Свържи се с нас

Култура

Изложба ни пренася във времето, когато каруцата е смятана за трабант

Изложба на ЕМО „Етър“ ни пренася във времето, когато каруцата е смятана за трабант, а файтонът за мерцедес

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Уредниците Росица Бинева и Павлина Дамянова представиха една от най-популярните изложби на Етнографски музей на открито „Етър“. „Кога си на кон хем седиш, хем ходиш – конят в бита на балканджията“ гостува на Регионален исторически музей-Търговище и може да бъде разгледана в Славейковото училище до края на април. Това е първото гостуване на ЕМО „Етър“ в Търговище.

„Изложбата е интересен поглед върху нашето минало и е заслуженото признание за ролята на коня в живота на балканджията от ХІХ до 40-те години на ХХ век. Тя ни пренася в една отминала епоха на усилен труд, преклонение пред природата и дълбока почит към традициите.

„Кога си на кон хем си седиш, хем си ходиш” – шегуват се някога балканджиите. Конете са тяхното „превозно средство” по стръмните, тесни пътеки. Те са добри помощници в селското стопанство. Осигуряват поминъка на планинците, известен като кираджийство и кърджийство. Занаятите, свързани с функционалното им поддържане и изработване на амуниции – налбанство, сарачество, самарджийство, коларо-железарство – дават прехрана на голям брой майстори от региона“, разказва уредникът Росица Бинева.

От думите й става ясно, че навремето всяко семейство се стреми да притежава поне няколко коня. Тяхната сила, красота и брой олицетворяват социалния престиж на стопаните.

„Кон са назаем не дава” – той е другар, помощник и имане. Затова балканджиите почитат коня и на Тодоровден изразяват обичта и преклонението си пред неговата сила“, допълва Павлина Дамянова.

В изложбата „Кога си на кон хем седиш, хем ходиш – конят в бита на балканджията“ са представени над 100 експонати и много архивни снимки от фонда на Исторически музей–Горна Оряховица, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство–Трявна, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства–Троян, Държавен архив–Габрово, ЕМО „Етър” и сайта LostBulgaria.

снимка: ЕМО „Етър“

Основните акценти в изложбата

Конят в селския живот

Жеко, Кешо, Дуньо, Арап и Алчо – това са част от имената, с които селските стопани от Габровско наричат своите най-важни помощници – конете. Посетителите на изложбата могат да се запознаят с основните селскостопански дейности, които са невъзможни без конска сила – обработка на почвата, зариване на зърната при сеитба, превозване на товари, вършитба и т.н.

Конят в живота на града – един разказ за времето, когато каруцата е трабанта, а файтонът – мерцедесът.

За градските условия конете са предпочитани пред волове и биволи – движат се по-бързо, конските каруци са по-малки и по-комфортни. Функционирането на обществените служби също е немислима без коне. Във всеки хан, освен стаи за настаняване, има и обори за коне и волове.

Много важен поминък за габровци е търговията. Кираджиите са пътуващи търговци, които достигат до всички краища на Османската империя и пренасят стоките, произведени от габровските майстори.

В изложбата има тематични модули за занаятите, посветени на поддръжката на коня.

Налбантство

снимка: ЕМО „Етър“

Изработване на подкови
Подковата е метална пластина, която предпазва копитото от преждевременно износване. В изложбата са представени всички разновидности на подковите, използвани в миналото – зимни, летни, турски (поставят се на животни с дефектни чепки на копитата), магарешки, конски и волски.

Поставяне на подкови
Не случайно другото име на занаята е подковачество. Майсторът не се занимава само с изработването на подковата, а и с нейното поставяне. Това е един от най-устойчивите занаяти, практикуван в Габровско и в наши дни.

Самарджийство

снимка: ЕМО „Етър“

„То без самарджии няма да мине, ами дано не са аджамии, че ще ни обелят гърбовете, докато се научат” – народна поговорка, която напомня, че за всяка работа трябва да се придобие опит.

Опитни и известни са габровските самарджии и не е случайно, че един от най-старите еснафи в Габрово е техен. Изложбата „Когато си на кон хем седиш, хем ходиш – конят в бита на балканджията“ представя любопитна информация за видовете самари, за окомплектоването на стоката и пренасянето й със самар.

Сарачество

„Конят давам, юларят не давам”

снимка: ЕМО „Етър“

Появата на този занаят е свързана с използването на коня като товарно, ездитно и впрегатно животно. В изложбата е показан целият набор на конски принадлежности, изработвани от майсторите сарачи – хамут, палдъм, юзда, седло, юлар, дизгини и др.

Внимание се отделя и на транспортните средства – коли, каруци, талиги, брички, кабриолети, файтони. Те пътуват по пътищата, благодарение на уменията на колари и коларо-железари.

„Подкован кон уроки не го хващат”

Важен акцент в изложбата са народните поверия, празници и обичаи, свързани с почитането на коня – от вярванията, свързани с неговата сила – от него бягат всички нощни демони, през Тодоровден и обичаите, съпътстващи празника.

Изключително интересни за посетителите са пословиците и поговорките, представени в изложбата. Като любопитен акцент те вплитат устната народна традиция в общата концепция за преставането на коня като другар, помощник и имане.

За колорита на изложбата се разчита на мутафчийските изделия. Мутафчийството е сред най-добре развитите занаяти в миналото, свързан с отглеждането на кози, от които единствено се доставя суровината за изготвяне на мутафчийските изделия. Той е обвързан с разрастването на занаятите и търговията и оттам все по-широко използване на кираджийските кервани. Мутафчиите тъкат големи количества мутафчийски чували и торби за пренасяне на различни стоки. Между тях са характерните и за Габровско големи прешови – чували за жито, поставяни в каруците. Изработват и чулове за коне и биволи, дисаги, конски торби за зоб, конски чували и др. Изделията на мутафчиите са изключително здрави и функционални.

снимка: ЕМО „Етър“

В изложбата на ЕМО „Етър” се отделя специално внимание на детската аудитория, чрез модула с игри, гатанки и любопитни факти. Децата имат възможност с рисунки да изразят емоцията си от видяното.

Изложбата е придружена от два филма, представящи изработване на подкова и подковаване на кон – демонстрация на обичаи, свързани с Тодоровден.

„Когато си на кон хем седиш, хем ходиш –конят в бита на балканджията“ е представена в РИМ-Търговище от един от авторите и – Росица Бинева, уредник в отдел „Занаяти” и Павлина Дамянова, уредник в отдел „Духовна култура” в ЕМО „Етър“.

Освен в Регионален исторически музей- Търговище, изложбата е показвана в ЕМО „Етър”, РЕМ – Пловдив, ИМ – Тутракан и Музей при АИР Боженци, Национален антропологически музей, РИМ – Шумен, ИМ – Велинград и др.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица