Свържи се с нас

Новини

Област Габрово продължава да се топи и застарява

Published

on

снимка: Тодор Тодоров, фото „Спринт“

Към 31.12.2016 година населението на област Габрово е 112 334 души, което представлява 1.6% от населението на страната и 13.9% от населението на Северен централен район. В сравнение с 2015 г. населението на областта намалява с 1 938 или с 1.7%, като най-голямо е в община Трявна – с 2.0% , следвана от община Габрово – 1.8% и Дряново и Севлиево с 1.5%.

Мъжете в областта са 54 239 (48.3%), а жените 58 095 (51.7%) или на 1000 мъже се падат 1071 жени. Броят на мъжете преобладава до 50 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на област Габрово.

Продължава процесът на застаряване на населението в Габровска област. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 31 316 или 27.9% от населението на областта, като най-висок е този дял в общините Трявна – 31.1%, Дряново – 30.5%, Габрово – 27.5% и Севлиево – 26.8%.

В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта.

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените над 65 и повече годишна възраст е 32.4%, а на мъжете е 23.1%, като тази разлика се дължи на повишената смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Към 31.12.2016 г. децата до 15 години в областта са 12 758 или 11.4% от общото население, като спрямо 2015 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен –
18.2%, и Бургас – 15.4% от населението на областта. Общо в петнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Габрово – 11.4%, и Смолян – 11.5%. В регионален аспект делът на лицата под 15 години е най-висок в общините Севлиево и Дряново – съответно 12.8% и 11.4%, а най-нисък в община Трявна – 9.1%.

Към 31.12.2016 г. общият коефициент на възрастова зависимост в област Габрово е 64.6 %, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат малко повече от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2015 г. този коефициент е бил 63.4%.

Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 58.0%, отколкото в селата – 102.1%.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 47.5 години през 2015 г. нараства на 47.7 години в края на 2016 година.

Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 46.5 години, а в селата – 53.6 години.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.

За 2016 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2016 г. е 62 675 души, или 55.8% от населението на областта, като мъжете са 33 836, а жените – 28 839 души. През 2016 г. броят на трудоспособното население намалява с 1345 души, или със 2.1% спрямо предходната година.

Към края на 2016 г. в над трудоспособна възраст са 36 025 души, или 32.1%, а под трудоспособна възраст – 13 634 души, или 12.1% от населението на областта.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). Към 31.12.2016 г. в областта това съотношение е 48. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 89 млади хора.

Към 31.12.2016 г. в градовете на област Габрово живеят 91 904 души, или 81.8%, а в селата – 20 430 души, или 18.2% от населението на областта.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.

Раждаемост
През 2016 г. в областта са регистрирани 734 родени деца, като от тях 727 (99.0%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява със 67 деца, или с 8.4%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2016 г. е 6.4‰, а през предходната 2015 г. – 6.9‰.
Броят на живородените момчета 366, а този на живородените момичета е 361.

Раждаемостта в област Габрово е с най-ниски стойности (6.4‰) спрямо средната за страната, а най-висока е в област Сливен – 12.2‰.

Броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в областта, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.

Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2016 г. е 20 517 души, като спрямо предходната година намалява с 569.

Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2016 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.41. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.14, а през 2015 г. – 1.47.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.4 години през 2015 г. на 27.6 години през 2016 година.

През 2016 г. броят на извънбрачните живораждания е 508 или 69.9% от всички живораждания. Относителният дял на извънбрачните живораждания в селата (71.1%) е по-нисък отколкото в градовете (69.6%). В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните живораждания в общините Трявна (84.4%) и Габрово (69.8%).

Смъртност
Броят на умрелите лица в областта през 2016 г. е 2169 души, а коефициентът на обща смъртност – 19.1‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 65, или с 2.9%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Смъртността сред мъжете (20.2‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (18.2‰). През 2016 г. продължават силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (34.5‰) отколкото в градовете (15.7‰).

Показателят за преждевременната смъртност през 2016 г. (16.4%) се увеличава спрямо предходната 2015 г. (16.5%). В стойностите на показателя за преждевременната смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст до 64 години вкл. са 10.3% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 22.2%.

През 2016 г. в областта са починали 4 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.5‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 11.8‰, през 2005 г. – 6.4‰, а през 2015 – 3.8‰.

Бракове и бракоразводи
През 2016 г. са регистрирани 311 юридически брака – с 1.3% повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност1 е 2.7‰. Основна част от всички регистрирани бракове (268) са сред населението в градовете.

За 79.1% от жените и 79.4% от мъжете, сключили граждански брак през 2016 г., той е бил първи.
Броят на разводите в Габровска област през 2016 г. е 165, или с 3.5% по-малко от регистрираните през 2015 година. От всички прекратени бракове 84.8% се отнасят за населението в градовете.
Вътрешна миграция

През 2016 г. в Габровска област са се заселили 1675 души, а са се изселили 2171 или механичният прираст има отрицателна стойност – минус 496.

Естествен и механичен прираст на населението
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.

Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2016 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Габрово е намаляло с 1442 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 12.7‰ . Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 9.2‰, а в селата – минус 28.3‰, или намалението на населението в областта в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.

Област Габрово се нарежда на 4 място сред областите с най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст.

Източник: Статистически изследвания – Габрово при ТСБ – СЕВЕР.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица