Свържи се с нас

Култура

Пролетни готварски рецепти, които „Етър”-а ви препоръчва

Published

on

снимка: Музей „Етър“

През годините специалистите от музей „Етър” събират традиционни рецепти от жителите на старопланинския регион. Това става по време на теренни проучвания или от участници в кулинарни събития, организирани в музея. Като част от конкурса „Гозби по стари традиционни рецепти“ споделяме рецепти, избрани от научните специалисти в „Етър”-а.

Рецептата на Татяна Цанкова събра най-много харесвания във Фейсбук

Тези рецепти не участват в конкурса, но имат за цел да популяризират кулинарната култура на българите от Централна Стара планина и традиционни за определено годишно време ястия.
С настъпването на пролетта се появяват все повече зеленчуци, различни диворастящи и култивирани растения, които нашите предци са използвали за храна.

Музей „Етър“ очакват и рецепти с такива продукти. Интересно ще е ако приятелите на Музея споделят и различни варианти за приготвяне на ястия от охлюви. От габровските анекдоти знаем за прословутите „такъми“ – нанизи от охлювените черупки. След като хапнат месцето на охлювите, пестеливите габровци използвали многократно за приготвяне на чорби тези „такъми“, че и си ги разменяли по-съседски.

Салата от левурда (див чесън, мечи лук), записана в с. Ловнидол, община Габрово.

Продукти: листа от левурда, оцет на вкус, олио на вкус, сол на вкус, 1 яйце.

снимка: Музей „Етър“

Листата на левурдата се измиват обилно с вода и се нарязват или накъсват на едро в голям съд. Овкусяват се с оцет или лимонов сок, олио и сол на вкус. Гарнира се с твърдо сварено яйце. Сервира се веднага. Салатата е прекрасно допълнение към добре охладен аперитив.
Ето и две рецепти за триеница, която в миналото е била традиционно ястие, приготвяно основно от брашно, вода или мляко.

Сеннишка триеница

Продукти: 1, 5 литра прясно мляко, и 0,5 кг. бяло пшеничено брашно, 2 яйца, захар на вкус.

снимка: Музей „Етър“

Яйцата и брашното се разбиват много добре. От получената смес чрез претриване с длани се правят малки гранули – затова ястието се нарича „триеница“. Отсява се със сито, за да падне брашното. Готовата смес се поставя във врящото мляко и се подслажда на вкус.
Рецептата е на Янка Балканска от село Сенник, община Севлиево.

Триеница от село Буря, община Севлиево.

Продукти: 2 литра вода, 1 чаена лъжичка сол, 1 чаена чашка смлени орехи, 1 чаена чашка захар (по желание).

В тенджера наливаме 2 литра вода. Щом водата заври прибавяме солта. Предварително към трите чаши брашно прибавяме по малко студена вода, като сместта претриваме с ръце така, че да се получат трухалчета (от глагола трия).

Трухалчетата се сипват във врящата вода, като непрекъснато се бъркат с дървена лъжица, докато се постигне необходимата гъстота. Накрая се прибавят смлените орехи. Може да се прибави при желане и бучка краве масло. Сервира се със сирене или и с двете. Яденето е подходящо за закуска.

Рецептата е на Пенка Йовчева.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица