Свържи се с нас

Култура

Обновеният Търговски дюкян на „Етър”-а отвори врати (снимки)

Обновеният Търговски дюкян на „Етър”-а, още едно място в музея, където миналото се среща със съвременността

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Търговският дюкян е едно от любимите за посетителите в ЕМО „Етър” места. Там може да се намерят торби от козяк, предмети за бита от глина, дърво и метал, сътворени от истински майстори, пазители на старите български традиции.

Традиции, които няма как да изчезнат, докато съществува музей като този. Казва го Димитрина Илиева, първата която е работила в Търговския дюкян, при неговото създаване. Днес посетителите в ЕМО „Етър” я познават заради атрактивните техники, които е опознала и демонстрира – шиене с гайтан и боядисване на тъкани с естествени багрила.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Димитрина разказва своята история в новия Търговски дюкян. Той е на познатото от години място – първи етаж на Саковата къща в ЕМО „Етър”. Градски възрожденски стил, напълно в духа на музея, но когато човек влезе вътре открива, че тук миналото среща съвременността и отправя поглед към бъдещето. Дюкянът е едновременно традиционен и модерен.

Идеолог на тази нестандартна и успешна инициатива е доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър”. Само преди седмици помещението бе обновено, благодарение на творческия подход на дизайнера Христо Станкушев, чиято фантазия преплете минало и съвременност.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

На откриването на обновения Търговски дюкян стана тази среща поколенията, не само чрез интериора му – едновременно запазен и осъвременен, а и чрез присъствието на двама души, свързали професионалната си съдба с това място – Христо и Димитрина.

На 9 май 1968 година Димитрина Илиева започва да работи в дюкяна на ЕМО „Етър”. Тя е първата жена, която обслужва посетителите. За тези 48 години милиони хора получават етърска стока от нея.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Тогава, през 1968 г., дюкянът беше по-нагоре, срещу ковачницата. Произведеното от майсторите на музея се продаваше там. Имах желание да уча история и затова започнах да работя в „Етър”-а”, разказва Димитрина.

През 1999 г. тя се пенсионира, но не прекъсва своите занимания, свързани с музея. „Два занаята са мое хоби – работа с гайтани, за което имам майсторско свидетелство от 1978 г. и багрене с растения”, споделя тя.

Солниците, обикновени и резбовани, двойни или тройни, са впечатлили Димитрина още когато започва работа в дюкяна на ЕМО „Етър”.

„Този музей е единствен по рода си. При създаването му все още имаше майстори от старата генерация. Някои от занаятите вече не се срещат, но докато има ЕМО „Етър” традицията ще бъде пазена”, смята Димитрина.

Гайтанът е едно от любимите занимания на Димитрина. До средата на 19 век боядисването е ставало с растителни бои, след това се налагат химическите, но и днес има хора с алергии към тях.

„Да опознаваме миналото с поглед към бъдещето и да внимаваме в днешния ден – какво вършим, защото една постъпка може да промени целия ни живот”, казва Димитрина, жената продала първата стока от Търговския дюкян в ЕМО „Етър” преди 48 години, в далечната вече 1968.

Очаквайте разказите Красимира Василева и Диана Керекова, които днес, както го е правила в миналото Димитрина Илиева, продължават да популяризират българските занаятчийски традиции, благодарение на търговските си умения.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица