Свържи се с нас

Култура

Ценен документ за завещанието на Априлов показва НМО – Габрово

снимка: НМО – Габрово

Най–пълна информация за изпълнение завещанието на Васил Априлов от неговите душеприказчици дава протокол от заседание, свикано в Габрово по нареждане на министъра на народното просвещение на 25 май 1929 г.

Националният музей на образованието показва този изключително ценен документ за първи път в изложбата „Ние живеем за нашите потомци”, по повод 184 години от откриването на Габровското училище, чиито благодетел е Васил Априлов.

Протоколът представя пълен отчет, направен от последния душеприказчик Иван Д. Рашеев, за състоянието на фонда, създаден въз основа на Априловия завет. Той съдържа кратки данни за живота на благодетеля на Габровското училище и списък на тогавашния състав на душеприказчиците, които управляват капитала на Априлов.

Заветът е много ценен документ, в който в 29 параграфа и допълнението основателят на Габровското училище изразява волята си как да се използва наследството му за по-нататъшното раз­витие на българското образователно дело и на училището в родното Габрово. На 25 октомври 1844 г. В. Априлов пише своето завещание, което допълва и променя на 10 април 1847 г., само месеци преди смъртта си. Намерението му, както е записано в документа, е да помогне „да се образоват съотечествениците ми, които толкова далеч останаха назад от другите си събратя“. В изпълнение на това си съкровено желание, Априлов оставя 60 хиляди сребърни рубли. С тези средства трябва да се образува неприкосновен фонд в полза на училището в Габрово. Като човек с търговски нюх и стопански опит, той се разпорежда в детайли относно начините за изразходване на приходите. Една част (ок. 3/4) от сумата се капитализира за различни срокове от време (от 10 до 40 г.). Използват се лихвите на около 1/3 от капитала. Те се разделят на 2 части. Приходите от едната част се задържат в Одеса и с тях се издържат стипендианти в семинарията (4 души) и в други руски учебни заведения (1 до 6 души). Изискванията към избраниците за следване в Одеската семинария са да са българи, а учещите в другите висши училища – да са габровци. Стипендията се дава като безлихвен заем, а в случай че след като завършат, стипендиантите се завърнат в България, приемат духовен сан или работят на просветното и книжовното поприще, сумата им се опрощава (част от нея или изцяло). Другата половина от лихвите на фонда се изпращат на Габровското училище и трябва да се изразходват за неговите нужди. Априлов подробно изброява дори предметите, които трябва да се изучават в учебното заведение. В допълнението на своето завещание той предвижда за построяването на училищната сграда да се дадат 1000 сребърни рубли, а други 2500 да останат като фонд за тази цел. Освен това завещава на училището всичките си книги и съчинения и натоварва душеприказчиците със задачата да се грижат за откриването в Габрово на библиотека и печатница.

За изпълнители на завещанието Априлов посочва своя сподвижник и съмишленик Николай Палаузов, одеския търговец Матвей Милованов и племенника си Николай Априлов. Желанието му е приемниците на душеприказчиците да са габровци или българи.

Дейността на душеприказчиците започва през 1848 г. и продължава активно до 1916 г. През този период работят Николай Степанович Палаузов, Матвей Милованов, Константин Николаевич Палаузов, Никола Христов Палаузов, Васил Н. Рашеев, Николай Андреевич Палаузов, Спиридон Стомоняков, Иван Д. Рашеев, Димитър Ал. Рашеев, Владимир Владимиров Палаузов. Племеникът на Априлов Николай Никифоров не изпълнява задълженията си и оспорва завещанието в полза на Габровското училище като завежда съдебно дело, което продължава 20 години и сериозно затруднява работата на душеприказчиците. Със съдействието на Спиридон Палаузов съдебният процес приключва в полза на училището.

Душеприказчиците се грижат за точното изпълнение на Априловото завещание, за издръжката на Габровското училище, за подбора и финансирането на стипендиантите, за строежа и поддържането на училищните сгради и т.н. Работата им се отличава с голяма акуратност и чувство за отговорност. Чрез цялостната си дейност те достойно продължават и развиват делото на Априлов.

От 1920 г. душеприказчиците започват да напускат Одеса. Завръщайки се в родината през януари, най-дългогодишният душеприказчик Иван Рашеев успява да съхрани документите за Априловия капитал и оригинала на Априловото завещание, въпреки факта, че всичкият му багаж, в който са част от книгите и от архива на Априлов и на Одеското българско настоятелство, остава на брега и се загубва.

След заседанието в Габрово средствата във фонда, които възлизат на 127 952 златни рубли, преминават под разпореждане на Министерството на народното просвещение.

Сред документите, представени от Иван Рашеев, е и препис от декларация, която удостоверява, че той, в качеството си на член, завеждащ делата, и касиер на Одеското българско настоятелство, е „защитник” за запазване правата на Априловия капитал до момента на уреждане сметките между българското и руското правителство. Приложеният препис от декларацията дава информация за състоянието на фонда на настоятелството, състоящ се от една нова къща и капитали – 81 500 златни рубли.

Съхраненият от Иван Рашеев оригинал на завещанието на Априлов днес се пази в трезора на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

С това оръжие е платена част от цената на българската свобода

Оръжие, използвано във войната, довела до освобождението на България, е представено в най-новата изложба на Регионален исторически музей – Габрово. Тя бе открита на 22 август и определено предизвика интерес.

снимка: Регионален исторически музей – Габрово

Представянето на „Оръжието на Освобождението“ стана в присъствието на кмета на Габрово Таня Христова, на зам.-кмета Нела Рачевиц, на областния управител Невена Петкова, на заместник-областните управители Росен Цветков и Мария Пенева, на представители на културни институции и общественици.

Автори на изложбата са главният уредник на Регионален исторически музей – Габрово Росен Йосифов и уредникът Апостол Митев.

снимка: Регионален исторически музей – Габрово

В Изложбената зала на РИМ – Габрово могат да се видят оръжия, използвани по време на Руско-турската освободителна война от воюващите армии. Пушките, револверите и хладното оръжие са част от изключително богатата колекция на фонда, с който разполага музеят. При откриването на изложбата Росен Йосифов заяви, че предстои да бъде създаден каталог, който да представи оръжията на РИМ – Габрово.

Важна роля за реализацията на „Оръжието на Освобождението“ има реставраторът Нина Турлакова.

снимка: Регионален исторически музей – Габрово

Акценти на експозицията са гладкоцевното и нарезно кремъчно-искрово и капсулно оръжие, ятаганите местно производство, както и някои интересни марки вносни револвери, които са на въоръжение в създадената още на 25 юни доброволна милиция в Габрово.

снимка: Регионален исторически музей – Габрово

Експонирани са основните оръжия на руската армия – „Бердана“ № 1 и № 2, „Крнка“, „Смит и Уесън“, различни типове саби, палаши и шашки. Представено е първото оръжие на Българското опълчение – пушката „Шаспо“. Интерес представляват и оръжията на османската армия – „Пибоди/Хенри-Мартини”, „Снайдер”, „Ремингтън”, различни типове саби и ятагани.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Две магически групи откриват фестивала на историческото наследство „Хоталич“

Третото издание на Фестивала на историческото наследство „Хоталич“ ще стартира с концерт на две групи, повлияни от митологията и душевността на древните народи.

Музикалната приказка, разказана с гласовете и струните на омайните Freija и KsANa, ще покаже как изкуството може да прелива в различни исторически епохи. Музиката може да събира на едно място тролове и елфи, нежност и бойно опиянение, присъщи на бойците и девите на северните ледени поля, заедно с познатите ни хали и самодиви от родните духовни селения. Всичко това ще се случи край стените на средновековния град и крепост „Хоталич“, близо до Севлиево.

снимка: Община Севлиево

Freija е музикален проeкт, вдъхновен от скандинавската митология и нордически фолклор. Групата е създадена от Теодора и Добрин Стоянови през 2016 година при участието им в Kitee International Music and Art Festival във Финландия. В репертоара им намират място фолклорни и съвременни песни на норвежки, шведски, фински и английски език. Концептуалното ядро на групата представя света на древните северни култури и вярвания, като извайва образите на богинята на плодородието Freija, вечно търсеща своя любим Odr.

Дуото KsANa – Клавдия Китанова (вокал) и Антон Яначков (китара) е сформирано през 2016 г., когато общата страст към холандската група Omnia „запознава“ гласА и китарата. Една от основните цели на дуото е да се фокусира върху своя принос за съхраняването и продължителното подхранване на българския фолклор.

Името KsANa е избрано неслучайно. Неговото окултно значение е „най-подходящият момент“, което в най-голяма степен характеризира и духа на групата.

снимка: Община Севлиево

Идеята на дуото KsANa е чрез интерпретация на историческите дадености, да успее да върне хората назад в забравени вече епохи. Дуото е проект, създаден от любов към музиката, по-специално европейския фолклор, природата, алтернативния начин на живот, смеха, дребните (огромни) щастия, хубавите хора и случки…

Основен акцент на Фестивала на историческото наследство тази година ще бъде и второто издание на неповторимия Варварски събор, който ще пренесе всички гости в автентичната атмосфера на отдавна отминали епохи. На събора народите, живели извън пределите на Римската империя, ще покажат своята култура – воините ще демонстрират своето снаряжение, а дамите ще се превърнат в богини, покоряващи сърцата на варварите.

Заповядайте от 13 до 15 септември край стените на крепостта „Хоталич“ до Севлиево, за да участвате в епичното оживяването на историята.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Днес се открива изложбата „Оръжието на Освобождението“

Днес, 22 август, от 17.30 часа в Регионалния исторически музей в Габрово ще бъде открита изложбата „Оръжието на Освобождението“, по повод отбелязването на 142 години от Шипченската епопея и 85 години от откриването на Паметника на Свободата на връх Свети Никола.

В експозицията са представени 35 културни ценности – част от съхраненото в РИМ – Габрово оръжие от периода на войната. Великолепните образци на инженерно-техническата мисъл и декоративно-приложното изкуство пренасят спомена за героичните дела на нашите деди в името на Свободата. Акценти на експозицията са гладкоцевното и нарезно кремъчно-искрово и капсулно оръжие и ятаганите местно производство, както и някои интересни марки вносни револвери, които са били на въоръжение в създадената още на 25 юни доброволна милиция в Габрово.

снимка: Областна администрация – Габрово

Експонирани са основните оръжия на руската армия на европейския театър на бойните действия – „Бердана“ № 1 и № 2, „Крнка“, „Смит и Уесън“, различни типове саби, палаши и шашки. Представено е първото оръжие на Българското опълчение – пушката „Шаспо“.

Интерес представляват и оръжията на османската армия – „Пибоди/Хенри-Мартини“, „Снайдер“, „Ремингтън“, различни типове саби и ятагани. Очакваме Ви тази вечер, 17:30 часа в Регионален исторически музей – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

 

Популярни новини от последната седмица