Свържи се с нас

Култура

„Смешен филм фест 2“ филмите днес, 30 септември, петък

Published

on

КИНТИ, ШАШМИ, КОКАЛИ – 16.00 часа
Румъния, 2010, 104 мин

Сценарий: Робертино Патилеа
Режисьор: Кристиян Комеага
В ролите: Силвиу Бирис, Едуард Карлан, Адина Картиану, Маринела Челару, Джордже Данила

Двамата главни герои са прекалено мекушави и неизкушени за работата, която им е възложена – да събират неплатени такси. Но си отнасят главно ритници и синини, вместо пари. Докато напразно се опитват да си изпълняват задълженията, се забъркват в обир и решават кардинално да променят живота си – да събират парите за себе си.

Кристиян Комеага е румънски продуцент и оператор. “Кинти, шашми, кокали” е първият му филм като режисьор.

ЛУДОСТ ПОСРЕД ЛЯТО – 18.00 часа
Австрия, Великобритания, Латвия, 2007, 88 мин

Сценарий: Александър Хан, Александър Малер и Норман Худис
Режисьор: Александър Хан
В ролите: Мария де Медейрос, Доминик Пинон, Орландо Уелс, Тобиас Морети, Чулпан Хаматова, Биргит Минихмайр

“Лудост посред лято” е необичайна романтична комедия, чието действие се развива в Латвия в най-късата нощ на годината – нощ, в която цялата страна полудява. Младият американец Кърт каца в Рига, за да намери своята полусестра, латвийката Мая. И намразва страната още с пристигането си. Но събитията, както и един приказлив таксиметров шофьор, го карат да погледне на нещата по друг начин. И на сутринта дори не му мигва окото, когато съглежда как карат на носилка кенгуру за лечение в болницата!

АЛЕКСАНДЪР ХАН е роден през 1967 г. в Рига. През 1977 г. емигрира в Западна Германия и израства в Бавария, а през 1989 г. се мести в Австрия. Там през 1996 г. завършва Виенската филмова академия. Живее и работи във Виена и в Рига.
Избрана филмография: “Мосю Тауриниш” (2011), “Лудост посред лято” (2007), “Последният съветски филм” (2003), “Далече от Санкт Петербург” (1992).

КОРАВИ СТАРЧЕТА – 20.00 часа
България, 2011, 86 мин

Сценарий: Симон Шварц
Режисьори: Пламен Масларов и Ивайло Пенчев
В ролите: Васил Банов, Иван Джамбазов, Стефан Бобадов, Никола Пашов, Иван Самоковлиев, Никола Чиприянов, Владимир Бонев, Надя Конакчиева, Наталия Каракулева, Иванка Шекерова, Богдан Казанджиев, Цветомир Иванов, Елена Райнова, Даниел Рашев, Димо Димов

В малко погранично село близо до морето са останали да живеят само седем „корави старчета” – бохеми и майтапчии. След погребението на последната бабичка им хрумва щурата идея да си наемат „леко момиче” и да си направят купон…
Последният филм на режисьора Пламен Масларов, довършен след смъртта му от оператора Ивайло Пенчев.

Награди: Специална награда на Фестивал „Златното око” 2011 – гр. Попово, за операторско майсторство за игрален филм

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Култура

Стартира конкурсът „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“

Published

on

Стартира Четвъртото издание на националния конкурс „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“. Крайният срок за участие е 10 април 2024 г., а седмица по-късно ще бъдат обявени победителите.

На 10 май изпратените за участие в конкурса плашила ще бъдат експонирани в различни части на музея. Награждаването на отличените ще се състои на 19 май. Ако на 30 и 31 март посетите музей „Етър“, може да си вземете билет с творческо преживяване „Претвори традициите!“. Той осигурява възможност да се разходите в музея, да се запознаете с особеностите на традиционното плашило и да направите свое. Може да включите своето плашило в националния конкурс на музей „Етър“ или да го вземете със себе си, за да Ви пази градината!

За първи път конкурс за плашила е организиран от екипа на музей „Етър“ през 2009 г. Плашилото – това човекоподобно чучело, облечено в стари дрехи, натъпкани със слама, направено, за да плаши и прогонва птиците от селскостопанските градини – някога е будело страх, а днес образът му провокира смях и веселие у габровци, прочути с чувството си за хумор, остроумието си и способността си да се самоиронизират. Изработените за конкурсите през 2015 г. и 2016 г. плашила „дефилираха“ на ежегодния международен габровски Карнавал.

Целта на конкурса е да се провокира интереса на участниците да се запознаят с традициите в направата на бостански плашила, използвани за опазване на реколтата; да се насърчат творческите способности и фантазията на младите хора; да се стимулира умението на децата да работят с различни естествени материали. В конкурса могат да се включат както индивидуални, така и групови творби.

Категориите са две – „Традиционно плашило“ и „Плашило в пенсия“. Всички плашила в категория „Традиционно плашило“ трябва да бъдат изработени от природни материали (дърво, хартия, глина, слама, текстил и др.). При изработване на плашилата за тази категория, е добре участниците максимално да се придържат към представата за традиционните плашила, използвани до 80-те години на XX век.

За категорията „Плашило в пенсия“ е допустимо използването на елементи от синтетични материали, а свободните интерпретации и богатото въображение са силно окуражавани.

Участниците, класирани на първо, второ, трето място във всяка от категориите получават предметни награди и отличителен документ. По преценка на журито, допълнително могат да бъдат учредени специални и поощрителни награди.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица