Култура, Новини|05.01.2018 14:20

Книжовното наследство на Неофит Рилски показва изложба в НМО

снимка: НМО – Габрово

Националният музей на образованието, който съхранява голяма част от книжовното наследство на Неофит Рилски, показва седем оригинални издания на първия учител, въвел взаимоучителната метода в откритото на 2 януари 1835 година в Габрово първо новобългарско училищe.

Сред тях е „Българска граматика“, издадена в Крагуевац, 1835 г. – първата граматика на български език.

Изложба „225 години от рождението на Неофит Рилски“, Арт коридор, Национален музей на образованието

Точният тираж на книгата не е известен, но е внушителен за времето си. Отец Неофит получава 387 граматики, издателите на учебника братя Мустакови изпращат в Габровското училище 535 броя.

Системният труд, който отразява езиковата действителност в българските земи, се приема за начало на новобългарската граматична традиция. Използва се като учебник в почти всички български училища през 30-те години на ХІХ век.

Изложба „225 години от рождението на Неофит Рилски“, Арт коридор, Национален музей на образованието

В продължение на три десетилетия не излиза от училищните стаи и преводът на Новия завет на Неофит. НМО показва две издания на завета – второто, отпечатано в Смирна през 1850 г. и третото – в Букурещ, три години по-късно.

Още един труд, който е актуален и се използва 165 години след неговото създаване, е речникът, отпечатан в Константинопол със заглавие „Христоматия на славянския език“.

„Христоматия на славянския език“

Също много използван през ХІХ век е и значителният по обем Лексикон към Христоматията (славяно-гръцки речник).

Отец Неофит цял живот работи над гръцко-български речник, който не издава. Въпреки това историята приема, че Неофит стои в основата на българската лексикография. За този лексикон научаваме от предговора на „Краткое и ясное изложение… на греческиа язик“, Белград, 1835 г. Речникът също е сред показаните оригинали.

Освен книгите на Неофит в арт коридора на музея е експонирана фотодокументална изложба за живота и делото на възрожденския учител, просветител и книжовник; за Габрово и училището, готово да приложи модерната Бел-Ланкастърска метода на обучение; за учениците на Неофит, записали имената си като най-ревностни български просветители и продължители на делото му.
Повечето от тях след завършване на обучението си стават учители – Захарий Круша в Копривщица, София и Самоков; Брайко хаджи Генович – в Карлово и Калофер; Христо поп Митев – в Карлово; Калист Луков – в Сопот, Габрово, Одрин и Самоков; Захарий Княжески – в Габрово и Търново; Илия Грудов и Цвятко Самарджиев – в Габрово.

„Българска граматика“

Новоткритите училища се организират по образец на Габровското училище и получават от него учебници и учебни помагала. Така то се превръща в „главен разсадник на българското образование“.

Васил Априлов сравнява посветения на българското пробуждане свещеник, педагог и писател със светско име Никола Поппетров Бенин, с Кирил и Методий. Неговият най-известен ученик Захари Зограф го представя като „човек, чрез когото е дошло благополучието на целия български народ”. Чешкият историк Константин Иречек, който става министър на народното просвещение когато Неофит умира (1881), го нарича „Патриарх на българските писатели и педагози”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Етикети: , , , ,
  • Споделете тази публикация:
  • Facebook
  • Twitter

Напиши коментар