Свържи се с нас

Култура

Панаирът на „Етър“-а възражда габровския „сбор“

Панаирът на „Етър“-а възражда габровския „сбор“, провеждан около Петковден

снимка: ЕМО „Етър“

Международният панаир на традиционните занаяти в ЕМО „Етър“ възражда старата традиция на Габровския „сбор“, провеждан около Петковден до средата на ХІХ век.

Света Петка е популярна и уважавана българска светица. С нейния празник, отбелязван на 14 октомври, народът свързва края на стопанската дейност и прибирането на реколтата. Този ден е първият от дванадесетте, през които зимата идва.

снимка: ЕМО „Етър“

На Петковден се прави първото зимно хоро. На него трябва да се заловят всички моми. То се нарича „сглядно хоро”, защото докато момите играят, майките и бащите на ергените избират и одобряват бъдещите си снахи. Вярва се, че мома заловила се на сглядно хоро, ще се задоми през годината.

В Габрово в периода на Възраждането около Петковден се провежда Панаир, който носи името „сбор”. Обикновено е в периода 14-26 октомври. Заради прословутата габровска пестеливост обаче в средата на XIX век неговите функции силно затихват, защото се смята, че по време на сбора хората ходят, губят си времето и „харчат пари на вятъра да си купуват това и онова…” (извадка от протокол на Общината от 50-те години на XIX век). Провеждането му спира, а габровските занаятчии започват да носят за продан продукцията си по панаири в съседните градове.

снимка: ЕМО „Етър“

През 1990 година в Етнографски музей на открито „Етър” се заражда идеята да се възроди този „сбор”. Целта му е да се акцентира върху ръчното занаятчийско производство. Панаирът е първи с изградена концепция, реализиран в музейна среда. ЕМО „Етър” е най-подходящото място за реализацията на новия вариант на старата габровска традиция. И тъй като в миналото този „сбор” е около Петковден, специалистите на музея полагат основите на Панаира на традиционните занаяти именно на този ден.

С годините провеждането му се измества през месец септември, заради туристическия сезон и климатичните условия. От 2003 година става Международен, а към организацията му се присъединяват Министерство на културата и Община Габрово.

Международният панаир на традиционните занаяти в ЕМО „Етър“ има подкрепата на медии, занаятчийски камари, туроператорски фирми. Изработен е статут. На базата на натрупания опит се развива и обогатява с провеждането на Майсторска надпревара по подобие на облозите от миналото, фолклорна програма, възстановки, научна конференция и различни демонстрации.
От 6 до 9 септември 2018 година се проведе шестнадесетото издание на Международния панаир на традиционните занаяти.

През 2019-та музей „Етър“ навършва 55 години. Тази статия се посвещава на приноса му към запазването на българските традиции.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Боб, катък и сладкиш за кулинарния конкурс, обявен от музей „Етър“

През август лятото вече e към своя край. Но това е времето през което има голямо изобилие от плодове и зеленчуци, има богат избор на различни храни.

За голямата част от българското население август сега е време за почивка, но в миналото той е свързан с усилна земеделска работа, когато се прибира голяма част от реколтата, за да се осигури благополучие през следващите периоди на годината. Като правило храната през този месец е била предимно безмесна.

С това са съобразени и храните, допуснати до участие в конкурса „Гозби по стари традиционни рецепти“, обявен от ЕМО „Етър“ по повод 55-та годишнина от неговото откриване.

Ето и предложенията, отбрани от журито, сред изпратените на електронна поща: d.hristov@etar.bg. до 15 август тази година.

Боб в гърне

Бърз сладкиш на баба със сладко от рози

Катък от овче мляко

Автор: Дамян Христов.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Изложба „Каменоделство” на чардака на Табаханата в музей „Етър”

Камъкът позволява да се увековечи една история, момент сред милионите години

Повече от 23 години скулптурата на орел, зърнал плячка и готов за полет, остава недовършена. Създателят му – Петър Петров от великотърновското село Беляковец, избира тополовградски мрамор, но счупва човката и се отказва да продължи. През пролетта на 2019-та, провокиран от участието си в изложбата-базар по „Каменоделство” в музей „Етър”, той се завръща отново към този орел, а резултатите са впечатляващи.

снимка: Музей „Етър“

Петър Петров – победител в Международната майсторска надпревара от ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, кани останалите участници да се включат със свои скулптури в изложбата-базар. Самият той създава няколко творби с битово предназначение, в които арт-елементите са силно застъпени – огледало, роза, купа, фигура на жена.

Снимка: Петър Петров, каменоделец

Произведения на каменоделци, участвали в миналогодишната Майсторска надпревара могат да се видят на чардака на Табаханата в музей „Етър”, където ще радват посетителите до края на септември.

снимка: Музей „Етър“

Петър Петров споделя, че не тръгва да твори с предварителна нагласа. Камъкът сам му подсказва какво да изработи от него. Предпочита късове с неправилна форма. Споделя, че от дефектни камъни е сътворил най-добрите си скулптури. Петър Петров е разбрал, че в скалата има много енергия, изпълваща го с живот.

снимка: Музей „Етър“

Каменоделецът прави дарение на музей „Етър” – плоча, на която е издълбан Св. Георги. Истински творец, Петър Петров не наранява камъка. Стреми се да има минимална намеса, да запази възможно най-много от естествените форми и цветове.

снимка: Музей „Етър“

Специално върху светеца това личи ясно при коня, при наметалото, при ореола. С времето ще потъмнеят и участъците, през които е минало длетото на Петър Петров.

снимка: Музей „Етър“

За него камъкът е начин да се увековечи една история, момент сред милионите години. Иван Симеонов, завършил наскоро единственото по рода си на Балканите училище по каменообработване в село Кунино и победител в миналогодишната Младежка секция към Майсторската надпревара в „Етър”-а, също участва със свои творби в изложбата-базар.

В нея могат да се видят и скулптури на Румен Барфончовски, възпитаник на същото училище, на Елин Георгиев от Аксаково, на Цветелина Ангелова от Пловдив, на Петър Кръстев от Роман. Всички те са участници в Майсторската надпревара по време на Панаира през 2018 година.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Лятно кино в парка на хумора

В края на август предстои третото издание на „Лятно кино в парка на хумора“, организирано от Музея на хумора и сатирата. По традиция екранът ще е на фасадата на музея до скулптурите на Дон Кихот и Санчо Панса.

Този път партньори на филмовата програма са Руският културно-информационен център и Чешкият център. Габровци и гостите на града ще се насладят на четири изпълнени с много смях и добро настроение комедийни вечери, всяка от които ще започва в 20:15, с някой от незабравимите филми с великия комик Чарли Чаплин, а от 20:30 могат да гледат:
22 август – На въдицата
23 август – Иван Василиевич сменя професията си
29 август – Шегата
30 август – Аз, печалният бог.

Входът отново е свободен, място има за всички, но и всеки може да гледа филма и в любимия си сгъваем стол, ако си го донесе! При лошо време прожекциите ще са в Залата на жирафите. Всички филми са със субтитри.

снимка: Община Габрово

22 август, 20:30
На въдицата

Режисьор: Наталия Углицких; музика: Глеб Матвейчук, Андрей Комисаров, Михаил Смирнов; в ролите: Екатерина Вилкова, Константин Крюков, Марат Башаров, Игор Уголников, Максим Матвеев; Русия, 2011, 86 мин.
Руската комедия „На въдицата” ни пренася на екзотични места точно в разгара на курортния сезон. Защото главната героиня Рита, треньор на деца по фигурно пързаляне, си е поставила амбициозна задача. Оказва се, че нейният годеник е предпочел сестрата на супербогаташа Власов. Всички знаят, че въпросният Власов е на 13-о място в страната по богатство. Знаят, че се увлича по подводни спортове и посвещава много време на хобито си някъде в Тайланд, при това ходи там инкогнито. Само че никой не знае как изглежда този човек. Това не е пречка за Рита: тя е решена да го накара да се влюби в нея. И тръгва да го издирва на мистичния остров Тао. В търсенето ще й помага журналистът Костя.
Какво се случва на острова? Сред екзотика, екшън, любов, увлечения, откровения и…
Краят е за тези, които дойдат на 22 август от 20.30 ч в Лятното кино на Дома на хумора и сатирата.

снимка: Община Габрово

23 август, 20:30
Иван Василиевич сменя професията си

Режисьор: Леонид Гайдай; сценаристи: Владлен Бахнов, Леонид Гайдай, по мотиви от пиесата на Михаил Булгаков „Иван Василиевич”; композитор: Александър Зацепин; в ролите: Юрий Яковлев, Леонид Куравльов, Александър Демяненко, Наталия Селезньова и др.; Русия, световната премиера е в САЩ през 1973, 88 мин. Комедия, приключения, фантастика, царски персони и джебчии на едно място. Всичко това в руската комедия „Иван Василиевич сменя професията си”. Инженерът изобретател Александър Тимофеев – Шурик, създава в дома си машина на времето, която неочаквано свързва жилището му с палатите на цар Иван Грозни през XVI век. Там се озовават съседът на инженера – пенсионерът домоуправител Иван Василиевич Бунша и крадецът Жорж Милославски. В същото време царят попада в новото време. Повредата на машината довежда до най-различни неочаквани, любопитни и забавни събития.

снимка: Община Габрово

29 август, 20:30
Шегата

Режисьор: Яромир Иреш; сценарий: Милан Кундера, Яромир Иреш; в ролите: Йозеф Сомър, Яна Дитетова, Лудек Мунзар, Евалд Шорм и др.; Чехословакия, 1968 , 79 мин. Един от последните филми на Чехословашката нова вълна, забранен за показване в течение на 20 години, разказва за проваления заради младежка шега живот на героя Лудвик Ян и гротескно завършилия му опит да си отмъсти. Екранизацията на едноименния роман от Милан Кундера майсторски пресъздава основните му теми за белязаните от комунистическите репресии човешки съдби, за унищожаването на селото и неговите традиции, за духовната и материалната нищета и разрушените междучовешки отношения. Проникновената картина на епохата е пронизана от вечния въпрос за правото на човека сам да въздава справедливост.

снимка: Община Габрово

30 август, 20:30
Аз, печалният бог

Режисьор: Антонин Кахлик; сценарий: Милан Кундера, Антонин Кахлик; в ролите: Милош Копецки, Павел Ландовски, Хана Лелитова, Иржина Ираскова и др.; Чехословакия, 1969, 83 мин. Тъжно-смешната история за опита на застаряващия прелъстител Адолф да си отмъсти на отхвърлилата го млада жена е заснета по първия публикуван разказ на Милан Кундера. Eкранизацията на Антонин Кахлик не предизвиква възторг у критиците, а писателят изключва „Аз, печалният бог“ от окончателната версия на сборника „Смешни любови“, за зрителите обаче остава възможността да се насладят на великолепния актьорски дует Милош Копецки и Павел Ландовски.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

 

Популярни новини от последната седмица