Свържи се с нас

Култура

12 000 лири дават англичани за Вратата на спомените, днес тя е представена в изложба на ЕМО „Етър“

12 000 лири дават англичани за Вратата на спомените, днес тя е представена в изложба на ЕМО „Етър”

Вратата на спомените , снимка: ЕМО „Етър“

12 000 лири дават англичани на Лазар Донков, създател на ЕМО „Етър”, за вратата, през която доскоро посетителите на ЕМО „Етър” влизат в Гайтандийската одая. Отказът му дава възможност тази уникална културна ценност да остане у нас. Днес тя може да бъде видяна в изложбата „Вратата на спомените”, открита в Изложбената зала над Хлопкарската работилница музея на 2 март.

снимка: ЕМО „Етър“

През септември 1964 година обектите в „Етър”-а, разположени от дясната страна на река Сивек, са открити. Между тях е Гайтанджийската одая с вратата, представена днес в изложбата „Вратата на спомените”. В началото на януари 1965 година на работа от Историческия музей е прехвърлена Ганка Рибарова. Гайтанджийската одая става нейно работно място, което тя споделя със създателя на „Етър”-а Лазар Донков.

Чарковете заемат голямо пространство, затова работят върху трикраки столчета и попълват документите, опирайки ги на коленете си. Архивът, който започват да събират, се съхранява в амбалажно сандъче.

Двамата са съмишленици. Уредникът Ганка Рибарова много силно подкрепя идеята за създаване и развиване на музей на открито, какъвто днес е ЕМО „Етър”. Още през 50-те години, когато Лазар Донков извършва свои проучвания, тя му възлага да изработи макети на съоръжения, задвижвани от вода за фонда на Историческия музей, към който принадлежи. Чарковете за плетене на гайтан също попадат в тази поръчка.

Комисия от специалисти във Велико Търново, пред която макетите, задвижвани от вода са представени, ги отхвърля. Ганка Рибарова не се отказва и ги занася в София, където успява да спечели нужната подкрепа. Така започва изграждането на „Етър”-а, а представената в изложбата врата затваря помещението към новото работно място на Рибарова и Лазар Донков.

През 1971 година известни български писатели, които се заселват в габровското село Боженци, правят предложение до Министерски съвет Лазар Донков да бъде удостоен със званието „Заслужил деятел на културата”. Между подписалите са Станислав Сивриев и Слав Христов Караславов. В писмото се посочва, че освен всичките заслуги, Лазар Донков дарява и една врата, за която англичани му дават 12 000 лири.

При откриването на изложбата „Вратата на спомените” бе обявено и едно изследване на Величка Илиева, главен уредник в ЕМО „Етър”, резултатите от което ще бъдат обявени през април на конференция в Регионалния исторически музей в Габрово. Официалната хипотеза е, че тази врата е част от отдавна съборена Гайтанджийска одая в местността Тепавиците – днес около тунела до завод „Капитан дядо Никола” в Габрово. Друга хипотеза е, че Вратата на спомените е била част от Регионален исторически музей-Габрово. Проучва се и трета версия – че идва от град Априлци.

Вратата е интересна със своята визия и надписите, които са издълбани върху нея през различни периоди. Те отбелязват събития от 1864 до 1886 години. Последно върху нея е гравирана една розета от 1960-та.

Освен Вратата на спомените в изложбата са представени сокай и сокайни шевици.

Сокайни шевици, снимка: ЕМО „Етър“

Идеята на авторите – уредниците в ЕМО „Етър” Павлина Дамянова и Георги Георгиев и графичният дизайнер Мирослав Живков, е да представят вратата като гранично пространство. В българската народна традиция прагът и вратата са важни, тъй като отделят семейството от външния свят. През вратата се излиза с десния крак. Булката прекрачва в новия си дом отново с десен крак, а след като вече е невеста – в първия понеделник след сватбата, слага сокаен накит на главата си.

Накитите върху сокая са предоставени за изложбата от Регионален исторически музей-Габрово.

„Диадемата, известна като кръжило, се намира над челото при поставяне на сокая. Украсена с цветни камъни, тя е от различен метал, който показва социалния статус на семейството. Интересна е сокайната лента, пред самото кръжило, която е с много красива украса. За нея се захваща платното за обвиване на главата на жената, която носи сокая. Смочетата – малки триъгълни плочки с висулки, падат покрай ушите. Подбрадникът също е признак на социален статут. Той се състои от нанизани монети, чиито брой е различен. Нагръдникът е синджирче, което пада от сокая върху гърдите на жената. Наушниците са поставени до смочетата”, разказва уредникът в РИМ-Габрово Николета Маринова.

снимка: ЕМО „Етър“

Тя припомня, че по информация на д-р Петър Цончев само накитите по сокая струват между 650 и 800 гроша. Колкото по-благороден е металът, толкова по-скъп е накита.

В изложбата могат да бъдат видени и сокайни шевици с различна техника на изработване – тъкани, писани и ажурни. Част от тях са предоставени от Регионален исторически музей-Габрово, други са на ЕМО „Етър”.

Идеята на екипа е „Вратата на спомените” да стане постоянна експозиция в Изложбената зала над Хлопкарската работилница в музея.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Музей „Етър“ участва в Международна конференция на ИКОМ

Представители на музей „Етър” участват в конференция на ИКОМ в Загреб

Директорът на музей „Етър” проф. д-р Светла Димитрова и ръководителят на отдел „Работа с публики” Светлозар Тодоров вземат участие в международната конференция „Нематериалното наследство – предизвикателство за политиката за управление и събиране”.

Форумът се провежда в Загреб от 17 до 20 октомври и е организиран от ИКОМ за Югоизточна Европа и етнографския музей в хърватската столица. Партньори са ИКОМ Хърватия, ИКОМ Словения и няколко музея. Събитието е подкрепено от Министерство на културата на Хърватия и от властите в Загреб.

Чрез тази конференция се отбелязва 17 октомври като Международен ден на нематериалното наследство. През 2003 година в Париж е приета Конвенцията на ЮНЕСКО за безопасност на нематериалното културно наследство. Участниците в конференцията обсъждат предизвикателствата, които стоят пред музеите по отношение на техния принос в това направление.

В конференцията са включени множество модули – лекции, семинари, прожекции на филми, формални и неформални дискусии. Чрез тях участниците обменят опит за опазване на нематериалното културно наследство на местно, национално и международно ниво.

Музей „Етър” стана член на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите в началото на 2017 година. Организацията, известна като ИКОМ (ICOM – International Council of Museums), представлява световната общност и събира 172 комитета, 35 000 члена и 20 000 музея.

Ангажирана е със съхраняването и защитата на културните ценности в световен мащаб.

Етичният кодекс на ИКОМ е насочен към световната музейна общност и дава един минимум от професионални стандарти за работата на музеите и техните служители. Организацията има и дипломатическа мисия, свързана със световното културно наследство и действа в 136 държави и територии.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Държавният архив в Габрово отпразнува 60 години

На 14 октомври в тържествената обстановка на библиотеката на Техническия университет, Държавен архив – Габрово отбеляза 60-та си годишнина. Своите приветствия отправиха доц. д-р Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви” и Ивелина Димитрова – директор на Дирекция „Регионален държавен архив” – Велико Търново.

снимка: Държавен архив – Габрово

Доц. Груев предаде на Габровския архив документи на писателя, издател и политик Евтим Дабев, дарени от неговите наследници, които ще допълнят фонда му.

Официални гости на събитието бяха Кристина Сидорова – народен представител от Габровски избирателен район, Невена Петкова – Областен управител на Област Габрово, Лена Георгиева – председател на Общински съвет – Габрово, Нела Рачевиц – и.д. кмет на Община Габрово.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

По случай празника поздравителни адреси бяха изпратени и от Регионално управление на образованието, Национален музей на образованието, Дом на хумора и сатирата, Териториално статистическо бюро, Регионален исторически музей, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов”, Дом на културата „Емануил Манолов”, Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, Гражданско комитет „Памет Габровска”, Дружество на писателите, Природоматематическа гимназия „акад. Иван Гюзелев”, ОУ „Христо Ботев”, ОУ „Иван Вазов”, от Държавен архив – Велико Търново, от дарители и приятели.

Гости на събитието бяха колеги от сродни институции, директори на училища, бивши кметове на Габрово, както и много колеги архивисти, сред които и неговите ръководители през годините Донка Ботева и Юлия Бързакова. Тържеството уважиха още дарители, приятели, журналисти и общественици.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

За втора поредна година, гост на празника бе г-жа Микаела Енгел – правнучка на големия габровски индустриалец Иван Хаджиберов. С грамоти бяха отличени дарителите на Държавен архив за тази година – д-р Игнат Цанков, Венета Георгиева-Козарева, проф. Михаил Тодоров, Снежана Рачевиц и Силвия Рангелова , а председателят на АА „Архиви” връчи грамота на г-жа Стефка Василева – ръководител на Габровския архив в периода 2000-2018 г.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

Ученици от Националната Априловска гимназия разказаха за най-новия съвместен проект, за чието реализиране Габровския архив им предостави стари снимки.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

Празникът продължи с откриването на изложба „Дарителство и памет”, включваща част от най-ценните дарения, постъпили в архива през последните 10 години.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

В нея бяха експонирани снимки и документи, дарени от 48 личности и организации, на отделно табло изказахме своите благодарности към всички дарители за последните 10 години, чиито документи не бяха показани в изложбата.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

Голяма част от представените дарители или техни наследници споделиха празника и своите впечатления от изложбата: Георги Костов, Илко Илиев, Стефан Арменски, Богдан Стефанов, Георги Метев, Веселин Димитров, Милослав и Лиляна Цокови, Михаил Тодоров, Цоньо Ботев, Кремена Антонова, Татяна Цанкова, Венета Козарева, Любомир Димитров, представители на Дружество „Майчина грижа” и Ротари клуб!

Празникът ни продължи с поздравленията на колегите от Музей „Етър” и Художествена галерия „Христо Цокев”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

НМО показва уникални карти по история и география

Новата изложба на Националния музей на образованието ,,Пътешествие към знанието“ показва уникални карти по история и география, „водили” поколения ученици от Онгъла на Аспарух до някогашните испански владения в Средиземно море; от границите на Самуил до първите български села в Бесарабия; от най-дълбокото езеро на Балканите до най-големия басейн в Световния океан…

Богатата експозиция включва нагледни училищни пособия, учебници и тетрадки, които разкриват не само задачата на българското образование в различните исторически периоди, но носят и отпечатък от развитието на различни области в науката. Повечето карти, атласи, глобуси, уреди и апарати, учебници и тетрадки са дело на известни учени, историци, физици, картографи, издатели и художници.

снимка: НМО – Габрово

Четири исторически карти проследяват динамичното и драматично Средновековие. Техният разказ се допълва от репродукции на известния с историческите си сюжети художник Димитър Гюдженов. Днес неговият „Симеон Велики” респектира гостите в Президенството, а между двете световни войни рисуваните от Гюдженов владетели от Първото и Второ българско царство са украсявали тетрадки, учебници и класни стаи. За пръв път НМО показва рисувани с учебна цел и консултирани от историка Иван Пастухов картини на Гюдженов „Хан Аспарух преди поход. Жертвоприношение”, „Българският цар Симеон приема византийски пратеници”, „Асен и Петър провъзгласяват независимостта на България в 1186 г.”

снимка: НМО – Габрово

Изключително ценна като съдържание, изпълнение и нанесени върху нея заради обществено-политически промени поправки е ,,Историческа карта на Първото българско царство 679-1018 г.“. Тя е съставена от известния археолог и праисторик Васил Миков, тогава асистент в Народния музей, издадена от Христо Г. Данов и отпечатана във Виена от „Фрайтаг и Берндт”.

Картата представя граничните промени на Българската държава до завладяването от Византия, пограничните валови съоръжения от ранния период, както и все по-интересното за изследователите укрепление, известно като Никулицелския лагер, където трябва да е бил Онгъла на Аспарух.

снимка: НМО – Габрово

Показани са граничните промени при Крум, Омуртаг, Борис и Самуил. Тя е използвана дълго време в училище, дори след 1945 г., за което свидетелстват някои поправки. Задраскана е думата „царство” и заменена с „държава”, годината на създаване на българската държава – 679, посочена от проф. Златарски, е поправена на 681 г.

Сред най-интересните експонати в изложбата е Землеописателният учебен атлас. Съдържа 24 карти и е съставен по атласите на Адами, Шилер, Галети, Симашка и Сидова през 1865 г. Принадлежал е на ученичката Стефани Станчова Колева (по-късно съпруга на учителя Иван Гюзелев). Страниците на атласа съдържат множество приписки, които дават интересна информация.

снимка: НМО – Габрово

Посетителите ще видят и екземпляр от второто издание (1924) на „Карта на сегашная Болгария, Вракия, Македония и на прилежащите земли” на Александър Х. Руссет с пояснителни бележки от проф. Иширков. Оригиналното първо издание е най-старата известна досега географска карта на България. Тя е съставена 1843 г. въз основа на „Генерална карта на Европейска Турция” на френския военен инженер Лапи. Изобразяването на Бесарабия като българска „прилежаща земя” е първото българско географско изображение на Бесарабия с новосъздадените там български села и град Болград.

снимка: НМО – Габрово

Друго ценно училищно пособие е гипсовият барелеф на Мадарския конник (отлят с конски косми за здравина). Надписите около коня – в оригинал и превод, са по данни на унгарски археолог Геза Фехер – един от първите изследователи на паметника.

Историческият раздел се допълва от възрожденски учебници на Христаки Павлович, Гаврил Кръстевич, Димитър Душанов, Тодор Шишков. Авторите е трябвало внимателно да се съобразяват с османската власт, която зорко следи каква информация се съдържа в тях. През 1844 г. свищовският учител Хр. Павлович преработва Паисиевата история и я приспособява за целите на обучение, като я издава под името „Царственик”. Тази книга масово се използва в българските училища до Освобождението.

В изложбата са включени „помощници” на учителя по биология, разнообразни уреди и апарати по физика, два уникални астрономически глобуса. Единият е на Луната, а върху другия – на небесната сфера, се виждат зодиакалните съзвездия. И двата експоната се показват за първи път.

снимка: НМО – Габрово

Преподаването по география е представено от карти, учебници и тетрадки – карта на Южна и Средна Америка, на България 20-30-те г. на XX в., на Охрид и околностите му от 1887 г. Последната е цветна с притурка за 17 вида сладководни риби от Охридското езеро. Нарисувана е от Климент Заров от Охрид –, който я дарява на ученическото дружество ,,Св. Климент Охридски” в полза на бедни ученици.

снимка: НМО – Габрово

Тук е показана и над 230-годишната книга на Ф. Туманский „Описание Архипелага и Варварийского берега (1786).

снимка: НМО – Габрово

Подобаващо централно място в изложбата е отредено на ,,Учителски кът“ от средата на миналия век с катедра и учебни помагала в който „навигаторът” на малките пътешественици е представен в строго учителско облекло и с неизменната показалка. Изложбата, посветена на Международния ден на учителя – 5 октомври, може да бъде разгледана до средата на ноември.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

 

Популярни новини от последната седмица