Свържи се с нас

Култура

Книжовното наследство на Неофит Рилски показва изложба в НМО

225 години от рождението на «Патриарха на българските
писатели и педагози» и 183 г. от откриването на Габровското училище

Published

on

снимка: НМО – Габрово

Националният музей на образованието, който съхранява голяма част от книжовното наследство на Неофит Рилски, показва седем оригинални издания на първия учител, въвел взаимоучителната метода в откритото на 2 януари 1835 година в Габрово първо новобългарско училищe.

Сред тях е „Българска граматика“, издадена в Крагуевац, 1835 г. – първата граматика на български език.

Изложба „225 години от рождението на Неофит Рилски“, Арт коридор, Национален музей на образованието

Точният тираж на книгата не е известен, но е внушителен за времето си. Отец Неофит получава 387 граматики, издателите на учебника братя Мустакови изпращат в Габровското училище 535 броя.

Системният труд, който отразява езиковата действителност в българските земи, се приема за начало на новобългарската граматична традиция. Използва се като учебник в почти всички български училища през 30-те години на ХІХ век.

Изложба „225 години от рождението на Неофит Рилски“, Арт коридор, Национален музей на образованието

В продължение на три десетилетия не излиза от училищните стаи и преводът на Новия завет на Неофит. НМО показва две издания на завета – второто, отпечатано в Смирна през 1850 г. и третото – в Букурещ, три години по-късно.

Още един труд, който е актуален и се използва 165 години след неговото създаване, е речникът, отпечатан в Константинопол със заглавие „Христоматия на славянския език“.

„Христоматия на славянския език“

Също много използван през ХІХ век е и значителният по обем Лексикон към Христоматията (славяно-гръцки речник).

Отец Неофит цял живот работи над гръцко-български речник, който не издава. Въпреки това историята приема, че Неофит стои в основата на българската лексикография. За този лексикон научаваме от предговора на „Краткое и ясное изложение… на греческиа язик“, Белград, 1835 г. Речникът също е сред показаните оригинали.

Освен книгите на Неофит в арт коридора на музея е експонирана фотодокументална изложба за живота и делото на възрожденския учител, просветител и книжовник; за Габрово и училището, готово да приложи модерната Бел-Ланкастърска метода на обучение; за учениците на Неофит, записали имената си като най-ревностни български просветители и продължители на делото му.
Повечето от тях след завършване на обучението си стават учители – Захарий Круша в Копривщица, София и Самоков; Брайко хаджи Генович – в Карлово и Калофер; Христо поп Митев – в Карлово; Калист Луков – в Сопот, Габрово, Одрин и Самоков; Захарий Княжески – в Габрово и Търново; Илия Грудов и Цвятко Самарджиев – в Габрово.

„Българска граматика“

Новоткритите училища се организират по образец на Габровското училище и получават от него учебници и учебни помагала. Така то се превръща в „главен разсадник на българското образование“.

Васил Априлов сравнява посветения на българското пробуждане свещеник, педагог и писател със светско име Никола Поппетров Бенин, с Кирил и Методий. Неговият най-известен ученик Захари Зограф го представя като „човек, чрез когото е дошло благополучието на целия български народ”. Чешкият историк Константин Иречек, който става министър на народното просвещение когато Неофит умира (1881), го нарича „Патриарх на българските писатели и педагози”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица