Свържи се с нас

Култура

Скулптурата „Седнала женска фигура” е акцент на май в Галерията

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

През май Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца скулптурата „Седнала женска фигура” на големия български резбар проф. Кънчо Цанев. Той е една от знаковите фигури в развитието на съвременната българска дърворезба и е единственият автор, който работи във всички нейни направления – релеф, монументална и кавалетна пластика, декоративна мебел, интериорни решения, иконостаси.

Изборът на скулптурата „Седнала женска фигура” за акцент на месеца не е случаен, тъй като тя е създадена през същата година в която К. Цанев е директор на ХГ „Христо Цокев”. Освен това дава възможност на широката публика да се запознае с една малко позната страна от творчеството на автора – кавалетната пластика, която ясно показва неговото скулптурно отношение към формата и обема в пространството, съчетано с една стилизация на формата присъща за резбата.

Кънчо Цанев е роден през 1934 г. в с. Бахреци, Тревненско. Тревненският район известен с обработката на дърво, както и неговото семейство които се занимават с дърводелство до голяма степен определят изборът му на професия. Завършва училището по приложни изкуства в Трявна при резбаря Цанъо Антонов. През 1960 г. се дипломира в Художествената академия в София в ателието на проф. Асен Василев. След стабилна професионална школовка от една страна на унаследените тревненски традиции, а от друга на академичното образование К. Цанев се превръща в една от основните фигури в областта на декоратовно-приложните изкуства и в частност дърворезбата. Характерно за неговото творчество е синтеза между резбарско и скулптурно виждане, което се изразява в извеждане на пластиката на формата на преден план. Вероятно голямо влияние в тази посока оказва контакта му с Атанас Далчев, който е негов преподавател по скулптура в Академията . Голяма част от творческият път на К. Цанев е свързан с Трявна. Той се завръща в родния си град през 1960 г. веднага след като завършва на Художествената академия. За кратко е преподавател в училището за приложни изкуства.

По негова инициатива се създава резбарско ателие в дърводелското предприятие „Балкан” в Трявна, където се изработват множество монументални държавни поръчки. Първата от тях е за централната ложа в Дома на културата в Габрово. Следват поръчки за различни монументални обекти в региона – таван за сграда „Седянка” в с. Гергини, таван за Старата механа в Габрово, ритуална зала в с. Стоките, обекти в Боженци идр. В последствие обектите стават из цялата страна. Един от най-мащабните обекти изпълнен в Трявна е таванът за „Слънчевата зала” в резиденция Бояна, където за първи път в историята на българската резба се сблъсква с проблема за овладяването на толкова голямо пространство – 800 кв. м. и синтеза с новата архитектура. В последствие подобен начин са решени и др. тавани тавани – на посолството в Москва, в ритуалната зала в Хлебарово, таван в Бон и др. През този период К. Цанев вече е член на СБХ и се занимава с различни културни дейности в района на Трявна – участва в съюза на габровските художници, става главен художник на Габрово през 1968 г., с което допринася за изграждане на монументалния облик на града със създаване на скулптурни паметници на Георги Генев (1963 г. в авторски колектив с Ива Хаджиева), бюст на поп Харитон (1966), пластично оформление на театъра в Габрово (авторски колектив), мозайка на фасадата на Окръжна болница (1968 авторски колектив с Георги Дойнов, заедно с него през 1969 г. изработват и фриз за Окръжен народен съвет в Габрово през 1969). Малко известен е факта, че проф. Кънчо Цанев е и автор на пластичното решение на герба на община Габрово върху Часовниковата кула на пл. „Първи май”от 1966 г. През 1972 г. упражнява длъжността директор на галерия „Христо Цокев” в Габрово и неслучайно една от залите в галерията носи неговото име. През 1975 г. К. Цанев става преподавател в Художествената академия, но връзката с тревненското ателие остава.

Продължават да се изпълняват монументални решения, където една от основните цели продължава да е синтеза между дърворезба и архитектура, което води до преосмисляне и обновяване на орнамента в интериорното пространство. Освен това К. Цанев се занимава и с проектирането на мебели за жилищен и обществен интериор – ракли, шкафове, маси, столове. В тях авторът също използва собствена орнаментика. След 1944 г. започва да работи и иконостаси – в с. Бързия, Пампорово, Смолян, Горна Баня и др. Те също са новаторски както в орнаменталните решения, така и в архитектониката. Чрез скулптурата „Седнала женска фигура”, публиката има възможност да се докосне до творчеството на един от най-значимите представители на приложното изкуство у нас – проф. Кънчо Цанев.

Заповядайте в ХГ „Христо Цокев”, откъдето припомнят, че всеки вторник входът е безплатен.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица