Свържи се с нас

Култура

ЕМО „Етър“ влезе в международен годишник, представен в Сорбоната

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Информация за Етнографски музей на открито „Етър” е публикувана в Годишник, който сръбския музей Старо село публикува. Изданието е с международен характер и е пето поред, като през тази година има амбицията да достигне до максимално широка аудитория.

„Книга за всичко (което искате да знаете за музеите на открито)”, това заглавие са избрали издателите от музея Старо село. Годишникът от 2016/2017 счупи всички рекорди, тъй като в него се включиха 35 автори от 18 страни.

В това издание особено важна роля играят музеите от Северна Америка – САЩ и Канада, но от Старо село заявиха, че са особено горди от участието на автори от музеи на открито в Австралия, Гана, Исландия и България, която се представя с ЕМО „Етър”.
Годишникът не е успешен само заради многото автори. Той достигне до широката аудитория, чрез качеството на текстовете, които са написани в популярен стил, характерен за по-масовите блогове.

През януари 2017 година Годишникът беше представен в Пантеона на Сорбоната във Франция.

Електронен вариант на Годишника ще бъде публикуван през пролетта на интернет-сайтовете на Асоциацията на музеите на открито, Association of European open-air museums (AEOM), както и на сайта на музея Старо село. Там потребителите могат да се запознаят с досегашните издания.

Чрез текстове и снимки авторите разказват историите на своите музеи и представят вижданията си как трябва да изглежда един музей на открито.

За читателите това е истинско пътуване от Сърбия, през България до Канада, без при това да се налага да ходят до музеите на открито там. Запознаят ли се с тях, обаче, няма как да не поискат да стегнат своя багаж и да направят една незабравима екскурзия.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Статията, посветена на ЕМО „Етър”

Етнографски музей на открито „Етър” – мисията да пренесеш миналото през съвременността и да го съхраниш за бъдещите поколения

Пристъпи ли пределите на единствения в България Етнографски музей на открито „Етър”, човек попада в свят, различен от съвременния – светът на възрожденските българи. Защо ние, хората които се стремим към широки магистрали и сгради с модернистична архитектура, сме толкова очаровани от дървените чардаци, покритите с плочи покриви, каменните дюкяни и калдаръма по тесните улички? Дали защото те, както и въртящото се колело на една вековна воденица ни напомнят, че сме част от древен народ?

В ЕМО „Етър” човек може да открие всичко това – и калдъръмени улички, и покрити с каменни плочи покриви на къщи, и дървени чардаци, и съоръжения, задвижвани от вода. В този единствен по рода си музей в България е представен живота на българите от региона на Централна Стара планина през втората половина на XVІІІ и ХІХ век. И когато се говори за ЕМО „Етър” думата „живот” е употребена в нейния буквален смисъл. Защото този музей е изпълнен с живот. От ранни зори майсторите отварят дюкяните по Чаршията и сами продават изработените пред погледите на посетителите изделия.

Пещта е запалена преди да пропеят първи петли, за да се изпекат в нея симидите от ръчно омесеното в нощви тесто. Чукчето на златаря напомня, че скоро ще е готов още един накит. Колелото на грънчаря се върти, за да може майсторът да извае от глината красива стомна.

Когато се разхожда из Чаршията, човек не може да пропусне Шекерджийската работилница, заради миризмата на бяло сладко, халва, захарни петлета и пестил. Към всичко това се прибавя и уханието на току-що приготвено на пясък кафе. Да, Чаршията в ЕМО „Етър” и днес кипи от живот, така както е било през Възраждането.

Действащи са и съоръженията, задвижвани от вода – гордостта на музея. На мястото, където днес се намира ЕМО „Етър” в края на ХVІІІ век е имало воденица-караджейка, а по-късно са построени тепавица и валевица. Тези уникални „in situ” съоръжения са останали непокътнати и очароват посетителите със своята автентичност.

От онова време е запазена и цялата система от канали и механизми. Чрез тях се задвижват водните колела, за да се смели зърното във водениците, а в тепавицата да се „уплътни” вече изтъкания вълнен плат.

Най-голямо приложение водата като двигател намира в характерното за региона на Габрово плетене на гайтан. Когато днес кажем струг, дали си представяме машина задвижвана от вода? Едва ли! Но струговете са едни от най-характерните технически съоръжения на вода за габровско през Възраждането. Дървостругарството съчетава природните дадености – богатството на гори и бързотечащи води, с майсторството и предприемчивостта на балканджиите.

ЕМО „Етър” пази спомени за миналото, затова тук са пренесени съществували на други места къщи, дюкяни и съоръжения. Екипът на музея амбициозно поглежда и към по-новото време. До средата на миналия век в България все още бе възможно да се видят традиционни технологии, чрез които населението се изхранва столетия наред. Днес в България няма друга културна институция, освен ЕМО „Етър”, в която може да се види сушило и пушило за сливи и мандра за подсирване на сирене и биене на масло.

През българското Възраждане особено важна е връзката между православната църква и образованието. Тя е представена в музея чрез храм „Свето Богоявление”, който е действащ и училището, намиращо се на неговия втори етаж. И двете реално са съществували в средата на ХІХ век в дряновското село Радовци.

Празниците са важни за живота на населението от Централна Стара планина. Затова в музея днес се представят обичаите и обредите, както са ги отбелязвали българите в миналото.

Най-голямата проява е ежегодният международен панаир на традиционните занаяти, който се организира през първия уикенд на месец септември.

Мисията, въплътена в Етнографски музей на открито „Етър” се реализира от майстори – занаятчии и амбициозен екип, който наброява 70 човека, разпределени в различни области – експертно-научна, работа с публиките, финансова и техническо обезпечаване. Работата на музея подпомагат младежи-доброволци и демонстратори на домашни занятия. Музеят работи целогодишно с лятно и зимно работно време, което го отличава от други подобни институции. Атестат за интересните експозиции и богатите фондове е големият туристически поток, който варира около 200 000 души годишно.

Ако имате желание да усетите утрото в подножието на Централна Стара планина или нощем да слушате ромона на реката, ЕМО „Етър” е идеалното място. Музеят разполага с хотел, чиято архитектура кореспондира с другите възрожденски постройки. В двете заведения за хранене – Възрожденска механа и механа „Странноприемница” обслужването е на ниво, а кухнята – типично българска.

ЕМО „Етър” не е само музей на открито, а мисия чрез която ние, българите, пренасяме миналото през съвременността, за да го съхраним за бъдещите поколения.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица