Свържи се с нас

Култура

Реализирането на идеята за създаване на държавните архиви извървява дълъг и труден път

Published

on

Идеята за създаването на Български държавни архиви възниква още след Освобождението през 1878 г., когато се формират всички институции на възстановената държава. Предисторията на създаването им е дълга и мъчителна и продължава повече от 70 години – толкова е и времето на тяхното фактическо съществуване от съвременна гледна точка. Характерно за този ранен период е децентрализираното ведомствено съхранение на архивите на отделните учреждения.

Липсата на финансови средства още от тогава е изтъквана от българските управници като основен мотив за невъзможността за създаване на Държавен архив. Все пак в някои централни органи на управление (Народно събрание, Канцелария на царя и др.) се създава общ учрежденски архив. Мерките за тяхното опазване са предприемани заради нормалното функциониране на администрацията. В обществото като цяло сякаш липсва усещането за историчност към съвремието и по-близкото минало в противовес на проявяваната болезнена чувствителност към по-далечното минало и респ. към „историческите документи”. Паралелите с нашата днешна действителност ни водят до същите изводи. В началото на XX век се формират архивни сбирки към Народния музей в София, Народната библиотека, читалищата, училищата, Св. Синод и др.

Сградата на Държавна агенция „Архиви” в София

След Балканските войни се поставят основите и на Военноисторическия архив. От същия период е и предложението на специално създадена за целта комисия да се създаде самостоятелен Държавен архив към Министерски съвет със собствена сграда и ръководство. За основа служат европейските практики на Франция, Германия, Италия и Румъния. Този проект е неосъществен заради избухването на Първата световна война. В началото на 20-те год. на миналия век към Народната библиотека е създаден Архивен отдел, с функции на държавен архив, съгласно Закона за народното просвещение от 1921 г. Заради събития от вътрешнополитически характер отново не се стига до реални действия. През 1924 г.предвидения от закона Архивен отдел е официално открит. Той работи при оскъдни материални и кадрови условия. Приема се Правилник на Народната библиотека, в който отчасти се регламентира дейността по депозиране и контрол на архивната дейност.

През 20-те и 30-те години идеята за създаване на Държавен архив придобива по-широка популярност, присъства на странициите на периодичния и научен печат. И този път липсата на средства в държавния бюджет отпраща създаването им за необозримото бъдеще. Все пак, периодично Министерския съвет издава постановления за преглеждане и унищожаване на стари архиви в държавните и общински учреждения. В тях е разписано в Народната библиотека да се предават документите с отчетно-историческо значение. С времето тази дейност се прецизира с цел по-отговорно прочистване и запазване на ценните документи. За съжаление бомбардировките през Втората световна война над София нанасят поражения – унищожени са правителствени архиви в Народната библиотека и в редица учреждения. След войната организацията на архивите в България запазва своята разпокъсаност, липсва специално законодателство.

Народната библиотека продължава да изпълнява функции и на Национален държавен архив, без да разполага с условия и действащи механизми за тази отговорна и специфична дейност. Активизират дейността си и други архивни средища. Ръкописната и документална сбирка при Българската академия на науките се оформя като Архивен институт през 1947 г. С теоретичната и методическата си дейност той трасира пътя за създаване на Български държавен архив.

Аргументи за незабавно изграждане на държавен архив привежда и Градски архив на София. В края на 40-те г. и други институции подготвят предложения и проекти в тази насока. Всеки от тях предвижда създаването на Централен държавен архив и местни държавни архиви или архивни служби. По указания на управляващата Българска комунистическа партия, през август 1951 г. се създава нарочна комисия за подготовка на нормативни документи, необходими за създаването и функционирането на държавен архив. В нея влизат известни личности в областта на науката и културата, председател е историка Димитър Косев. Единствената възможна основа за българското законодателство в архивното дело по онова време е съветската.

Използва се и практическия опит на българските архивари, трупан в продължение на половин век. Подготвените нормативни актове са предвижени много бързо. В резултат на това е издаден Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. за създаване на Държавен архивен фонд (ДАФ) на Народна република България. Датата 10 октомври се отбелязва ежегодно като професионален празник – Ден на архивиста. Указът е първия цялостен законодателен акт, определящ държавното организиране на архивното дело. В него са определени основните принципи за централизирано държавно организиране на архивното дело – обхватът на ДАФ, системата и организацията на държавните и учрежденските архиви, взаимоотношенията между тях, редът за работа с документите, сроковете за тяхното съхранение.

На основа на указа е създадено Архивно управление към Министерството на вътрешните работи. С Постановление № 344 на Министерския съвет от 18 април 1952 г. са регламентирани организацията, функциите и профилът на държавните архиви. През същата година към Архивното управление са изградени Централен държавен исторически архив, Централен държавен архив на Народна република България и териториални държавни архиви в 12-те тогавашни окръжни центрове. След промяната на административно-териториалното устройство на страната в периода 1959–1963 г. се организират държавни архиви и в новосъздадените 15 окръга. Държавен архив – Габрово е един от първите и започва на функционира на 1 октомври 1959 г. като отдел на Окръжно управление на МВР – Габрово.

Сегашното местоположение на администрацията на Държавен архив – Габрово, на ул. „Чардафон”

Първият архивен работник е Георги Цанев. Няколко месеца по-късно е назначен и първия титулярен ръководител на Архива – Младен Радков. В края на 1960 г. за нуждите на новата институция е осигурена отделна сграда на ул. „Орловка” № 149А (днес ул. „Черно море” № 1). От 1961 г. е на административно подчинение на Окръжен народен съвет – Габрово, от 1988 г. е в структурата на Община – Габрово. През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите при Министерски съвет. От 1978 г. е със статут на дирекция, а през 2010 г. е преструктуриран в отдел към Дирекция „Регионален държавен архив” – Велико Търново.

На 6 юли 1991 г. архивът е сполетян от голямото наводнение в Габрово, което засяга и архивната сграда. От 1992 г. се помещава в сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2014 г. за административните ни нужди ни е предоставена сградата на ул. „Николаевска” № 53 (бивш Обреден дом), която още е в процес на ремонт, който е крайно време да приключи и която очакваме скоро да наречем свой дом. През годините ръководители на архива са: Младен Радков (1960– 1991), Румяна Денчева (1991–1997), Донка Ботева (1997–1999), Юлия Бързакова (1999–2000), Стефка Василева(2000-2018). Архивът е награден с орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен, Наградата на Община – Габрово – статуетка „Златният Хирон – 2003“ и Грамота за принос в развитието на града, а за своя 50-годишен юбилей – с Почетен знак на Общината за доказан принос в съхраняването на документално богатство, свидетелство за историята на Габровска област, като част от културната и стопанска история на България.

Първите постъпления на архивни фондове са предадени от Държавен архив – Велико Търново, комплектувани преди промяната на административно-териториалното деление на страната през 1959 г. и създаването на архива в Габрово. През 1993 г. е приет архивът на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия. Към 1 януари 2021 г. в Габровския държавен архив се съхраняват 2 557 архивни фонда с 2 796,93 линейни метра с общ брой 343 950 архивни единици, 1362 частични постъпления и 1361 спомена. Регистрирани са 30 особено ценни документи в Регистъра на Националния архивен фонд. В Информационната система на държавните архиви (ИСДА) са дигитализирани и регистрирани 8791 дигитални образа.

Бъдещата ни административна сграда, на ул. „Николаевска”

Габровският архив е част от системата на българските държавни архиви, които са организирани в Държавна агенция „Архиви”. Тя е специализиран държавен орган към Министерски съвет, отговорен за опазването на документалната историческа памет на нацията, чиято дейност е определена със закона за Националния архивен фонд. След над 70-годишни усилия за създаването й и 70 години законоустановено съществуване и дейност, архивната система преминава през много промени.

От Архивно управление към Министерството на вътрешните работи при създаването си в 1951 г., през ведомствена подчиненост към Министерството на просветата и културата, след това към Комитета за изкуство и култура, Министерството на информацията и съобщенията и Министерския съвет. От 1976 г. се нарича Главно управление на архивите. Приетият през 2007 г. Закон за Националния архивен фонд определя днешния статут и наименование на Държавна агенция „Архиви“. За този период тя е доказало безпорната си отговорна роля в опазването на обществената памет. Променила се е предствата сред гражданите, че архивистите са „странни птици”, които неминуемо са заровени в някакви прашни и непременно излишни книжа, губейки времето-своето и на държавата” по думите на един от бившите председатели Панто Колев, изречени на половинвековния юбилей на архивите.

Голяма е нашата роля и отговорност, защото освен, че сме пазители на паметта, ние сме и публична администрация. Въпреки проблемите на институция, не трябва да се пренебрегва нещо много важно, а това са хората, работещи в нея. За 70 години със своята дейност, упоритост и най-вече любов към професията, хората в системата на държавните архиви я превърнаха в разпознаваема и важна институция, към която се обръщат много граждани и организации, за своите издирвания, за справки, за решаване на имотни спорове, за научна си дейност и пр.

Интериор от архивхранилище на Държавен архив – Габрово, на ул. „Бодра смяна”

Архивистите се грижат за правилното съхраняване на архивните документи в специални архивохранилища, обслужват потребителите на архивна информация, извършват контролно-методическа дейност в общинските и държавни институции, комплектуват и обработват учрежденските архиви, както и безценни архиви на личности с национално и регионално значение от сферата на културата и изкуството, на наука, политиката, спорта и т.н.

Архивистите изготвят значим брой изложби и презентации, популяризиращи архивното богатство, пишат популяризаторски статии, участват в национални и международни научни конференции. Архивистите се справят и с предизвикателството на новото време, чрез дигитализирането на огромен брой архивни документи и снимки, достъпни за разглеждане на сайта на Държавна агенция „Архиви”и в Информационната система на държавните архиви.

Пред нас стои и важната задача, която е и основна стратегическа цел- електронно архивиране и участие в електронното управление. Тази задача ясно очертава нашата роля, в която ние ще бъдем архиви на бъдещето!

Автор: Цветомира Койчева, Началник на отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица