на йеросхимонах Спиридон. Богатата орнаментика от растителни и геометрични фигури е също подражание на печатни образци.

Приписка под тази на автора на преписа, носеща друг автограф, дълго време заблуждава изследоватлите на т. нар. Габровски сборник, че преписвачът и на Спиридоновата история е Петко Манафов. Палеографски анализ на писмото на двете бележки, както и на съдържанието на втората го определят не като  преписвач, а първият читател и притежател на преписа. Това мнение се поддържа  от проф. Божидар Райков и проф. Боряна Христова, изследователи на славянските ръкописи, съхранявани в Габрово. Предполага се, че той е имал намерение да я препише – „прочетох, разумех, и сожелах е преписати”, пише П. Манафов. В подкрепа на това предположение е втора бележка на гръцки език, написана също от неговата ръка (л. 138-б в сборника), чрез която изразява мнение за ползата от историята като поука и метод за възпитани на поколенията.

снимка: РИМ – Габрово

Освен  „История во кратце”, още четири ценни ръкописни паметника излизат от ръката на йеросхимонах Спиридон – Сборник от края на ХVIII в., в който е включено  житието на Теодосий Търновски (препис от Рилския панегерик на Владислав Граматик от 1479 г.) и съставената  оригинална служба в негова чест; два ръкописа, които  се отнасят към началото на ХIХ в. (днес се съхраняват в ръкописната сбирка на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”); едно оригинално съчинение, открито в сбирката на покойния акад. Иван Дуйчев.

 Анализът и на тези ръкописи доказва важното място, което заема Спиридон в развитието и утвърждаването на ранновъзрожденската българска литература. При създаването на всички свои творби той извървява нелекия път на книжовник от християнската традиция до националнта идея. И оригиналът, и преписът на „История во кратце” са създадени, за да се съхрани миналото на българите и да се впишат в ценностната система на новото време и на следващите поколения. Според мнението на всички съвременни изследователи и популяризатори като проф. Николай Дилевски, проф. Дочо Леков, проф. Б. Райков, проф. Боряна Христова и др., днешният читател трябва да познава текста, творческата история и съдба на това историческо четиво.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица