Икономика
Защо инфлацията у нас е по-висока от средната за ЕС
Един от факторите е постепенното покачване на административно определяни цени като тези на ток, парно, вода, газ и лекарства
В България през последното десетилетие инфлацията е по-висока от средната за страните от Европейския съюз (ЕС). Това, заедно с възприемания по-висок валутен риск, води след себе си по-високи лихви по кредитите и депозитите в лева. Друго много важно следствие е невъзможността на България да изпълни Маастрихтския критерий за инфлация, което автоматично ни обрича да останем вечният кандидат-член за еврозоната. Видя се, че дори и икономическата криза не беше достатъчна, за да успеем да достигнем инфлационния критерий.
Може би според поговорката, ако Мохамед не може да отиде при планината, остава планината да отиде при него – разбирай ЕС да промени критерия за инфлация, за да може страни като България да се присъединят. Друг е въпросът дали покрай сериозните проблеми, които еврото си има напоследък, ние все още горим от ентусиазъм за членство в клуба на избраните.
Но да се върнем на инфлацията. Къде се корени тази сериозна разлика между инфлацията у дома и тази в нашите партньори от ЕС? Основната и най-проста причина е по-бързият ръст на българската икономика сравнено с останалата част от ЕС. В България растежът за последното десетилетие е средно 4,13% за последното десетилетие, докато ръстът в ЕС-27 са същия период се равнява на скромните 1,33%. В този значителен “прозорец” между нас и останалата част от ЕС няма нищо изненадващо, предвид факта, че родната икономика е по-слабо развита и догонваща – както от гледна точка на произвеждан БВП, така и от гледна точка на цени.
Точно тук се крие и едно от обясненията за по-високата инфлация у дома. В развиващите се икономики се наблюдава т.нар. Баласа-Самуелсън ефект, който обяснява по-бързия темп на инфлация спрямо развитите страни. Накратко, тези двама икономисти – Баласа и Самуелсон, демонстрират как по-високата производителност в търгуемия сектор (мислете за промишлеността) в по-слабо развитите страни води до по-високи заплати и съответно по-високи цени на крайния продукт в този сектор. Но конкуренцията за работници принуждава фирмите в нетъргуемия сектор (мислете за фризьорство и подобни услуги) също да вдигнат заплатите, без това да е обвързано с ръст на производителността[1]. Съответно в нетъргуемия сектор също имаме покачване на заплатите и крайните цени на продуктите, без това да следва от по-висока производителност. В крайна сметка общото ценово равнище се покачва и наблюдаваме по-висока инфлация спрямо по-развитите страни.
С този ефект, обаче, може да се обясни само част от разликата между инфлацията у дома и тази в ЕС[2]. Някои изследователи дори не намират негово влияние върху инфлационния диференциал между България и еврозоната[3] (или останалата част от ЕС).
Кои са останалите фактори, които влияят върху по-бързата инфлация у дома? Един от тях безспорно е постепенното покачване на редица административно определяни цени – ток, вода, парно, газ, лекарства и др. От началото на прехода сме свидетели на стъпково повишаване на тези цени от началото или средата на годината или пък от началото на отоплителния сезон. По отношение на газта (и съответно – парното и топлата вода) ще имаме такова повишение на цените поне до края на 2012 г. Според договора с Газпром, подписан през 2006 г., цената на част от доставяния газ, който преди това получавахме на преферециална цена, постепенно ще се покачва до пазарното си равнище до края на 2012 г.
Липсата на реална пазарна конкуренция в редица отрасли, сред които повечето комунални услуги и железопътната инфраструктура също действа като проинфлационен фактор. Съществуването на непазарни субекти и липсата на конкуренция при доставките на газ, вода, електричество, железопътна транспортна услуга и т.н. създава възможност за по-високи цени и свръхпечалби в тези сектори. Това положение се илюстрира от факта, че НЕК и Булгаргаз завършиха 2009 и 2010 г. на сериозна печалба, въпреки повсеместната криза в България. Периодичното договаряне на картели в редица сектори, производители на храни (олио, хляб и т.н.), където се поддържат изкуствено завишени цени, е друга причина за по-високата инфлация.
Ясно е, че по отношение на т.нар. Баласа-Самуелсън ефект не можем да направим нищо. България най-вероятно ще запази статута си на догонваща икономика с по-висок от средния растеж поне в следващите 15-20 години и този процес ще върви ръка за ръка с по-висока инфлация. Това, което можем да направим, обаче, е да либерализираме по-бързо комуналните услуги и другите държавно регулирани сектори. По-ефективната работа на Комисията за защита на конкуренцията при разкриването на непазарни структури също ще спомогне за подтискането на инфлацията у дома. Рецептите са ясни, въпросът е дали управляващите искат да ги следват.
[1] Приема се, че в нетъргуемия сектор възможностите за подобрение на производителността са ограничени, което си е факт: надали една фризьорка би могла да подстригва кой знае колко повече хора на ден спрямо нейна колежка примерно в Германия.
[2] Виж, например, Д. Mihaljek and М. Klau, „ Catching-up and inflation in transition economies: the Balassa-Samuelson effect revisited”, BIS Working Papers, December 2008
[3] Виж, например, B. Egert, “Balassa-Samuelson meets South Eastern Europe, the CIS and Turkey: a close encounter of the third kind?”, published in The European Journal of Comparative Economics, 2005
автор: Десислава Николова, главен икономист, Институт за пазарна икономика
АргументиБГ
Икономика
Станете част от екипа на „Косач Трепач
Специализираната габровска фирма „Косач Трепач“, водеща в професионалното озеленяване и поддръжка на дворове, градини, терени и зелени площи, търси служители, които да се присъединят към нашия екип.
Предлагаме следните предимства и възможности на нашите работници:
- Трудов договор и осигуровки.
- Мотивиращо възнаграждение през обучителния период за въвеждане в работния процес.
- Стартова заплата, в размер на над средната за региона, с възможност за допълнително увеличение
- Работен ден, с продължителност 8 часа, от понеделник до петък, с 2 почивни дни – събота и неделя.
- Допълнително финансово стимулиране за положен извънреден труд
- Най-висок клас работно облекло
- Възможност за кариерно развитие и обучение
- Работа в млад и динамичен колектив
Допустими са и кандидати без опит, но с голямо желание за работа и развитие. Предимство имат кандидати, притежаващи предишен опит в сферата.
За допълнителна информация и насрочване на интервю, моля, свържете се с нас на телефон: +359 899 140 254.
Присъединете се към екипа на „Косач Трепач“ и бъдете част от успеха ни в създаването на красива и здрава зелена среда!
Икономика
„Теспом“ АД търси стругар
Фирма „Теспом“АД търси:
1. Стругар, универсален струг.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Христо Метев.
Икономика
Фирма „Теспом“ търси работник
Фирма „Теспом“АД търси:
1. Стругар, универсален струг.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Христо Метев.
-
Новинипреди 5 дни
„Янтра“ отстъпи в домакинството си на „Литекс“
-
Новинипреди 5 дни
Партиите не постигнаха съгласие за секретар на РИК – Габрово
-
Новинипреди 4 дни
ПМГ – Габрово домакинства среща за безопасност по пътищата
-
Икономикапреди 5 дни
Фирма „Теспом“ търси работник
-
Новинипреди 5 дни
Поредно силно представяне за габровските шахматисти
-
Културапреди 5 дни
Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“
-
Новинипреди 4 дни
Търсят решения на ВиК и инфрастуктурни казуси в Добромирка
-
Културапреди 4 дни
„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“