Свържи се с нас

Култура

В ЕМО „Етър” някои плетоха в името на своя кауза, други за удоволствие, а трети от любопитство

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Не всеки може да плете, но всеки може да се научи. Плетенето има силно социално значение, тъй като сближава хората. В това са убедени участниците в инициативата „На седянка с куки и шарени кълбета”, която се проведе на 10 юни в Етнографски музей на открито „Етър”, като част от проявите, свързани със Световния ден на плетенето.

На няколко места в музея посетителите можеха да видят различни начини на плетене – с една, с две или с пет куки.

снимка: ЕМО „Етър“

Да се научиш да плетеш Калоферска дантела за един ден е невъзможно, но туристите имаха възможността да наблюдават уменията на няколко майсторки от Горна Оряховица и да чуят интересните им разкази за историята на това занятие, благодарение на което много семейства в миналото успяват да построят къщите си.

За едни плетенето успокоява, за други е интересно, за трети – кауза.

„Изплети топлина”, така са нарекли своята кампания група хора, които създават облекла за бездомните. Маргарита Соколова от София е двигател на идеята. Тя идва в ЕМО „Етър”, за да популяризира плетенето в полза на хората в нужда и около нея бързо се събират много посетители, особено деца.

снимка: ЕМО „Етър“

„Подкрепяме бездомните вече шест години. Плетем шапки, шалове и ръкавици, за да се стоплят хората в нужда в студените зимни дни. Вече сме стоплили шест хиляди бездомни”, разказва Маргарита Соколова без да спира да показва на малчуганите около себе си първите стъпки в плетенето.

снимка: ЕМО „Етър“

Деца, жени и мъже се учат да плетат, увлечени от „Мисия топлина”.

„Чрез плетенето успяваме да съберем и хората в нужда, и плетящите, и дарителите, които предоставят прежда. Не е необходимо да имаш определен социален статус, за да участваш в такава благотворителната инициатива, просто трябва да имаш желание.”

Опитът на Маргарита Соколова показва, че бездомните хора в България са много. Тя цитира становища на неправителствени организации, според които става въпрос за над 100 000 души. Официалната статистика драстично се разминава с това твърдение.

„За институциите, за да си бездомен, трябва да отговаряш на определени критерии, да пребиваваш в някакъв тип социално заведение. Много бездомни не стигат изобщо до там.”

В Луковит има жена, която спи под мост. Това казват две момичета – Божидара и Преслава на 12 години, които са седнали с куки в ръцете до Маргарита на Чардака на Табаханата в ЕМО „Етър” и се заслушват в думите й. Летните си ваканции момичетата прекарват на село и вече се замислят да помолят бабите си да ги научат да плетат.

снимка: ЕМО „Етър“

Близо до Книгопродавницата в музея жени от разградското село Побит камък обсъждат доста по-весели теми. Една от тях е: „Могат ли мъжете да се научат да плетат?”. С известно съчувствие те поглеждат куките в мъжките пръсти, бавните движения и сериозната концентрация и отсичат, че най-лесно се плете на една кука. Това предизвиква учудването на представител на силния пол, който е проявил любопитство и се е осмелил да заплете бримки от подадената му прежда.

Андон Черковски от Стара Загора насърчава съпругата си Димитринка да покаже своите умения. Семейството е дошло специално за Деня на плетенето в ЕМО „Етър”.

„Моята съпруга се научи да плете сама, ползвайки интернет. Чете много сайтове, включително и английски. Събират се с нейни приятелки и споделят опит. Заниманието е интересно, има много неща от миналото, които се преоткриват днес. Много млади хора предпочитат да си купят ръчно изработени неща – шалове, шапки, ръкавици”, уверява Андон Черковски.

Той не се колебае да доведе съпругата си в ЕМО „Етър” за Деня на плетенето, но увереността му значително спада, когато жените от разградското село Побит камък му връчват куките.

Те членуват в читалище „Самообразование” и представят плетене на една, две и пет куки. От малки са се учили да плетат от своите баби, харесва им и ги успокоява. Плетат без да поглеждат ръкоделието. Вместо това, могат да гледат сериала си. Представителките на читалището показват изплетен предмет с ширина над метър и дължина над метър и четиридесет, върху който е изобразена Богородица. Става ясно, че са го донесли да го представят в ЕМО „Етър” пред повече хора, а иначе е дарение за църквата в селото, където предстои да бъде сложен на една от стените.

снимка: ЕМО „Етър“

Плетенето с пет куки може да е голям майсторлък, но всъщност важни са естетическите качества на плетивото. Първите плетачки, които днес можеха да бъдат видени при влизане в музея изработваха плетива с една кука.

Наистина, не всеки може да плете, но всеки може да се научи. В Световния ден на плетенето на открито в ЕМО „Етър” се включиха и виртуози с куките, и любители, и начинаещи. Плетоха жени, деца и дори мъже. Някои плетоха в името на своя кауза, други за удоволствие, трети – от любопитство. Всеки с убеждението, че след Световния ден на плетенето куките и шарените кълбета трябва да станат част от ежедневието на техните семейства.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Култура

Писателката Даян Шаер гостува на габровци

Published

on

Писателката Даян Шаер гостува на габровци в Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“. Даян Хасан Шаер е млада авторка от българо-сирийски произход. Тя определя себе си като мост между двете държави, древната сирийска култура и съвременното излъчване на модерна европейска жена се съчетават в нея и в литературното й творчество по интересен начин.

Писателската дарба тя носи в сърцето си, но необичайната ѝ фамилна история, развила се на два континента и в две твърде различни една от друга култури има своя принос за темите, които засяга в своите книги.

„Сирия бе една невероятна приказка  преди войната, като да разтвориш „1001 нощ“…, потапяш се в нея. Всяка страница е уникално различна и красива. За съжаление войната отне части от тази приказка, но постепенно в годините виждам, че тя започва отново да съгражда себе си. Беше някакъв много интересен контраст, като два различни свята, което се е запечатело някъде в мен, защото по-късно се ражда на страниците на първата ми книга“, казва самата писателка.

Първата ѝ книга – „Има ли места в Рая“, е книга за „историите, които ни променят завинаги. Това е приказка за безсмъртните мечти и заличените животи. За смелостта на младо момиче и за силата на духа, която идва при нас в най-трудните ни моменти. За горещината на лятото и тази на любовта, която гори вътре в нас. И за небето… Това, към което гледаме, когато имаме нужда от Надежда. Но от тези небеса не падат звезди, а бомби. И не сбъдват желания, а взимат животи…“ 

Великият Стефан Данаилов за втората книга на Шаер, наречена „Да откраднеш сърцето на Дявола“: „Признавам, че когато посегнах към ръкописа на бъдещата книга на Даян Шаер се подведох по атрактивността на заглавието. Не очаквах да намеря един дълбок, разтърсващ разказ за вечното човешко чувство – Любовта. Възхитен съм от умението на младата авторка да рисува незабравими цветни картини, в които потапя съдбите на своите герои. Романът се чете на един дъх и не само заради преплитането на житейските им съдби, а заради дълбоко философските изводи за това, което ни се случва докато се вливаме в голямата човешка навалица на времето, в което живеем…“

Третата книга на Даян Шаер дава отговор на въпроса как живее в България сирийка, избягала от войната заедно с трите си дъщери. Историята, която тя разказва в романа си „На моята майка Сирия“ е по действителен случай.

„Вдовицата  на времето“  е четвъртата книга на писателката. Тук Даян Шаер е коренно различна от предишните си заглавия. Книгата е в стил анти-утопия. Както самата Шаер казва: „Анти-утопията си е един измислен свят, който ти изграждаш в своето въображение и е много трудно да го изпипаш така, че читателят да повярва в него…“. Сюжетът на историята е базиран на случка, преживяна от самата авторка.

Най-новата, пета книга на писателката, се нарича „Събуди твореца в теб“ – „Всеки от нас съдържа в себе си стотици истории, за които понякога дори не подозира. Тази книга ще ви помогне да ги изведете вън от себе си и да им дадете живота, който заслужават. „Събуди твореца в теб“ е началото на едно приключение. Вашето неповторимо проглеждане в себе си и отвъд себе си…“

В наръчника „Събуди твореца в теб“ на Даян Шаер читателят ще открие:изпитани стъпки и методи за развиване на личната креативност; любопитни факти от литературния живот и работното място на световноизвестни автори; съвети за създаване на завладяващ сюжет; специално разработен въпросник за изграждане на пълнокръвни персонажи; упражнения, чрез които да приложите тайните на качественото писане; отговор на въпроса „Как да издам своята книга?“

Екипът на Габровската регионална библиотека и нейните партньори канят всички четящи габровци за интересната среща-разговор с писателката Даян Шаер и многоликото ѝ творчество на 18 април, четвъртък, от 17.15 часа в читалня „Д-р П. Цончев“, I етаж, централна сграда на библиотеката.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица