Свържи се с нас

Новини

Курумбашев: Цинично е ЕС да е поискал от България да затвори ядрените си реактори, след което да ни казва да отделяме повече пари за извеждането им от експлоатация

„Ако работеха, българските реактори щяха да произвеждат електроенергия за стотици милиони всяка година, а сега обсъждаме „огромната“ помощ от 9 млн. евро годишно от ЕС“, каза евродепутатът

Published

on


„Намирам за цинично Европейският съюз да е поискал от България, Словакия и Литва да затворят своите ядрени реактори, те да са се съгласили с това условие (аз бих използвал думата „ултиматум“), след което ЕС да ни казва: „Извинявайте, но вие трябва да отделяте повече средства за извеждането от експлоатация на вашите реактори. Едно е, ако говорим за суверенно решение, взето от суверенни държави – така, както се случи във Франция и Германия. В нашия случай, обаче, говорим за условие, поставено от Европейскиясъюз, който по това време се състоеше от 15 държави членки. И условието за присъединяване към негобеше: „Ще влезете в ЕС само ако спрете тези реактори“.

Това заяви Петър Курумбашев, член на Групата на социалистите и демократите в ЕП, по време на заседание на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП, което се проведе вчера в Брюксел. На него беше обсъден докладът „Създаване на специална финансова програма за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и управление на радиоактивни отпадъци“, по който докладчик е Петър Курумбашев.

Програмите „Козлодуй“ и „Бохунице“ са създадени в контекста на преговорите за присъединяване към ЕС на България и Словакия. Настоящото предложение е продължение на ангажимента на Съюза да предостави финансова подкрепа на държавите членки при извеждане от експлоатация, съответно на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“ и на атомната електроцентрала „Бохунице VI“ в Словакия.

В настоящото предложение за програмата „Козлодуй“ са отделени €63 млн. За програмата „Бохунице“ са предвидени €55 милиона, а за програмата на Съвместния изследователски център (JRC) за извеждане от експлоатация и управление на отпадъците са отделени оставащите €348 млн. В чл. 7 предложението определя максимален праг за финансово участие на Съюза от 50%, което не съответства на сегашната практика за България и Словакия – съответно 60% и 63%.

„Предложеното понижаване на съфинансирането от страна на Съюза ще създаде финансова тежест за енергийните сектори в двете страни. Трябва да се отбележи, че спирането и последващото едновременно извеждане от експлоатация на четири блока на АЕЦ „Козлодуй“ е преждевременно, бяха осъществени редица програми за модернизация“, заяви по време на обсъждането българският евродепутат.

„България, Словакия и Литва се съгласиха с това, но както литовскитереакторитип РБМК 1500 можеше да работят, така и нашите реактори, които са тип ВВЕР 440,в момента можеше да произвеждат електроенергия за стотици милиони, а не да обсъждаме“огромната“ помощ от 63 милиона евро за 7 години, което прави по 9 милиона евро от ЕС за извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България.

„В момента се изказвам не като основен докладчик по този доклад а като български евродепутат. Честно казано, в българското общество съществува болката от това, че пред нас беше поставено това като условие. Особено що се отнася до блок III и IV, които можеше все още да работят“.

Петър Курумбашев допълни, че е разговарял спредставители натрите правителстваибългарската държава еединствената, която не е поискалаповечепари. „И на този фон, намирам за безотговорно от страна на Комисията да избяга отспазването поне на така фиксиранияангажимент. Още повече – това е ангажимент, породен от искания, поставени от самия Европейски съюз като ултиматум към държавите, които бяха кандидат-членки към този момент. Затова и не редно в момента да се коментира по този начин въпросът за намаляване на участието от страна на Европейския съюз“, каза още Курумбашев.


Според българския евродепутат сумите, предложени за държави като България и Словакия, са изключително малки, а същевременно двете страни могат да бъдат посочени като пример за държави, които са извели безпроблемно от експлоатация своите реактори.

„Надявам се, че ще има и по-сериозно финансиране за Съвместния изследователски институт на ЕС, за да може да се формира изследователска група по извеждане на атомни реактори в бъдеще. Трябва да се намери начин за използването на знанията и уменията на различните държави членки по различните типове реактори – не само в рамките на ЕС, но и извън него“, каза българският евродепутат.

„И накрая, като се има предвид принципа на равно третиране и го сравня с процента на съфинансиране от Съюза в литовската на програмата за извеждане от експлоатация, определен на 80%, считам предложения от ЕК подход за небалансиран. Солидарен съм с искането на Литва за финансиране в размер на 780 млн. евро за 7-годишен период – сума, различна от предложените от Комисията 552 млн. евро. Финансирането е необходимо, за да може да започне работата по извеждане от експлоатация на втория реактор на АЕЦ „Игналина“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Любопитно

27 български дизайнерски продукта гостуват на Габрово

Published

on

Изложбата „Съвременен български продуктов дизайн“ ще може да се разгледа в зала 7А в Музея на хумора и сатирата в Габрово от днес, 26 март до 8 април. Тя се организира от MD – списанието за дизайн, интериор и архитектура в сътрудничество с Музея на хумора и сатирата и с подкрепата на Северноцентрално държавно предприятие – Габрово.

В изложбата ще бъдат показани 27 продукта на съвременни български дизайнери, шест от които са отличени с най-престижната международна награда за дизайн Red Dot. Нейни носители са сгъваемата бутилка на DiFOLD Origami Bottle, настолната лампа Infinity, създадена от дизайнера Лъчезар Цветанов, иновативния полувелосипед на Мартин Ангелов – Halfbike и снегоходките Small Foot на Петър Димитров и Иван Колев.

Другите два продукта с Red Dot, включени в изложбата, са дело на успешния български дизайнер Илиан Милинов – детския стол-клатушка LUMI и тестът за бременност Twip, направен от биоразградим материал по поръчка на Unicoms AG, Швейцария.

Изложбата е част от поредица от събития, свързани с популяризирането на българския дизайн и успехите на българските дизайнери. Продуктите са част от книгата „Български продуктов дизайн 2000/2022“ на издателство Бисмар, която излезе през юни 2023 г.

Общо 50 български дизайнери и студиа с разработените от тях над 350 продукта участват в книгата – представително двуезично издание, подготвено от екип от утвърдени професионалисти.

На повече от 400 страници са представени мебели, осветителни тела, превозни средства, уреди, инструменти, играчки, предмети за бита, съдове и много други продукти, дело на българските топ дизайнери. Голяма част от тях са носители на престижни международни награди за дизайн.

На 4 април от 13.30 часа в Залата на жирафите в Музея на хумора и сатирата в Габрово издателят инж. диз. Бистра Шишкова ще представи книгата „Български продуктов дизайн 2000/2022“ и ще се проведе дискусия, на тема „Бъдещето на гората и вторият живот на дървесината“.

В дискусията ще участват председателят на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) проф. д-р Васил Живков, доц. д-р Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет и председател на УС на Северноцентрално държавно предприятие (СЦДП), инж. Иван Недков, директор на СЦДП – Габрово и инж. Петър Дишков, представител на „Кроношпан България“ ЕООД – дружество, което оползотворява отпадъчна дървесина.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица