Свържи се с нас

Новини

Отиде си последният габровски тепавичар

Published

on

Последният тепавичар в Габровско си отиде от този свят. Христо Генчев ни напусна 22 март 2021 г. В продължение на 23 години той работи в музей „Етър“. Постъпва през август 1970 година. Христо Генчев е наследствен тепавичар, а освен за тепавицата, отговаря за още две уникални водни съоръжения – валявицата и воденицата караджейка.

Христо Генчев единствен от братята си наследява занаята на своите предци. Останалите се увличат по земеделие или музика. През 2010 година Росица Бинева, която като уредник отговаря за водните съоръжения в музей „Етър“, интервюира Христо Генчев. В статията си тя използва информация за занаята и за самия майстор, събрана в други публикации.

Майката на Христо – Бона Станев Генчева, е родена през 1892 година в с. Шумели. Преди да се омъжи, работи в Бобовата фабрика в Габрово – тепавичар на вълнен текстил.

В семейството на Бона и Петър се раждат 11 деца „и всички здрави и прави”. Христо Петров Генчев е последното дете, изтърсака. Роден е на 27.12.1933 г. в с. Къшлите, днес кв. Ябълка. Образованието му е прогимназия, като последните три класа учи в Етъра.

„Научих занаята на нашата тепавица. Тя е направена 1936 година. Аз съм бил на 3 години. Местното население имало голяма нужда от построяването на такова съоръжение. Хората тъкат платове, но няма къде да ги тепат и тъй като тогава нашият край е бил към водно стопанство Търново, отиват представители там и правят искане да се направи тепавица. Това става около 20-та година (1920 г. бел. ред.). Най-напред построяват на Петър – съоръжението на Ябълка. И вече – като прякор, като фамилия ли, той става Тепевичаров. И неговата тепавица е първа. Майка ми на него е казвала как да тепа. От водното стопанство проверяват майка ми от къде има уменията. И й дават документ.

По това време дядо ми имаше караджейка, с много добър пад на водата и вадище, голямо каменно …и се обръщат към нас с молба да направим тепавица. А той (баща ми по това време няма парички) отива в Енина, при един страшен майстор на перей за воденици и на тепавиците за колелото и копаните – той се казвал Илия. Отива баща ми при него и вика: „…дядо Илия, тъй, тъй…трябва да направим тепавица. Ще я направим – вика – но Ненка, ако мислиш, че бачо ти Илия ще дойде от Енина пеш (защото тогава няма рейсове, няма камиони) ей тъй…“.

Майка ми имала „чивин” (пендари – б.а.) с махмудии и във всред, вътре като сърце имала една петолира (турска монета) – много ценно нещо „…и тъй, Ненка, избирай или на Донка петолирата или три наполеона златни и ти обещавам, че ще ти пусна и двете колела и колелото и всичко ще бъде направено” . И майка ми си дава петолирата.“

В тепавицата тепат шаяци, пояси, навуща, а в построената до нея валявица валят черги и одяла. Въпреки, че баща му е притежател на тепавица, без уменията на майка му, той нямало да може да се справи, а покрай тях на занаята се учи и Христо. От интервюто с Христо Генчев става ясно, че през първите години на социализма се налага спиране на работата с водните съоръжения.

Когато разбира, че в новооткрития музей „Етър“ се търси тепавичар, Христо Генчев отива при директора Лазар Донков и заявява: „Наемам се да работя, имам опит в тоя занаят.“ И го прави в продължение на 23 години. Христо Генчев е запомнен с два прякора – Тепавицата и Сладура.

Първият е ясно откъде идва. С втория се сдобива, тъй като има благ и приветлив характер.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Любопитно

27 български дизайнерски продукта гостуват на Габрово

Published

on

Изложбата „Съвременен български продуктов дизайн“ ще може да се разгледа в зала 7А в Музея на хумора и сатирата в Габрово от днес, 26 март до 8 април. Тя се организира от MD – списанието за дизайн, интериор и архитектура в сътрудничество с Музея на хумора и сатирата и с подкрепата на Северноцентрално държавно предприятие – Габрово.

В изложбата ще бъдат показани 27 продукта на съвременни български дизайнери, шест от които са отличени с най-престижната международна награда за дизайн Red Dot. Нейни носители са сгъваемата бутилка на DiFOLD Origami Bottle, настолната лампа Infinity, създадена от дизайнера Лъчезар Цветанов, иновативния полувелосипед на Мартин Ангелов – Halfbike и снегоходките Small Foot на Петър Димитров и Иван Колев.

Другите два продукта с Red Dot, включени в изложбата, са дело на успешния български дизайнер Илиан Милинов – детския стол-клатушка LUMI и тестът за бременност Twip, направен от биоразградим материал по поръчка на Unicoms AG, Швейцария.

Изложбата е част от поредица от събития, свързани с популяризирането на българския дизайн и успехите на българските дизайнери. Продуктите са част от книгата „Български продуктов дизайн 2000/2022“ на издателство Бисмар, която излезе през юни 2023 г.

Общо 50 български дизайнери и студиа с разработените от тях над 350 продукта участват в книгата – представително двуезично издание, подготвено от екип от утвърдени професионалисти.

На повече от 400 страници са представени мебели, осветителни тела, превозни средства, уреди, инструменти, играчки, предмети за бита, съдове и много други продукти, дело на българските топ дизайнери. Голяма част от тях са носители на престижни международни награди за дизайн.

На 4 април от 13.30 часа в Залата на жирафите в Музея на хумора и сатирата в Габрово издателят инж. диз. Бистра Шишкова ще представи книгата „Български продуктов дизайн 2000/2022“ и ще се проведе дискусия, на тема „Бъдещето на гората и вторият живот на дървесината“.

В дискусията ще участват председателят на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) проф. д-р Васил Живков, доц. д-р Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет и председател на УС на Северноцентрално държавно предприятие (СЦДП), инж. Иван Недков, директор на СЦДП – Габрово и инж. Петър Дишков, представител на „Кроношпан България“ ЕООД – дружество, което оползотворява отпадъчна дървесина.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица