Свържи се с нас

Новини

Честита Баба Марта!

Published

on

image981

На 1-ви март празнуваме уникалния за България празник Баба Марта. На него се подаряват мартеници за здраве и късмет. Останал от древен езически обичай, празникът е запазен единствено от българите и отбелязва началото на пролетта.

Според традицията мартениците се носят или до 9 март – църковния празник Свети 40 мъченици, или до 25 март – църковния празник Благовещение. Закичената на този ден мартеница може да се свали и при виждането и на щъркел или лястовица, или на цъфнало плодно дръвче.

В народните представи пролетта идва с пристигането на Баба Марта. Месец март е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.

Негов знак е мартеницата, изплетена от бели и червени конци. Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало и силата.

Червеното е женското начало, здравето – знак на кръвта, на зачеването и раждането. На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец “март”.

Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на жени, моми, деца и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

От моето сърце ще взема червеното, от твоето лице ще взема бялото и ще нарека нашата мартеница за здраве, късмет и любов! Честита баба Марта!

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Любопитно

27 български дизайнерски продукта гостуват на Габрово

Published

on

Изложбата „Съвременен български продуктов дизайн“ ще може да се разгледа в зала 7А в Музея на хумора и сатирата в Габрово от днес, 26 март до 8 април. Тя се организира от MD – списанието за дизайн, интериор и архитектура в сътрудничество с Музея на хумора и сатирата и с подкрепата на Северноцентрално държавно предприятие – Габрово.

В изложбата ще бъдат показани 27 продукта на съвременни български дизайнери, шест от които са отличени с най-престижната международна награда за дизайн Red Dot. Нейни носители са сгъваемата бутилка на DiFOLD Origami Bottle, настолната лампа Infinity, създадена от дизайнера Лъчезар Цветанов, иновативния полувелосипед на Мартин Ангелов – Halfbike и снегоходките Small Foot на Петър Димитров и Иван Колев.

Другите два продукта с Red Dot, включени в изложбата, са дело на успешния български дизайнер Илиан Милинов – детския стол-клатушка LUMI и тестът за бременност Twip, направен от биоразградим материал по поръчка на Unicoms AG, Швейцария.

Изложбата е част от поредица от събития, свързани с популяризирането на българския дизайн и успехите на българските дизайнери. Продуктите са част от книгата „Български продуктов дизайн 2000/2022“ на издателство Бисмар, която излезе през юни 2023 г.

Общо 50 български дизайнери и студиа с разработените от тях над 350 продукта участват в книгата – представително двуезично издание, подготвено от екип от утвърдени професионалисти.

На повече от 400 страници са представени мебели, осветителни тела, превозни средства, уреди, инструменти, играчки, предмети за бита, съдове и много други продукти, дело на българските топ дизайнери. Голяма част от тях са носители на престижни международни награди за дизайн.

На 4 април от 13.30 часа в Залата на жирафите в Музея на хумора и сатирата в Габрово издателят инж. диз. Бистра Шишкова ще представи книгата „Български продуктов дизайн 2000/2022“ и ще се проведе дискусия, на тема „Бъдещето на гората и вторият живот на дървесината“.

В дискусията ще участват председателят на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) проф. д-р Васил Живков, доц. д-р Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет и председател на УС на Северноцентрално държавно предприятие (СЦДП), инж. Иван Недков, директор на СЦДП – Габрово и инж. Петър Дишков, представител на „Кроношпан България“ ЕООД – дружество, което оползотворява отпадъчна дървесина.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица