Свържи се с нас

Култура

Откриват обновената Шарланджийска работилница в ЕМО „Етър“

Обновената Шарланджийска работилница в ЕМО „Етър” съчетава традиция със съвременни технологии

Published

on

Шарланджийската работилница в ЕМО „Етър“

В ЕМО „Етър” ще бъде представен проекта „Как се вади шарлан” и ще бъде открита преустроената Шарланджийска работилница. Датата е 12 декември, началото – 12:15 часа.

Един шарланджия разказва за занаята си. Занаят, който отдавна не се практикува. Благодарение на чудесната игра на актьора Илия Костадинов, видеото представя едно минало, до което хиляди хора могат да се докоснат, да усетят мириса на орехи, да чуят потракването на съоръженията за добиване на масло от ядки, да чуят историята на занаята шарланджийство.

Къде според вас би стояло маслото от ядки – шарлан, ако си го представим в някоя съвременна магазинна верига за хранителни продукти? Безспорно на щанда с надпис БИО.

Как се вади шарлан

Преди век, такива надписи не са поставяни. Хората просто отиват в работилницата на шарланджията и купуват шарлан. Олиото в днешния му вид не съществува. Ядките се изпичат, след което от тях се изстисква растителното масло. Шарланът се добива основно от орехи и сусам. Получава се и от други видове семена и ядки.

Днес само в Етнографски музей на открито „Етър” се намира достъпна за посетители експозиция, представяща производството на шарлан от орехи. Доскоро, за разлика от другите работилници в „Етър”-а, тя бе статична, показваща основните съоръжения, свързани с производството на шарлан.

Шарланджийската работилница (част от вътрешността)

Одобреното за финансиране от Министерство на културата проектно предложение „Как се вади шарлан”, по проектна сесия ЗА ЧАСТИЧНО ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ В ОБЛАСТТА НА МУЗЕЙНОТО ДЕЛО И ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА, даде възможност да се преустрои и подобри визуалния разказ в Шарланджийската работилница, да се акцентира върху важните технологични процеси с ново осветление, съвременни софтуерни приложения и информационни модули.

Шарланджийската работилница (част от вътрешността)

В подновената експозиция посетителите не само имат възможност да чуят драматизирания разказ на шарланджията – стопанин на работилницата. Чрез интерактивно приложение могат да се запознаят с основните съоръжения и тяхната роля в производството на шарлан, да научат, любопитна информация за занаята шарланджийство, за орехите, за шарлана и неговото приложения в миналото.

Благодарение на екип на лаборатория за „Виртуална и разширена реалност” – част от първия научно-технологичен парк в България, е изработен специален софтуерен продукт – добавена реалност, който представя движението на мелничния механизъм.
Към съоръженията са експонирани нови инструменти и артефакти, подсилващи експозиционния разказ. Показан е още един аспект от дейността в една шарланджийска работилница – търговията с шарлан. Представени са експонати, свързани с пренасянето и съхраняването на шарлана при търговия на дребно.

Посетителите могат да видят и два интересни предмета, копия на оригинали, изработени от бакърджията майстор Петър Паунов.

Единият е кепче – мярка, отчитаща 250 и 500 грама. Кепчето е по-дълбоко от стандартното и прилича на черпак. Калайдисано е отвън и отвътре, защото при употреба се облива цялото и може да се окисли. Има и човка – език, за внимателно отливане на шарлана.

Кепче и шарланджийска фуния

Другият интересен предмет е шарланджийската фуния. Количеството, което събира е колкото една чаша. Накрайникът се слага в бутилка. Той е специален, извит, за да бие струята по стената на съда и да се вижда как бутилката се пълни равномерно. Ако от накрайника струята тече направо, тя се разпенва и вдига обема на шарлана. Така се лъжат и клиентите, и шарланджията. Само два вида фунии – кръчмарската и шарланджийската, са цилиндрични, другите са конусни.

Проучването, подготовката и реализацията на проекта бе едно изключително предизвикателство, което нямаше да бъде успешно без широкоспектърния екип, който стои зад реализацията му. Това са музейни специалисти, майстори, дизайнер, фотограф, оператор, художник, софтуерен специалист и журналист. Нямаше да има своя цялостен характер без знанията на етнографи от страната, спомените на респонденти, без опита на съвременните производители на орехи и тахан.

По време на проучването бяха открити нови единомишленици за съхраняването на този интересен занаят: Лаборатория за „Виртуална и разширена реалност” – част от първия научно-технологичен парк в България, производители на орехи от с. Голямо Дряново и други населени места в страната.

Сред европейските музеи на открито ЕМО „Етър“ e определян като един от най-забележителните примери за представяне на занаятчийската култура в доиндустриалния период. Той притежава богат фонд от проучени и документирани занаятчийски традиции на национално ниво от Възраждането до наши дни. Обновената Шарланджийска работилница, която съчетава традиция със съвременни технологии, е важна стъпка към съхраняване на неповторимото минало на българския народ.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Култура

Писателката Даян Шаер гостува на габровци

Published

on

Писателката Даян Шаер гостува на габровци в Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“. Даян Хасан Шаер е млада авторка от българо-сирийски произход. Тя определя себе си като мост между двете държави, древната сирийска култура и съвременното излъчване на модерна европейска жена се съчетават в нея и в литературното й творчество по интересен начин.

Писателската дарба тя носи в сърцето си, но необичайната ѝ фамилна история, развила се на два континента и в две твърде различни една от друга култури има своя принос за темите, които засяга в своите книги.

„Сирия бе една невероятна приказка  преди войната, като да разтвориш „1001 нощ“…, потапяш се в нея. Всяка страница е уникално различна и красива. За съжаление войната отне части от тази приказка, но постепенно в годините виждам, че тя започва отново да съгражда себе си. Беше някакъв много интересен контраст, като два различни свята, което се е запечатело някъде в мен, защото по-късно се ражда на страниците на първата ми книга“, казва самата писателка.

Първата ѝ книга – „Има ли места в Рая“, е книга за „историите, които ни променят завинаги. Това е приказка за безсмъртните мечти и заличените животи. За смелостта на младо момиче и за силата на духа, която идва при нас в най-трудните ни моменти. За горещината на лятото и тази на любовта, която гори вътре в нас. И за небето… Това, към което гледаме, когато имаме нужда от Надежда. Но от тези небеса не падат звезди, а бомби. И не сбъдват желания, а взимат животи…“ 

Великият Стефан Данаилов за втората книга на Шаер, наречена „Да откраднеш сърцето на Дявола“: „Признавам, че когато посегнах към ръкописа на бъдещата книга на Даян Шаер се подведох по атрактивността на заглавието. Не очаквах да намеря един дълбок, разтърсващ разказ за вечното човешко чувство – Любовта. Възхитен съм от умението на младата авторка да рисува незабравими цветни картини, в които потапя съдбите на своите герои. Романът се чете на един дъх и не само заради преплитането на житейските им съдби, а заради дълбоко философските изводи за това, което ни се случва докато се вливаме в голямата човешка навалица на времето, в което живеем…“

Третата книга на Даян Шаер дава отговор на въпроса как живее в България сирийка, избягала от войната заедно с трите си дъщери. Историята, която тя разказва в романа си „На моята майка Сирия“ е по действителен случай.

„Вдовицата  на времето“  е четвъртата книга на писателката. Тук Даян Шаер е коренно различна от предишните си заглавия. Книгата е в стил анти-утопия. Както самата Шаер казва: „Анти-утопията си е един измислен свят, който ти изграждаш в своето въображение и е много трудно да го изпипаш така, че читателят да повярва в него…“. Сюжетът на историята е базиран на случка, преживяна от самата авторка.

Най-новата, пета книга на писателката, се нарича „Събуди твореца в теб“ – „Всеки от нас съдържа в себе си стотици истории, за които понякога дори не подозира. Тази книга ще ви помогне да ги изведете вън от себе си и да им дадете живота, който заслужават. „Събуди твореца в теб“ е началото на едно приключение. Вашето неповторимо проглеждане в себе си и отвъд себе си…“

В наръчника „Събуди твореца в теб“ на Даян Шаер читателят ще открие:изпитани стъпки и методи за развиване на личната креативност; любопитни факти от литературния живот и работното място на световноизвестни автори; съвети за създаване на завладяващ сюжет; специално разработен въпросник за изграждане на пълнокръвни персонажи; упражнения, чрез които да приложите тайните на качественото писане; отговор на въпроса „Как да издам своята книга?“

Екипът на Габровската регионална библиотека и нейните партньори канят всички четящи габровци за интересната среща-разговор с писателката Даян Шаер и многоликото ѝ творчество на 18 април, четвъртък, от 17.15 часа в читалня „Д-р П. Цончев“, I етаж, централна сграда на библиотеката.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица