Свържи се с нас

Култура

Как вместо за скрап, оборудването от работилница отиде в музей

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Да съхраниш традицията, да запазиш за поколенията спомен от хората, живели преди теб по българските земи е нещо, което не се среща често, особено през последните години.

Историята на Слав Марков от град Твърдица не е единичен случай, за съжаление не е и масова практика.

Но може да бъде добър пример за всички.

Слав купува къща в Твърдица и се оказва, че е станал собственик и на ковашката работилница на прочутия в района майстор от миналото Стоян Христов Кръстев.

Вместо да продаде оборудването на работилницата за скрап, Слав решава да запази паметта на майстор Стоян, като направи дарение.

За Слав Марков Етнографски музей на открито „Етър” е символ на традиционната българска занаятчийска култура и затова той се свързва с представители на институцията.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

По време на пренасянето на оборудването от ковашката работилница Росица Бинева от екипа на ЕМО „Етър” успява да се срещне и да разговарям с внука на майстор Стоян, който носи името му.

Родът на майстора е от село Дрента, което се намира в планински район, на 22 км. западно от град Елена, по протежението на Стара планина. Преди повече от век и половина фамилията се преселва в село Запълня.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Стоян е роден през 1915 г., учи занаята си в търновското село Килифарево, а майстор става на 30-годишна възраст. През 60-те години, заради строителството на язовир Жребчево жителите на Запълня са изселени и Стоян се установява в Твърдица, където пренася и своята работилница.

Не му се налага да продава стоката си по пазарите, защото поръчките са толкова много, че едва смогва да ги изпълни. Майстор Стоян Кръстев завършва земния си път през 1995 г.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Стоян Кръстев е изработвал ножици по размера на ръцете на хората. Майсторското му свидетелство е по тенекеджийство, но е правил и ножове. „От тук до морето го знаеха и идваха при него”, разказва внукът му Стоян.

Фамилията на рода „Кръстев” идва от Кръстевските хора, защото са ходили на Божи гроб.
Дарени инструменти от работилницата: ковашки мех и менгеме; ръчни бормашина и шмиргел; електромотор с трансмисия за задвижване на точило и др. Те постъпват за съхранение в основен фонд на отдел „Занаяти” на ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Дареното на музея оборудване от работилницата на майстор Стоян Кръстев представя етап от развитието на металообработващите занаяти, свързан с малко изследваната тема за съществуването на дребното занаятчийско производство по времето на социализма (периода от 50- те до 80- те години на ХХ век.).

Събирането, проучването и съхраняването на културното ни наследство са сред основните приоритети на музейните специалисти в ЕМО „Етър”. Запазването на автентичността в занаятчийското производство е голямо предизвикателство за музея.

Благодарение на задълбочената изследователска дейност и теренните проучвания на музейните специалисти във фонда на музея са събрани оригинални инструменти на почти всички практикувани през ХІХ и началото на ХХ век в Габрово и Габровско занаяти.

Откупени или дарени са занаятчийски изделия уникати или популярни по своята форма и изпълнение. Събрани са информации, документи и снимки за известни майстори в района работили до 70-те и 80-те години на ХХ век.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица