Свържи се с нас

Култура

Всяка купа сено прилича на майстора, който я е изградил

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Да изградиш купа със сено не е лесна работа. Формата, височината, обемът й – всичко това зависи от характера на майстора, който я създава.

Днес по селата все още можем да видим купи, които служат за изхранване на животните от едно стопанство.

Но купата със сено вече е нещо достойно да присъства в един музея.

Тя въздейства силно върху човешките сетива и успява да пренесе съзнанието ни в един изчезващ свят. Светът на нашите предци.

Първата купа от сено в Етнографски музей на открито „Етър“ е направена през 1966 година, когато е открита Възрожденската къща с механа и е оформен нейния двор.

Самата постройка е копия на съществувала някога къща в квартал Етъра.

При създаването й в музея е решено помещенията от долния етаж да бъдат пригодени за механа, вместо за животински обори. Дворът е запазен в оригинален вид, включително и със съществувалата в него купа със сено.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

В ЕМО „Етър“ тя е пригодена за нуждите на посетителите, като от нея е направена оригинална беседка. За купата се използват 2 тона сено.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Не е проста работа да направиш купа със сено. Днес не са много хората, които могат да се справят с тази изискваща познание и опит работа.

През годините купата в ЕМО „Етър“ се свързва с името на бай Кольо Коев.

През 2006 година е направена нова купа със сено от Ганчо Христов.

През 2010 година купата е изградена от Стоян Стоянов, млад мъж от квартал Нова махала.

От лятото на 2016 година е последната купа със сено в ЕМО „Етър“.

Създава я Дамян Христов, екскурзовод в музея, който е запознат тънкостите на тази работа, характерна за българите допреди няколко десетилетия, но непозната за доста хора днес.

Купите със сено по някакъв начин приличат на създателя си.

Купата в ЕМО „Етър“ през годините също е била различна. Но има принципи, които се спазват при изграждането й.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

В средата на всяка купа има кол, около който да се задържи сеното. Колът служи и за опора на човека, който я изгражда. Накрая се слага едно гърне.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Купата в ЕМО „Етър“ е интересно и привлекателно съоръжение, което до голяма степен създава атмосфера за посетителите около Къщата с механа. Туристите могат да седнат под нея и да се потопят в миналото на фона на приятната музика и шума на реката.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Музей „Етър“ участва в Международна конференция на ИКОМ

Представители на музей „Етър” участват в конференция на ИКОМ в Загреб

Директорът на музей „Етър” проф. д-р Светла Димитрова и ръководителят на отдел „Работа с публики” Светлозар Тодоров вземат участие в международната конференция „Нематериалното наследство – предизвикателство за политиката за управление и събиране”.

Форумът се провежда в Загреб от 17 до 20 октомври и е организиран от ИКОМ за Югоизточна Европа и етнографския музей в хърватската столица. Партньори са ИКОМ Хърватия, ИКОМ Словения и няколко музея. Събитието е подкрепено от Министерство на културата на Хърватия и от властите в Загреб.

Чрез тази конференция се отбелязва 17 октомври като Международен ден на нематериалното наследство. През 2003 година в Париж е приета Конвенцията на ЮНЕСКО за безопасност на нематериалното културно наследство. Участниците в конференцията обсъждат предизвикателствата, които стоят пред музеите по отношение на техния принос в това направление.

В конференцията са включени множество модули – лекции, семинари, прожекции на филми, формални и неформални дискусии. Чрез тях участниците обменят опит за опазване на нематериалното културно наследство на местно, национално и международно ниво.

Музей „Етър” стана член на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите в началото на 2017 година. Организацията, известна като ИКОМ (ICOM – International Council of Museums), представлява световната общност и събира 172 комитета, 35 000 члена и 20 000 музея.

Ангажирана е със съхраняването и защитата на културните ценности в световен мащаб.

Етичният кодекс на ИКОМ е насочен към световната музейна общност и дава един минимум от професионални стандарти за работата на музеите и техните служители. Организацията има и дипломатическа мисия, свързана със световното културно наследство и действа в 136 държави и територии.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Държавният архив в Габрово отпразнува 60 години

На 14 октомври в тържествената обстановка на библиотеката на Техническия университет, Държавен архив – Габрово отбеляза 60-та си годишнина. Своите приветствия отправиха доц. д-р Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви” и Ивелина Димитрова – директор на Дирекция „Регионален държавен архив” – Велико Търново.

снимка: Държавен архив – Габрово

Доц. Груев предаде на Габровския архив документи на писателя, издател и политик Евтим Дабев, дарени от неговите наследници, които ще допълнят фонда му.

Официални гости на събитието бяха Кристина Сидорова – народен представител от Габровски избирателен район, Невена Петкова – Областен управител на Област Габрово, Лена Георгиева – председател на Общински съвет – Габрово, Нела Рачевиц – и.д. кмет на Община Габрово.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

По случай празника поздравителни адреси бяха изпратени и от Регионално управление на образованието, Национален музей на образованието, Дом на хумора и сатирата, Териториално статистическо бюро, Регионален исторически музей, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов”, Дом на културата „Емануил Манолов”, Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, Гражданско комитет „Памет Габровска”, Дружество на писателите, Природоматематическа гимназия „акад. Иван Гюзелев”, ОУ „Христо Ботев”, ОУ „Иван Вазов”, от Държавен архив – Велико Търново, от дарители и приятели.

Гости на събитието бяха колеги от сродни институции, директори на училища, бивши кметове на Габрово, както и много колеги архивисти, сред които и неговите ръководители през годините Донка Ботева и Юлия Бързакова. Тържеството уважиха още дарители, приятели, журналисти и общественици.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

За втора поредна година, гост на празника бе г-жа Микаела Енгел – правнучка на големия габровски индустриалец Иван Хаджиберов. С грамоти бяха отличени дарителите на Държавен архив за тази година – д-р Игнат Цанков, Венета Георгиева-Козарева, проф. Михаил Тодоров, Снежана Рачевиц и Силвия Рангелова , а председателят на АА „Архиви” връчи грамота на г-жа Стефка Василева – ръководител на Габровския архив в периода 2000-2018 г.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

Ученици от Националната Априловска гимназия разказаха за най-новия съвместен проект, за чието реализиране Габровския архив им предостави стари снимки.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

Празникът продължи с откриването на изложба „Дарителство и памет”, включваща част от най-ценните дарения, постъпили в архива през последните 10 години.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

В нея бяха експонирани снимки и документи, дарени от 48 личности и организации, на отделно табло изказахме своите благодарности към всички дарители за последните 10 години, чиито документи не бяха показани в изложбата.

Copyright © 2019 GabrovoNews.bg

Голяма част от представените дарители или техни наследници споделиха празника и своите впечатления от изложбата: Георги Костов, Илко Илиев, Стефан Арменски, Богдан Стефанов, Георги Метев, Веселин Димитров, Милослав и Лиляна Цокови, Михаил Тодоров, Цоньо Ботев, Кремена Антонова, Татяна Цанкова, Венета Козарева, Любомир Димитров, представители на Дружество „Майчина грижа” и Ротари клуб!

Празникът ни продължи с поздравленията на колегите от Музей „Етър” и Художествена галерия „Христо Цокев”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

НМО показва уникални карти по история и география

Новата изложба на Националния музей на образованието ,,Пътешествие към знанието“ показва уникални карти по история и география, „водили” поколения ученици от Онгъла на Аспарух до някогашните испански владения в Средиземно море; от границите на Самуил до първите български села в Бесарабия; от най-дълбокото езеро на Балканите до най-големия басейн в Световния океан…

Богатата експозиция включва нагледни училищни пособия, учебници и тетрадки, които разкриват не само задачата на българското образование в различните исторически периоди, но носят и отпечатък от развитието на различни области в науката. Повечето карти, атласи, глобуси, уреди и апарати, учебници и тетрадки са дело на известни учени, историци, физици, картографи, издатели и художници.

снимка: НМО – Габрово

Четири исторически карти проследяват динамичното и драматично Средновековие. Техният разказ се допълва от репродукции на известния с историческите си сюжети художник Димитър Гюдженов. Днес неговият „Симеон Велики” респектира гостите в Президенството, а между двете световни войни рисуваните от Гюдженов владетели от Първото и Второ българско царство са украсявали тетрадки, учебници и класни стаи. За пръв път НМО показва рисувани с учебна цел и консултирани от историка Иван Пастухов картини на Гюдженов „Хан Аспарух преди поход. Жертвоприношение”, „Българският цар Симеон приема византийски пратеници”, „Асен и Петър провъзгласяват независимостта на България в 1186 г.”

снимка: НМО – Габрово

Изключително ценна като съдържание, изпълнение и нанесени върху нея заради обществено-политически промени поправки е ,,Историческа карта на Първото българско царство 679-1018 г.“. Тя е съставена от известния археолог и праисторик Васил Миков, тогава асистент в Народния музей, издадена от Христо Г. Данов и отпечатана във Виена от „Фрайтаг и Берндт”.

Картата представя граничните промени на Българската държава до завладяването от Византия, пограничните валови съоръжения от ранния период, както и все по-интересното за изследователите укрепление, известно като Никулицелския лагер, където трябва да е бил Онгъла на Аспарух.

снимка: НМО – Габрово

Показани са граничните промени при Крум, Омуртаг, Борис и Самуил. Тя е използвана дълго време в училище, дори след 1945 г., за което свидетелстват някои поправки. Задраскана е думата „царство” и заменена с „държава”, годината на създаване на българската държава – 679, посочена от проф. Златарски, е поправена на 681 г.

Сред най-интересните експонати в изложбата е Землеописателният учебен атлас. Съдържа 24 карти и е съставен по атласите на Адами, Шилер, Галети, Симашка и Сидова през 1865 г. Принадлежал е на ученичката Стефани Станчова Колева (по-късно съпруга на учителя Иван Гюзелев). Страниците на атласа съдържат множество приписки, които дават интересна информация.

снимка: НМО – Габрово

Посетителите ще видят и екземпляр от второто издание (1924) на „Карта на сегашная Болгария, Вракия, Македония и на прилежащите земли” на Александър Х. Руссет с пояснителни бележки от проф. Иширков. Оригиналното първо издание е най-старата известна досега географска карта на България. Тя е съставена 1843 г. въз основа на „Генерална карта на Европейска Турция” на френския военен инженер Лапи. Изобразяването на Бесарабия като българска „прилежаща земя” е първото българско географско изображение на Бесарабия с новосъздадените там български села и град Болград.

снимка: НМО – Габрово

Друго ценно училищно пособие е гипсовият барелеф на Мадарския конник (отлят с конски косми за здравина). Надписите около коня – в оригинал и превод, са по данни на унгарски археолог Геза Фехер – един от първите изследователи на паметника.

Историческият раздел се допълва от възрожденски учебници на Христаки Павлович, Гаврил Кръстевич, Димитър Душанов, Тодор Шишков. Авторите е трябвало внимателно да се съобразяват с османската власт, която зорко следи каква информация се съдържа в тях. През 1844 г. свищовският учител Хр. Павлович преработва Паисиевата история и я приспособява за целите на обучение, като я издава под името „Царственик”. Тази книга масово се използва в българските училища до Освобождението.

В изложбата са включени „помощници” на учителя по биология, разнообразни уреди и апарати по физика, два уникални астрономически глобуса. Единият е на Луната, а върху другия – на небесната сфера, се виждат зодиакалните съзвездия. И двата експоната се показват за първи път.

снимка: НМО – Габрово

Преподаването по география е представено от карти, учебници и тетрадки – карта на Южна и Средна Америка, на България 20-30-те г. на XX в., на Охрид и околностите му от 1887 г. Последната е цветна с притурка за 17 вида сладководни риби от Охридското езеро. Нарисувана е от Климент Заров от Охрид –, който я дарява на ученическото дружество ,,Св. Климент Охридски” в полза на бедни ученици.

снимка: НМО – Габрово

Тук е показана и над 230-годишната книга на Ф. Туманский „Описание Архипелага и Варварийского берега (1786).

снимка: НМО – Габрово

Подобаващо централно място в изложбата е отредено на ,,Учителски кът“ от средата на миналия век с катедра и учебни помагала в който „навигаторът” на малките пътешественици е представен в строго учителско облекло и с неизменната показалка. Изложбата, посветена на Международния ден на учителя – 5 октомври, може да бъде разгледана до средата на ноември.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

 

Популярни новини от последната седмица