Култура, Новини|10.08.2016 7:55

Как вместо за скрап, оборудването от работилница отиде в музей

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Да съхраниш традицията, да запазиш за поколенията спомен от хората, живели преди теб по българските земи е нещо, което не се среща често, особено през последните години.

Историята на Слав Марков от град Твърдица не е единичен случай, за съжаление не е и масова практика.

Но може да бъде добър пример за всички.

Слав купува къща в Твърдица и се оказва, че е станал собственик и на ковашката работилница на прочутия в района майстор от миналото Стоян Христов Кръстев.

Вместо да продаде оборудването на работилницата за скрап, Слав решава да запази паметта на майстор Стоян, като направи дарение.

За Слав Марков Етнографски музей на открито „Етър” е символ на традиционната българска занаятчийска култура и затова той се свързва с представители на институцията.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

По време на пренасянето на оборудването от ковашката работилница Росица Бинева от екипа на ЕМО „Етър” успява да се срещне и да разговарям с внука на майстор Стоян, който носи името му.

Родът на майстора е от село Дрента, което се намира в планински район, на 22 км. западно от град Елена, по протежението на Стара планина. Преди повече от век и половина фамилията се преселва в село Запълня.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Стоян е роден през 1915 г., учи занаята си в търновското село Килифарево, а майстор става на 30-годишна възраст. През 60-те години, заради строителството на язовир Жребчево жителите на Запълня са изселени и Стоян се установява в Твърдица, където пренася и своята работилница.

Не му се налага да продава стоката си по пазарите, защото поръчките са толкова много, че едва смогва да ги изпълни. Майстор Стоян Кръстев завършва земния си път през 1995 г.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Стоян Кръстев е изработвал ножици по размера на ръцете на хората. Майсторското му свидетелство е по тенекеджийство, но е правил и ножове. „От тук до морето го знаеха и идваха при него”, разказва внукът му Стоян.

Фамилията на рода „Кръстев” идва от Кръстевските хора, защото са ходили на Божи гроб.
Дарени инструменти от работилницата: ковашки мех и менгеме; ръчни бормашина и шмиргел; електромотор с трансмисия за задвижване на точило и др. Те постъпват за съхранение в основен фонд на отдел „Занаяти” на ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Дареното на музея оборудване от работилницата на майстор Стоян Кръстев представя етап от развитието на металообработващите занаяти, свързан с малко изследваната тема за съществуването на дребното занаятчийско производство по времето на социализма (периода от 50- те до 80- те години на ХХ век.).

Събирането, проучването и съхраняването на културното ни наследство са сред основните приоритети на музейните специалисти в ЕМО „Етър”. Запазването на автентичността в занаятчийското производство е голямо предизвикателство за музея.

Благодарение на задълбочената изследователска дейност и теренните проучвания на музейните специалисти във фонда на музея са събрани оригинални инструменти на почти всички практикувани през ХІХ и началото на ХХ век в Габрово и Габровско занаяти.

Откупени или дарени са занаятчийски изделия уникати или популярни по своята форма и изпълнение. Събрани са информации, документи и снимки за известни майстори в района работили до 70-те и 80-те години на ХХ век.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Етикети: , , , , ,
  • Споделете тази публикация:
  • Facebook
  • Twitter

Напиши коментар