Свържи се с нас

Култура

Гривни звънкат под възглаве… Майсторство и изящество в куюмджийския занаят

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Изложбата „Гривни звънкат под възглаве… Майсторство и изящество в куюмджийския занаят” се реализира от Етнографски музей на открито „Етър” и Регионалните исторически музеи в Шумен, Ловеч и Габрово.

По време на периода представен в изложбата (края на ХVІІІ до първите години на ХХ век) куюмджийството е толкова престижен занаят, че майсторите са почитани наравно със свещениците, учителите и другите първенци на общността.

Със своите близо 400 експоната изложбата „Гривни звънкат под възглаве…Майсторство и изящество в куюмджийския занаят” представя характерните две направления при художествената обработка на метали. Златарството е изработка на ювелирни предмети от благородни метали (злато и сребро), а дюкмеджийство – създаване на предмети от неблагородни метали.

Изложбата запознава посетителите със съдбата на известни в миналото майстори, с използваните от тях техники, със специфичните инструменти, модели и форми.

Друг важен акцент е изяществото на изделията, изработвани от куюмджиите: накитите, изделията за бита и църковната утвар.

Най-популярните и разнообразни изделия са накитите. Те са белег на материално благополучие, съобразени са с формите на тялото и с носията, която допълват. Куюмджиите изработват накити за глава, за шия и гърди, за ръце и кръст.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Изложбата отделя подобаващо място на характерната за Габровско женска сукманена носия със сокайното забраждане и на Преславско-смядовската двупрестилчена носия със сокайно забраждане, носена в някои райони на Шуменско.

Интерес за публиката представляват изделията за бита. В началото на ХХ век в градските среди започват да навлизат различни видове подноси, чаши, зарфове, вилици и лъжици, изработени от български майстори. Много от тези предмети, както и новите модели накити, са подражание на западни образци.

В модула, посветен на църковната утвар, са представени предмети, с които свещениците изпълняват различни служби и тайнства. Изработването на ритуални предмети превръща занаятчията в творец. Освен добро познаване на техниката, се изисква той да прояви майсторство при украсата.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Дюкмеджийството е малко познато днес, но в миналото е било важна част от дейността на майсторите. Свързано е с изработка на практични предмети от олово, мед, бронз (мед и калай), дудия (цинк и калай), пиринч/месинг (мед и цинк). Изработваните изделия са предназначени:
– За домашни нужди – дръжки и резета за врати и прозорци, вилици и лъжици, барутници, оловни павурчета за ракия, светилници и др.
– За занаятчийски потреби – модели на куюмджийски изделия, мущи, дивити, пиринчени дръжки за ножове, дюлгерски отвеси, везни за кантари, печати на църкви и учреждения и т.н.
– Накити – пръстени, гривни, чапрази, обеци (основно от мед, бронз, месинг)

Предпоставка за просперитета на златарския занаят в град Шумен е наличието на значителен брой мюсюлмани, които проявяват подчертана склонност към битови вещи и накити от благородни метали. Образци на изработени изделия от българските куюмджии могат да бъдат видени в изложбата.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

За по-любознателните посетители, в изложбата е включена любопитна информация за значението и ролята на накитите в народните традиции, за обичаи и вярвания; за историята на занаята; за начина, по който куюмджиите са търгували или рекламирала стоката си.

Специален модул, посветен на децата, им дава възможност да се запознаят със занаята като се забавляват и играят. Видеоматериали представят интересни тематични презентации, като например „Как се гласи сокай” и „Основни техники в производството на изделия”.

За подготовката и реализацията на изложбата са използвани документи и материали, предоставени от Държавен архив-Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов”- Габрово, Исторически музей-Севлиево, Музей на художествените занаяти и приложни изкуства-Троян, както и личен архив и разкази на майсторите-куюмджии Тинчо Димитров и Лальо Колев.

Изложбата „Гривни звънкат под възглаве…Майсторство и изящество в куюмджийския занаят” се открива в ЕМО „Етър” на 12 декември, ден на Свети Спиридон – покровител на куюмджиите, който в едно от чудесата си превърнал змията в злато.

Тя ще бъде представена в изложбената зала на ЕМО „Етър” до края на месец април 2017 година.

Автори на изложбата са: Росица Бинева – уредник отдел „Занаяти”, ЕМО „Етър”; Николета Маринова, уредник отдел „Етнография”, РИМ-Габрово; Мариана Стефанова, уредник отдел „Фондове”, РИМ-Шумен; Силвия Вутева, уредник „Етнография” РИМ-Ловеч.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица