Култура, Новини|20.11.2017 15:43

13 млн. души са видели двата яхнаджийски камъка, пренесени в „Етър”-а

снимка: ЕМО „Етър“

По време на документалното и теренно проучване при подготовката на проекта „Как се вади шарлан” бяха открити интересни материали, събития и разкази, свързани с историята на занаята. Голяма част от тях не можаха да намерят място в експозицията.

Росица Бинева – уредник отдел „Занаяти”, разказа любопитен епизод около изграждане на Шарланджийската работиница в „Етър”-а през 70-те години на ХХ век. Оказва се, че благодарение на пренесените в музея два яхнаджийски камъка от казанлъшкото село Енина, 13 млн. посетители са имали шанса да ги видят и да се докоснат до историята на занаята шарланджийство.

Във фонда на Държавния архив в Стара Загора (фонд №1441) се съхраняват материали и документи, събирани от Петко Пройков Китипов (1893-1989 г.) – краевед и историк. Роден и израснал в казанлъшкото село Енина. През 1907 г. завършва класното училище в Казанлък, а през 1911 г. – Педагогическото училище. Участва в Първата световна война като ротен командир.

След войната Петко Китипов работи като първоначален учител в селата Дълбок кладенец, Борисовградско (днес Първомайско), Гурково и в с. Етъра (Габровско). От 1934 г. до кончината си живее във Варна.

снимка: ЕМО „Етър“

Той събира и обработва материали, свързани с историята на Варна, но преобладаващата част от неговото научно творчество е посветена на миналото на родния му край. Събира десетилетия наред документи, спомени, сведения, свързани с културно-историческото минало на с. Енина.

Автор е на редица проучвания, статии за историята на училището, читалището, нравите и обичаите в селото. Издава книгата „Миналото на с. Енина”.

Негови материали са публикувани в книгата „Из живота на Стара Енина“, издадена от дъщеря му доц. д-р Людмила П. Китипова – Попова, която продължава неговата мисия.
В проучванията си Китипов отделя особено внимание на характерния за енинци шарланджийски занаят.

Освен последователността при обработката на материалите, спомените и документите, впечатление правят всеотдайността и ентусиазма, с които Петко Китипов отстоява идеята за изграждане на музейна сбирка, посветена на историята, поминъка, образованието и традициите в Енина.

В кореспонденция със свои съмишленици той много често поставя този въпрос и искрено страда от безхаберието на жителите на селото към съхраняването на местната история.

В едно писмо до Стефан Попиванов от Казанлък (от 2 ноември 1972 г.) срещаме следните редове: „… В разговор с някакви хора узнах, че габровци са вдигнали от селото единствените два яхнаджийски камъка, за да уреждат битовия си музей в Етъра, без никой от нашите да се заинтересува, че ограбват нещо съществено от миналото на тази енинска промишленост”.

Истината е, че при изграждането на Занаятчийската чаршия в „Етър”-а оформянето на експозицията в Шарланджийската работилница е възложено с договор на майстор Жельо Добрев Желев от с. Енина. В този документ се казва, че Желев трябва да извърши проучване и издирване на инструменти и съоръжения за шарланджийския занаят в селата от Казанлъшко, да ги пренесе и инсталира в музея.

снимка: ЕМО „Етър“

Мечтата на Петко Китипов, за музейна сбирка в Енина не се осъществява. Няма информация дали е дошъл да види на място, в „Етър”-а, къде и как са пренесени двата яхнаджийски камъка, но днес благодарение на тази експозиция повече от 13 милиона посетители от страна и чужбина са имали възможност да се запознаят с този важен за епохата на Възраждането занаят.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Етикети: , , , , ,
  • Споделете тази публикация:
  • Facebook
  • Twitter

Напиши коментар