Свържи се с нас

Култура

130 години археологически проучвания в област Габрово

Published

on

Оскъдността на писмени извори за най-старата история на Габровска област определя археологическите проучвания като единствения източник на научна информация в тази насока.

Първото описание на древни останки от строителство в района е направено от австрийския военен инженер италианецът граф Луиджи Марсили в края на XVII век.

Впоследствие Васил Априлов насочва внимание към отделни интересни обекти. Важна роля за издирване и популяризиране на археологическото културно наследство в региона изиграва създадената през 1883 г. музейна сбирка към Главното мъжко училище /Априловската гимназия/.

През 1890 г. Степан Юринич – учител в Априловска гимназия, прави първите сондажни разкопки в пещерата „Полички“ край Дряновския манастир и установява праисторическо обитаване.

Първите проучвания в съседната Малката пещера, наречена по-късно „Бачо Киро“, и първите научни публикации прави К. Шкорпил.

Впоследствие първите сондажни археологически проучвания там са дело на Р. Попов през 1920 г. В Голямата (Хандъшка, Андъка) и Малката пещера през 1924 г. и 1937 г ученият провежда археологически сондажи и открива неолитна керамика.

През 1938 г. в Малката пещера работи американската експедиция на Дороти Гаррод и открива следи от неолита и енеолита.

През 1920 г. са проведени и първите археологически разкопки на м. Градище край Габрово. Те са организирани от Историографическото дружество „Габрово“, под ръководството на Макс Нойберт, асистент по геология и археология в Мюнхен и Еким Андрейчин, подпредседател на дружеството. Резултатите датират укреплението към късноантичната епоха. През 20-години на XX век В. Аврамов изследва старите пътища в региона.

Теренни проучвания в Габровското землище правят също Иван Велков от Народния археологически музей и езиковедът Николай Ковачев.

Още през петдесетте години ХХ в. археологът Атанас Милчев започва разкопки на тракийски надгробни могили край с. Столът и с. Кръвеник, Севлиевско и тракийската крепост в местността „Имането“ при с. Столът.

От 1962 г. Ат. Милчев проучва археологическото наследство в административните граници на тогавашния Габровски окръг.

С помощта на доц. Цоньо Петров, тогава директор на Окръжния музей в Габрово, е организирана научна експедиция със задача първично теренно проучване на археологическите паметници, която прави сондажи на няколко перспективни обекта.

Истински двигател на проучванията на региона е Кина Койчева, започнала работа през 1962 г. в ОИМ – Габрово.

Тя извършва интензивни обхождания през 60-те години и в началото на 90-те години, в резултат на което е създадена автоматичната информационна система „Археологическа карта на България“ за област Габрово.

Пълният текст на материала, подготвен от Росен Йосифов – главен уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица