Свържи се с нас

Новини

След Ковид-19 – нов пазар на труда или икономическа криза

Published

on

В онлайн дискусия „Ковид–19: А сега накъде?“ Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент и Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“ представиха икономическите тенденции и масовите възприятия на населението, като последици от коронавирусната пандемия в България. Темата на дискусията бе провокирана от проведено социологическо изследване по поръчка на Цветелина Пенкова.

В своето изказване Цветелина Пенкова обясни, че от основно значение са мерките, които предприемат различните държави да бъдат координирани и еднакви за целия Европейския съюз – да се създаде единен европейски протокол за действие в подобни ситуации. С оглед на предстоящите избори, Цветелина Пенкова отбеляза, че всеки гражданин трябва да има възможността да упражни правото си на глас, независимо от епидемичната обстановка. “В създалата се ситуация, избори се провеждат и в много други страни на ЕС, така че и България следва да организира изборния процес така, че всеки български гражданин да има възможност да упражни конституционното си право – право да гласува. Страната ни не бива да позволява коронавируса да стане инструмент за манипулация на изборния процес.”, констатира г-жа Пенкова.

Тя посочи и някои възможности, които се откриха в резултат на пандемичната ситуация: “Забързаха се процесите на дигитализация в икономиката, създадоха се условия за гъвкаво работно време, изнесени офиси в домашна обстановка. Новите условия на пазара на труда изискват и нова организация на работния процес, ново по-гъвкаво законодателство и нови умения. Необходимо е създаването на програми за преквалификация и придобиване на дигитални умения. Имаме нужда от повече по-активна социална политика и повече защита на работниците с гъвкаво работно време и непостоянна работа. „Дигитализацията и развитието на новите технологии са бъдещето, което ни очаква на пазара на труда, след като се преборим с пандемията от КОВИД-19. Ключови фактори за развитието на пазара на труда у нас са – адаптирано към новите условия на труд, адекватно законодателство, развитието на дигиталните умения и непрекъснатото само-обучение“, обясни Цветелина Пенкова.

„Икономическата криза ще има сериозни отражения върху реалния бизнес, поради липсата на навременна и адекватна подкрепа от страна на държавата. Несигурността в обществото по отношение на рационалността и ефективността на мерките, поражда и тревога по отношение на личните финанси.“ Пенкова отбеляза, че „търпимостта на обществото ни вече е изчерпана. Временното ограничение на човешките права беше реверанс от страна на обществото да се даде време на компетентните органи за подготовка и реакция. Липсата на резултати засили недоверието към оперативните, финансови и човешки ресурси на институциите“.

От своя страна Първан Симеонов представи данни от проведеното изследване, като постави акцент върху възприятията на промяната и пряката функция от нивата на обществена уплаха. „В началото обществото беше мобилизирано, но през лятото ситуацията се успокои и хората спряха да мислят за короновируса. Дори имаше мнения, че заплахата е преувеличена. Последва загуба на доверие и объркване от многото говорители по темата.“

„Жизненоважно за едно общество е да има ясен хоризонт. Прекалена експертна претенция също е вредна, нужен е междусекторен, мултидисциплинарен подход за преодоляване на последиците от коронавируса“, сподели г-н Симеонов.

Първан Симеонов коментира и темата с ваксините. Данните показват, че 30% на сто от респондените са отговорили, че ще се ваксинират, 46 % твърдо няма да го направят и 23% се колебаят. Това показва липса на доверие – във ваксината, в нейната надеждност, в адекватността на мерките, в управлението. Неизвестността е основната причина за недоверие.

Пенкова и Симеонов се обединиха около становището, че коронавирусът припомни някои базови ценности и как се степенуват правилно приоритетите. Коронавирусът е обществена ваксинация и българското общество ще изработи своите антитела. Антитела как да пазим човешкото в себе си, как да пазим доходите си в ситуация на криза. Антитела как да не загубваме демократичния си рефлекс. Българското общество намери златната среда в тази пандемия и реагира мъдро.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:

https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица