Свържи се с нас

Новини

Сензационно! 21 крадени милиона се въртят около Троян, май…

Published

on

снимка: Troyanpress.com

Обирджията на века Петко Митевски от Троян бе осъден на 15 години затвор, както и да върне откраднатите от Алфабанк България пари в размер на 21,5 млн. лева.

Въпросът „Къде са парите?” бе задаван многократно по време на процеса, но така и не получи отговор.

„Никой друг не е имал възможност да борави с ключа“ (освен главния касиер на банката Петко Митевски) – обясни по време на пледоарите адвокатът на банката Ина Лулчева, пред Софийски градски съд.

Какво се е случило с тези пари? Никой не знае, а подсъдимият мълчи! Прокуратурата в обвинителната пледоария твърди, че Митевски е използвал парите за лични нужди.

Известно е, че Петко Митевски е от град Троян и е работил като Главен касиер в Алфабанк България, а това е от най-обсъжданите случаи през последните 7 години, познат на всички.

Какво обаче не знаем?

Петко Митевски има сестра, която се казва Теменужка Бояджиева и е съпруга на скандално известния бизнесмен от Троян Борис Бояджиев, свързван с името на Иван Костов и кръговете около него. Именно Бояджиев се е възползвал от всички видове приватизационни сделки, като на безценица придобива множество имоти през годините на прехода.

Сред най-сладките придобивки на Бояджиев безспорно е троянското предприятие „Балканска звезда”, което е произвеждало електродвигатели.

На 14.11.2003 г. Общинския съвет – Троян гласува да бъде продадено тогавашното общинско предприятия „Балканска звезда“ – ЕООД (обн. ДВ. Бр. 90/10.10.2003 г. Публичен регистър, Партида „А” Приватизация на дружество с общинско участие в капитала, Публично Досие № А004) за цената от 190 800 лева, цената на един апартамент в Троян.

За купувач е обявен „Индустриален център Искър” – АД като скрит собственик на това дружество е Борис Бояджиев. Към настоящия момент управител на центъра е сестрата на Борис Бояджиев (г-жа Карамболова по мъж видно от Търговския регистър), която на свой ред е назначила Бояджиев за управител на „Балканска звезда”.

Какво общо имат „Ел­­пром Харманли” – АД и „Балканска звезда” – ЕООД?!

Синът на Бояджиев, Тодор Бояджиев, е управител на „Елпром Харманли” АД, като дружеството е придобито по време на масовата приватизация, както и други активи по същия особен начин.

Борис Бояджиев се свързва с лица близки до Иван Костов, а това, разбира се, обяснява всичко, както в годините на прехода, така и сега.

В периода от 2003 до 2010 година в „Балканска звезда“ – ЕООД, не се случва нищо съществено, това е съдбата и на „Елпром Харманли” АД.

През 2011 година инж. Теодор Енев започва работа в „Балканска звезда” ЕООД, тъй като „ЕЛМА” АД вече е на крачка от несъстоятелността, която през 2012 г. вече е факт. Дъщерното на „ЕЛМА” АД дружество „Елматех” АД е във финансов колапс, както и всички други предприятия на Баневи.

През 2011 г. „Балканска звезда” ЕООД прави опит да стартира производство на мотори, като благодарение на инж. Теодор Енев и екипа му от над 30 души, които отиват с него в цеха находящ се на ул. Васил Левски, все пак се стартира сглобяване на ел. мотори. Това скоро приключва, когато през 2016 г. инж. Енев се връща обратно в някогашната „Елма” АД/н/., което всъщност е правоприемника и на „Елпром Троян” ЕООД.

Самият инж. Теодор Енев коментира, че за тези 5 години „Балканска Звезда”-ЕООД използва вакума на пазара и започва да произвежда електромотори разработени от него в Елпром и Елма. Иначе казано това е било нещо като монтажен цех, видно от снимката в примитивни условия напомнящи гаражна търговия, без експертиза и история.

Възходът на „Балканска звезда” и „Елпром Харманли” започва през есента на 2011 година като Борис Бояджиев започва да налива огромни средства в закупуването на машини и техника за предприятието.От къде са тези средства? Каква е ролята на Теменужка Бояджиева сестрата на Петко Митевски? Предстои да разберем…

А между другото може би истината излезе наяве още преди две седмици. На 15 юни сайтът ТроянПрес публикува информация за протеста пред Съдебната палата, провел се ден по-рано. Той бе организиран от така наречените „борци за съдебна реформа“.

От ляво надясно: Мъжът с очилата е Тодор Бояджиев, до него баща му Борис Бояджиев и техният адвокат Радан Кънев

От информационната агенция качиха снимка от митинга, на която ясно се вижда, че Борис Бояджиев заедно с неговия син Тодор Бояджиев и техният адвокат Радан Кънев рамо до рамо скандират за свалянето на главния прокурор Сотир Цацаров.

„Истинският реформатор Борис Бояджиев показа, че е такъв и подкрепя видно новоизлюпените соросоидски партии в България. Остана да разберем дали „Балканска звезда“ в лицето на Борис Бояджиев финансират протестърите, които искат падането на Главния прокурор и свалянето на правителството“, пише ТроянПрес. От там задават и въпроса дали собственикът на „Балканска звезда“ не е финансирал протеста пред Съдебната палата.

Дали пък милионите, откраднати от Митевски не се въртят някъде из Троян? Би било интересно Икономическа полиция, а защо не и прокуратурата, да огледат по-задълбочено бизнесделата в китния балкански град.

Разследване на в.Труд, публикувано в TroyanPress.com.

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица