Две идеи за малките глоби

Николай Николов Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

С  решение  №1/1.03.2012г. по дело №10  за  2011г. /обн.ДВ бр.20/12г./  Конституционният съд обяви за противоконституционна и де факто отмени чл.189, ал.13 от Закона за  движение по пътищата, с който се забраняваше обжалване на глоби до 50 лева. Инициатор на конституционното дело  бе омбудсманът. Решението отменя необжалваемостта на глоби налагани, както с наказателни постановления, така и с т.нар. електронни фишове. Последното означава, че фишовете за глоби при превишена скорост на магистрала с 20 км/ч. над максимума, установени с камери, вече ще могат да се обжалват.

Решението възстанови справедливост, отнета на хилядите шофьори, които ежегодно са глобявани за дребни нарушения на ЗДвП. То е крачка от дългия път към истинска правова държава в България. От къде на къде държавата ще има право да налага санкции, за които предварително „знае” , че са недосегаеми за контрола на независимия съд ? В този случай забраната за обжалване на съответното наказателно постановление или фиш обхващаше  не само конкретните пари, но често и отнемане на контролни точки, което се извършва със същия, с който се налага и глобата.

Поставя се въпроса – какво да се прави в новата правна ситуация, какви са последиците от решението на КС?

В момента в няколко десетки закона действат норми, които въвеждат забрана за обжалване на глоби или имуществени санкции за юридически лица, наложени при установяване на различни административни нарушения. Решението на Конситуционния съд прави тяхната състоятелност съмнителна. Драматичен  е примерът с чл.239, ал.4 от Закона за устройство на територията, в който се забранява  обжалване на имуществена санкция от 5 000 лв. за нарушение от ЕТ или юридическо лице, на която и да било разпоредба на този  закон.

Всички граждани са  равни пред закона, гласи чл.6, ал.2 от Конституцията. След като тези, които са извършили дребни нарушения на ЗДвП /преминаване на червено, неозначаване на принудително спряло на платното ППС/, наказуеми с до 50лв., вече имат право на жалба, същото право не може да бъде отказано на физическите и юридически лица, извършили нарушения на ЗУТ, със санкция до 5000лв. Правото на жалба срещу санкциониращ държавен акт е основно човешко право. Възможно е съдът да потвърди съответната глоба. Важно е съответния гражданин да има възможност да защити правата си пред съда.

В парламента отлежават няколко закона за отмяна на три от многото забранителни норми. От друга страна омбудсманът  се кани да сезира КС за всеки отделен административнонаказателен закон, който съдържа подобни забрани, ако Народното събрание не ги отмени по собствена инициатива. Тези  намерения биха били действия на парче.

Две идеи.

Първо, основният проблем се състои  в чл.59, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания, който е общ за материята на административното наказване закон. Този текст забранява по принцип обжалването на глоби до 10 лева включително, а ако е предвидено в специален закон – и на по-голяма стойност. Самата норма е ретро и некореспондира с модерните схващания за защита на гражданските права. С един закон може да се отмени чл.59, ал.3 от ЗАНН, а с преходните  разпоредби – всички забранителни норми за обжалване на глоби, съдържащи се в 11-12 закона /ЗУТ, Закон за горите, Закон за лова и опазване на дивеча и др./. В това има логика, защото отмяната на основанието за въвеждане на тези ограничения води и до отмяната на самите ограничения.

Отменителният закон не може да има обратно действие по отношение на наложените и влезли в сила глоби. Той обаче ще бъде приложим към висящи към момента на влизането му в сила административнонаказателни производства, които не са приключили с постановление или фиш.

Второ, дори това предложение да не бъде прието, има правен способ за елеминиране действието на тези забрани. Директното действие на  Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи дава възможност на гражданите и организациите да обжалват постановления, чието оспорване е забранено от националното право. Чл.6, §1 от Конвенцията  предвижда всяко лице при правен спор относно основателността на наказателно обвинение срещу него да има право на справедливо и публично гледане на неговото дело от независим и безпристрастен съд. Конвенцията е ратифицирана от Народното събрание и е част от вътрешното право. Очевидно е противоречието между чл.6, §1 от нея и нормите, забраняващи обжалване на санкциите по редица административни закони. В тези случаи, на основание чл.5 , ал.4 от основния закон се прилага международния акт.

Няколко   административни съдилища /Велико Търново, Враца, Ловеч и др./ приемат тази теза. От няколко години, те допускат  жалби срещу „необжалваемите” според националните закони глоби, основани на Европейската конвенция и се произнасят по тях с решения. Отказът за приложение на Конвенция в тези казуси може да е повод за сезиране на съда в Страсбург.  Тази позиция на някои от административните съдилища трябва да бъде окуражена. Нещо повече. Това трябва да стане национална практика, докато политиците решат какво да правят с възникналия казус или КС отмени тези няколко десетки административни норми една по една, до една.

Защото много често, демокрацията и гражданските права в една страна се пазят и утвърждават не с митинги и манифестации, а с находчиви правни действия и смели административни и съдебни актове.

Във връзка с допускането за разглеждане на жалби, основани на Европейската конвенция срещу „необжалваемите” глоби,  хилядите граждани, лишени от право на жалба според националното законодателство имат право да разчитат на професионалната доблест на съдиите. Тя  отличава истинския магистрат от обикновения чиновник.

Статията е публикувана във вестник „Труд”.
автор: Николай Николов
Доктор по право

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730