На 1-ви март празнуваме уникалния за България празник Баба Марта. На него се подаряват мартеници за здраве и късмет. Останал от древен езически обичай, празникът е запазен единствено от българите и отбелязва началото на пролетта.

Според традицията мартениците се носят или до 9 март – църковния празник Свети 40 мъченици, или до 25 март – църковния празник Благовещение. Закичената на този ден мартеница може да се свали и при виждането и на щъркел или лястовица, или на цъфнало плодно дръвче.

В народните представи пролетта идва с пристигането на Баба Марта. Месец март е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.

Негов знак е мартеницата, изплетена от бели и червени конци. Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало и силата.

Червеното е женското начало, здравето – знак на кръвта, на зачеването и раждането. На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец “март”.

Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на жени, моми, деца и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

От моето сърце ще взема червеното, от твоето лице ще взема бялото и ще нарека нашата мартеница за здраве, късмет и любов! Честита баба Марта!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/