Свържи се с нас

Култура

Докоснете се до Българското Възраждане с виртуална разходка в ЕМО „Етър“

Как чрез една виртуална разходка в ЕМО „Етър” можеш да почувстваш духа на Българското Възраждане

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Много посетители са споделяли, че копнеят да видят отново и отново Етнографския музей на открито „Етър”. За хората от габровския край е лесно. Решат ли могат да отидат когато поискат, за да внесат разнообразие в еднообразните събития от ежедневието си.

Музеят предлага дори абонаментни карти на много ниски цени, които няма как известните със своята пестеливост местни жители да не оценят.

На копнежа на хората от по-далечни места на страната и на живеещите в чужбина да посещават често ЕМО „Етър” е по-трудно да се откликне. Дори във времето на тоталната глобализация, разстоянията са си разстояния.

Глобализацията, обаче, ни донесе интернет и чрез него бързо се решават много трудни задачи. Каквато например е желанието на екипа на ЕМО „Етър” да сбъдне копнежите на хората, които искат да се връщат в това необикновено кътче, съхраняващо паметта за Българското Възраждане.

Гайтанджийска одая © Етнографския музей на открито „Етър”

Дори човек да е на другия край на света, може да влезе в музея, да види прочутата Чаршия и единствените у нас действащи водни съоръжения, да усети етърската атмосфера.

Това вече се случва, благодарение на възможността за виртуална разходка. Само че, вместо да прекрачите портата на ЕМО „Етър” трябва да влезете на официалния сайт на музея, от чиято първа страница да преминете направо към посещение на отделните обекти, чрез възможността за виртуална разходка. Тя дава възможност за достъп до кътчета в музея, които често остават скрити дори за най-наблюдателните туристи.

И така, нека виртуалната ни разходка започне сега.

Тепавица (в ляво имаме възможност да изберем музеен обект, а навигацията за управление на панорамата (приближаване, отдалечаване и др.) се намира в долната част) © Етнографския музей на открито „Етър”

Навигация за управление на Виртуалната разходка

Влизаме в прочутата Тепавица. Движещото се изображение ни позволява да огледаме всяко кътче от съоръжението. Тук в миналото се обработвал, за да се „уплътни” вече изтъкания вълнен плат.
След това се озоваваме във Воденицата караджейка, чиято врата е гостоприемно отворена.

Изображението позволява човек сам да избере посоката (движейки курсора на мишката) и да види дори дървените греди по тавана.

Воденица караджейка © Етнографския музей на открито „Етър”

Панорамният изглед на обектите около Часовниковата кула провокира всеки виртуален посетител да се задържи по-дълго. Вероятно заради изнесените навън шарени черги, а може би заради шанса да видиш детайли от мястото, които при реалното посещение са ти се изплъзнали.

С градски разкош ни посрещат пищните за българските условия одаи на Саковата къща. Завесите с богати драперии, сервизите, които днес почти не могат да бъдат открити в домовете ни, газената лампа, софата (диванът), печката на дърва – всички те са като произведения на изкуството, създадени както за битова употреба, така и за украса на дома. А в спалнята спокойно може да легне девойката с чувствително тяло от приказката „Принцесата и граховото зърно” на Андерсен. Не едно зърно, цял пакет грах да изсипят – няма да го усети, толкова пухкави са постелите. Но да не спираме в спалнята на Саковата къща.

Спалнята в Сакова къща © Етнографския музей на открито „Етър”

Още много неща има да видим, така че нека виртуалната ни разходка продължи.

Нощен поглед от Табаханата. Обширен чардак, на който да седнеш, да съзерцаваш звездите и да прехвърляш най-истинските си детски спомени, останали в теб от завладяващите истории на твоите дядо и баба. Ако ти е станало хладно или очите ти са натежали от сълзите на спомена, нека от чардака на Табаханата влезем в стаята с огнището. Скромна е, не е широка. В нея няма нищо излишно. А отвсякъде те обгръщат сигурност и уют. Тези усещания няма да те напуснат, когато бавно слезеш по дървените стълби от втория етаж на Табаханата, преминеш по Чаршията и се качиш в Къщата от село Тумбалово или в Къщата от село Гачевци.

Къща с работилница за музикални инструменти (село Тумбалово), II етаж © Етнографския музей на открито „Етър”

Двигателни механизни на чаркове © Етнографския музей на открито „Етър”

Виртуалната разходка ни води към действащата църква в музея, към чарковете и Воденицата долапкиня.

Забравихте ли света около себе си? Нищо чудно, че е така, защото заедно се потопихме в епохата на българското Възраждане. Ето така са живели нашите предци в Централна Стара планина тогава.
Сякаш човек се събужда от сън, когато виртуалната разходка свърши. Но нека мислим положително! Хубавото е, че виртуалната разходка на официалния уеб сайт на ЕМО „Етър” ни дава възможност да съпреживеем, когато и където можем.

До момента, в който ни се отдаде отново да посетим музея, за да си подарим едно преживяване в реалността.

Очаквайте скоро новият уеб сайт на Етнографски музей на открито „Етър”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Култура

Стартира конкурсът „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“

Published

on

Стартира Четвъртото издание на националния конкурс „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“. Крайният срок за участие е 10 април 2024 г., а седмица по-късно ще бъдат обявени победителите.

На 10 май изпратените за участие в конкурса плашила ще бъдат експонирани в различни части на музея. Награждаването на отличените ще се състои на 19 май. Ако на 30 и 31 март посетите музей „Етър“, може да си вземете билет с творческо преживяване „Претвори традициите!“. Той осигурява възможност да се разходите в музея, да се запознаете с особеностите на традиционното плашило и да направите свое. Може да включите своето плашило в националния конкурс на музей „Етър“ или да го вземете със себе си, за да Ви пази градината!

За първи път конкурс за плашила е организиран от екипа на музей „Етър“ през 2009 г. Плашилото – това човекоподобно чучело, облечено в стари дрехи, натъпкани със слама, направено, за да плаши и прогонва птиците от селскостопанските градини – някога е будело страх, а днес образът му провокира смях и веселие у габровци, прочути с чувството си за хумор, остроумието си и способността си да се самоиронизират. Изработените за конкурсите през 2015 г. и 2016 г. плашила „дефилираха“ на ежегодния международен габровски Карнавал.

Целта на конкурса е да се провокира интереса на участниците да се запознаят с традициите в направата на бостански плашила, използвани за опазване на реколтата; да се насърчат творческите способности и фантазията на младите хора; да се стимулира умението на децата да работят с различни естествени материали. В конкурса могат да се включат както индивидуални, така и групови творби.

Категориите са две – „Традиционно плашило“ и „Плашило в пенсия“. Всички плашила в категория „Традиционно плашило“ трябва да бъдат изработени от природни материали (дърво, хартия, глина, слама, текстил и др.). При изработване на плашилата за тази категория, е добре участниците максимално да се придържат към представата за традиционните плашила, използвани до 80-те години на XX век.

За категорията „Плашило в пенсия“ е допустимо използването на елементи от синтетични материали, а свободните интерпретации и богатото въображение са силно окуражавани.

Участниците, класирани на първо, второ, трето място във всяка от категориите получават предметни награди и отличителен документ. По преценка на журито, допълнително могат да бъдат учредени специални и поощрителни награди.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица