Свържи се с нас

Култура

Личности и събития от историята на габровския хумор

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

Най-новата изложба на Музея „Дом на хумора и сатирата” в зала 7 предлага документален разказ за хора и събития от историята на габровския хумор. Тя ще бъде открита на 24 ноември и първите й гости ще бъдат „героите” от експозицията, техни близки, наследници, приятели, ценители.

Историята е част от нас. Понякога не бързаме да я забелязваме, понякога вече е станало късно…
Затова избрахме малък отрязък от времето и се вгледахме в проекциите на габровския хумор в него. Изпъкнаха имена на личности, припомнихме си събития, мигове на съзидание, откривателства, постижения, поводи за срещи, вдъхновение, гордост. Като се огледахме, видяхме и собствените си стъпки по този широк и дълъг друм. По него се чуват и тежки, и пъргави стъпки. Поколенията се сменят. Това е кратък разказ за онова, което е било призвание, мисия, избор и живот на личностите, свързани с Дома на хумора и сатирата. А чрез него – с Габрово и по-нататък.

От изложбата ще научим кои са Радослав Бумов (1916-1984), Веселин Василев (1936-1990), Кою Янков (1916-2003), Стефан Фъртунов (1926-2010), Александър Керков (1901-1987), Миньо Попов – Дядо Миньо (1827-1911), Ран Босилек (1886-1958), Михаил Топалов (1921-2011), Петър Проданов (1932-2012), Йордан Хаджиев (1933), какво ги свързва с габровския хумор и с Дома на хумора и сатирата? А как с тази тема са свързани Радой Ралин (1923-2004), Борис Димовски (1925-2007), Тодор Цонев (1934-2004), Георги Чапкънов (1943) и руският литературен историк Дмитрий Николаев (1929)? Изложбата дава отговор чрез изобилен снимков материал, много документи от архива на Дома, от Държавен архив – Габрово, от Регионална библиотека „Априлов-Палаузов”. Посетителят ще научи какво се случва под покрива на Веселата къща, ще си припомни за Експерименталния сатирично-вариететен театър, за алманаха „Апропо”, излизал на четири езика, ще разбере за неосъществени изложби с политическа карикатура (на Тодор Цонев), ще може да проследи как се е зародила идеята за създаване на Дома на хумора и какви са били първоначално начертаните пред него хоризонти. Ще се убеди, че предприемчив габровец не е мит или журналистическа измислица: и в онези години на идеологически ограничения, организаторите на Фестивала на хумора не само са мечтали, но са дръзвали да прескочат железните завеси и например през 1973 година смело са поканили на Деветия фестивал самия Чарли Чаплин. В изложбата е показано и благодарственото писмо на големия комик.

В залата могат да се открият и още много други любопитни и ценни документи.

Изложбата дава възможност да се разлистят вестници с антикварна стойност и да се прочете какъв човек е габровецът (описан през 1924 г.), да се чуе мнението и на проф.Михалчев, на д-р Цончев, на акад. Михаил Арнаудов, на авторитети в ЮНЕСКО и редица наши и чужди творци, учени, общественици, политици.

Изложбата е създадена благодарение на спечелен от Музея проект в сесия на Министерството на културата за частично финансиране на проекти в областта на музейното дело и изобразителните изкуства. Партньорството с „Държавен архив” – Габрово и Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” допълва и обогатява съдържанието на подбрания материал. С благодарност трябва да споменем отзивчивостта на роднините и наследниците на личностите, на които е посветена изложбата, за проявената от тях съпричастност.

На посетителите ще бъде предложен цикъл от документални филми, в които отново – почти на живо! – ще се срещнем с лицата и ще съпреживеем събитията от изложбата. Тя ще има и втори живот – под формата на пътуваща колекция ще посети няколко гимназии в града, с които има предварителна договореност.

Убедени сме, че разказът за нашите достойни предшественици и съвременници ще съдейства на новите поколения да направят своя избор как да продължат да развиват започнатото и постигнатото до тук. Времето, през което габровският фолклорен хумор се утвърждава като национално богатство, когато се възражда и се развива карнавалът, когато се изгражда Музеят „Дом на хумора и сатирата”, за да впише трайно името на града сред водещите страни в световната смехова култура, е време, което трябва да помним и познаваме. С него можем да се гордеем, както и непременно да търсим проекциите му в бъдещето.

Автор: Венета Георгиева-Козарева, Музей „Дом на хумора и сатирата”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица